В „Новото фамилно име“ продължава разплитането на нишката на живота на двете момичета – Елена Греко и Лила Черуло, която омъжвайки се на 16 става госпожа Карачи. Nomen est omen. Вече не са деца, но отношенията им стават все по-наситено сложни и неразрешими. Лабиринтни.
В началото на романа историята изглежда по-оптимистично, предприемаческият дух завладява Неапол, отразява се и на квартала. Лила успява да овладее и насочи сложни ситуации, които дирижира виртуозно. Но под повърхността и блясъкът на парите реалността остава все така сурова, жестока, изпълнена с насилие – зад затворените врати на дома.
Но гениалната приятелка все още има своята удивителна способност да гори във всичко, което провокира интереса й като успява да запали силен пламък и у околните. Всичко, с което се захваща продължава да носи успех. Тя все още е факелът, който всеки, докоснал се до нея иска да има.
Романът е втори от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Втората част разкрива безжалостното рухване на построената уж с лекота картоненен кула на благопоучието. Бракът на Лила, започнал с приказна сватба и надежди, рухва почти веднага, изпълнен с насилие презрение и лъжи. Успешните предприятия загубват блясъка и уникалността, която Лила им придава и започват едно по едно да фалират. Семейните отношения, започнали като нещо ново, като началото на „нова ера“ се превръщат в руини, досущ като старите семейни крахове, от които младите герои така напористо бягаха. Крахът е повсеместен, крахът е съвършен и безсмислието на живота пропуква надеждите и оптимизма за деятелност. Любовта е измама и няма място за надежда, както доказва пламенната връзка на Лила и Нино, завършила с болка…
Елена временно намира стъклената изолирана кутия на живота в Университета, но и този живот има край, политическите вълнения започват да добиват по-силен знак в живота на героите, става все по-ясно, че миналото не е минало и едно и също зло все пак винаги се появява. Неизбежното е именно такова – неизбежно. Това усещане се долавя от съдбите на Стефано Капучи, уж различен от баща си Акиле, но с възрастта проявяващ неговата жестокост, в съдбата на Ада, която от дъщеря на полудялата от мъка, изоставена любовница Мелина се превръща в любовницата на Стефано и т.н. и т.н. Едно и също колело с евърти и увлича, не, ами завлича към едно и също вечно падение.
След Съзиданието неминуемо настъпва крах…
