„Безкрайният план“ е роман, написан по познатия, магичен и ярък рисунък, който използва Исабел Алиенде, за да разказва и преплита живота на героите, сякаш разказва приказка.
Романът е за живота и израстването на момчето Грегъри Рийвс, син на руска емигрантка и пастор, по-скоро лектор и вдъхновител на „Безкрайния план“ и превръщането му в мъжа, който разказва живота си, пет десетилетия борба най-вече със себе си, страховете и демоните си.
Понеже романът обхваща целия живот на Рийвс, в него има уникални картини на Америка и животът там, по пътищата, по които живее първоначално семейството на проповедника Рийвс, испанският квартал на емигранти от Латинска Америка, университетските градчета във времената на хипитата и възхода на източните учения, култура и дух, времето на Виетнамската война и ужасът, който преживява Грегъри Рийвс там, болезненото съвземане в една променена следвоенна Америка и т.н. Исабел Алиенде я обхваща цялата така естествено, с толкова много ярки картини и с такова дълбоко разбиране. Всъщност, първата й книга, която пише в САЩ обхваща множество американски истории, картини и съдби. Така умело преплетени чрез борбата на Грегъри да преодолява и да достигне душевния мир и хармония, липсвали му през целия му живот и търсил винаги, без успех.
Животът на семейство Рийвс е низ едновременно от трудности, чудатости, болка, ужас и страх.
Смъртта на Чарлс Рийвс е едновременно облекчение и затруднение, край на мъките му и ново начало. Грегъри остава изключително сам в борбата си да оцелее в квартал и училище, в което със сестра му са единствени бели, на улицата, където важат законите на джунглата, в семейството, в което сестра му е отчуждена от него, а майка живее в свой свят, без допирна точка с реалността.
Години по-късно ще срещне оказалия огромно влияние върху него асансьорен служител, начетен и борбен, който не просто му отваря пътя към знанието и амбицията да учи, а и му завещава скромните си спестявания, з ада отиде в университет.
В университетското градче светът е друг, хипи движението и култура са го завладели напълно, една непозната среда, в която Грегъри се чувства старомоден и консервативен, не приемайки практики като размяна на съпруги и безразборни връзки. Бракът му, в който влага душата си се разпада. Всъщност мотивът за изграждане на вечно липсвалото му стабилно семейство е ключов. Оказва се, че Грегъри цял живот търси пристан, какъвто може да бъде само едно здраво семейство, вярност и разбиране. Нещо, което не открива и в двата си брака, от които излиза разбит емоционално и разорен.
Разпадът на брака му почти съвпада със заминаването му за Виетнам, където се сблъсква с войната. Истинската, не от пропагандните клипове, медии или филми. Истинската, смъртоносна и опустошаваща война. Картините, описва и случващото се са цветни и силни, така силни, че читателят изтръпва ужасен пред черните и червени, кървави краски на смъртта и отчаянието, страхът и безнадеждността, които са навсякъде около него. Досущ като сенките и тъмните партизани, воюващи срещу тях и излизащи изпод земята или в мъглите на Виетконг.
„Първите четири месеца приличаха на зловеща игра, на безкрайна надпревара със самия себе си, наблюдавах се от разстояние и се подлагах на иронична критика, миналото ме преследваше и аз търсех крайния предел на риска, болката, умората, бездушието и тогава, щом достигнех границата, не успявах да я понеса. Дрогата помага. Но внезапно, един ден се събудих с чувството, че съм жив, истински жив, по-жив от когато и да било преди, жив и влюбен в тази клада на битието. Проумях, че съм смъртен, че съм крехка яйчена черупка, нещо незначително и дребно, което за секунда се превръща в прах и от него не остава и помен. Когато пристигнат новобранците, ще огледам мъжете, внимателно ще ги разуча, развил съм шесто чувство да разчитам знаците, знам кои ще умрат и кои може би няма. Най-самонадеяните и безстрашните ще загинат първи, защото се мислят за непобедими, тях ги убива гордостта. Най-уплашените също ще загинат, защото се вцепеняват или полудяват, стрелят слепешката и може да уцелят свой, не е добре да си около тях, носят лош късмет, не ги искам в моя взвод. Най-добрите запазват спокойствие, не поемат излишни рискове, не се опитват да спечелят или да привличат внимание, имат страхотна воля за живот…“
Грегъри Рийвс се връща опустошен и в една различна Америка, в която ветераните от войната нямат място, хората са толкова ужасени, че не са способни дори да говорят с тях за преживяното, само тези, които са били там могат да изслушат страховете, признаците и кошмарите, които ще продължават винаги….
Хипарска Америка е отстъпила място на алчен и безогледен капитализъм и Грег се впуска в трудна битка за своето място, подвластен на илюзията, че парите и разточителния начин на живот, дългите часове работа в голяма адвокатска кантора могат да му донесат покоя, който търси и щастието, което така и не намира.
През всички тези години, част от живота му е семейство Моралес и Кармен, едно от децата им. Разказът за Моралес и Кармен се разкрива паралелно, сюжетните нишки са преплетени и на хиляди местенца се срещат отново. Например във Виетнам, синът на Моралес и негов приятел от трудните детски години в испанския квартал, Хуан Хосе се превръща и в боен другар, който загива във Виетнам. Кармен, първо негова любима и блян от тийнейджърските години, става негова сестра и доверен приятел завинаги. И много други герои и съдби се срещат, разделят и събират отново…
Повествованието е така плътно и наситено с образи, събития и случайности, че силно напомня Маркес и неговите „Сто години самота“ и „Къщата на духовете“ на Алиенде. Личности, картини, случки, знаци и т.н. и т.н. образуват такава увлекателна нишка, която малко по малко се разплита и води читателя към неочаквани размили, посоки и философски теми.
Например Тимъти Дуейн, един от приятелите на Грег, наследник на богата фамилия, но циничен и недоволен от живота дава най-точните диагнози на света и случващото се около тях: “Противно на очакваното, когато бе избрал този клон на медицината, работата му сред трупове бе засилила съчувствието му към живите, болеше го за всички страдащи хора, но не му оставашe емоционален запас да скърби за животни, застрашени от изчезване, за опустошени гори или замърсени води. С всичко това си правеше жестоки шеги, дърдореше по същия начин за раси, религии и жени, отчасти, защото да браниш тези каузи бе на мода, а неговото най-голямо удоволствие бе да провокира ближния. Вбесяваше го фалшивият морал на онези, които се ужасяват от делфин, хванат в мрежи за риба тон, а в същото време подминаваха равнодушно бездомните просяци по улиците, правейки се, че не ги виждат. Светът е една голяма помия, бе най-честото му изречение.“
Препоръчвам!
