Сборник, съставен от Стоян Ставру обхваща съдебна практика по тълкувателни дела по въпроси на вещното право (ЗС и др.) от периода 1961 – 2019. Практиката е изключително добре подбрана, систематизирана тематично по раздели.

„Историята на изгубеното дете“ е четвъртата книга от поредицата, издадена в България от Колибри и краят на Неаполитанската сага. Това, което е започнало в детството, сега достига своя финал. Двете героини достигат до края на пътя. И някак си, читателят започва да бъде несигурен коя от двете е всъщност гениалната приятелка – Лила или Елена. В началото на тетралогията изглеждаше несъмнено, че е Лила, сега не.

Романът е третата част от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Продължава да се разкрива започналото във втория роман от поредицата първо съзидание и надежда, а после безжалостно рухване на построената уж с лекота картонена кула на благополучието.

Сборник, съставен от Стоян Ставру обхваща съдебна практика по тълкувателни дела по въпроси на вещното право (ЗС и др.) от периода 1961 – 2019. Практиката е изключително добре подбрана, систематизирана тематично по раздели.

„Историята на изгубеното дете“ е четвъртата книга от поредицата, издадена в България от Колибри и краят на Неаполитанската сага. Това, което е започнало в детството, сега достига своя финал. Двете героини достигат до края на пътя. И някак си, читателят започва да бъде несигурен коя от двете е всъщност гениалната приятелка – Лила или Елена. В началото на тетралогията изглеждаше несъмнено, че е Лила, сега не.

Романът е втори от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Втората част разкрива безжалостното рухване на построената уж с лекота картоненен кула на благопоучието. Бракът на Лила, започнал с приказна сватба и надежди, рухва почти веднага, изпълнен с насилие презрение и лъжи. Успешните предприятия загубват блясъка и уникалността, която Лила им придава и започват едно по едно да фалират. Семейните отношения, започнали като нещо ново, като началото на „нова ера“ се превръщат в руини, досущ като старите семейни крахове, от които младите герои така напористо бягаха. Крахът е повсеместен, крахът е съвършен и безсмислието на живота пропуква надеждите и оптимизма за деятелност. Любовта е измама и няма място за надежда.

Не просто отношения между момичета, деца, приятелки. Разказ за отминала реалност – суровост, жестокост, бедност, насилие, липса на достъп до образование, до надежди за промяна и по-различно бъдеще от настоящето на отчаяните, обезверени безнадеждни родители…. Романът разказва и заплита като приказка нишката на живота на двете момичета – Елена Греко и Лила Черуло. Техният живот, приятелство, борби и падения. Неаполитанска история, която очарова и плаши.

„Аз, Клавдий“ е изключително наситен на събития, богат исторически роман, който завладява и със стила си. Клавдий, историческата личност, по-късно император Клавдий е свидетел и летописец на събитията от времето на края на Републиката, съперничеството между Октавиан и Марк Антоний и властването на Октавиан Август (с незаменимата помощ на съпругата му Ливия, баба на Клавдий), управлението на Тиберий, Калигула и самия Клавдий. Събитията са исторически достоверни и разказани увлекателно и умело. Много са и поуките, които днешният читател може да извлече от историята на Рим. С една дума - достатъчно е да знаеш историята на Рим, за да имаш обяснение за много от днешните порочни явления, знаци и белези за близка, предстояща и неминуема гибел.