"Вбесяваше го фалшивият морал на онези, които се ужасяват от делфин, хванат в мрежи за риба тон, а в същото време подминаваха равнодушно бездомните просяци по улиците, правейки се, че не ги виждат. Светът е една голяма помия, бе най-честото му изречение."

„Безкрайният план“ е роман, написан по познатия, магичен и ярък рисунък, който използва Исабел Алиенде, за да разказва и преплита живота на героите, сякаш разказва приказка. Романът е за живота и израстването на момчето Грегъри Рийвс, син на руска емигрантка и пастор, по-скоро лектор и вдъхновител на „Безкрайния план“ и превръщането му в мъжа, който разказва живота си, пет десетилетия борба най-вече със себе си, страховете и демоните си. Понеже романът обхваща целия живот на Рийвс, в него има уникални картини на Америка и животът там, по пътищата, по които живее първоначално семейството на проповедника Рийвс, испанският квартал на емигранти от Латинска Америка, университетските градчета във времената на хипитата и възхода на източните учения, култура и дух, времето на Виетнамската война и ужасът, който преживява Грегъри Рийвс там, болезненото съвземане в една променена следвоенна Америка и т.н. Исабел Алиенде я обхваща цялата така естествено, с толкова много ярки картини и с такова дълбоко разбиране. Всъщност, първата й книга, която пише в САЩ обхваща множество американски истории, картини и съдби. Така умело преплетени чрез борбата на Грегъри да преодолява и да достигне душевния мир и хармония, липсвали му през целия му живот и търсил винаги, без успех.

Новелата „Смъртта на Нерон“ е издадена 2018 от изд. „Колибри“ в сборник озаглавен „Смъртта на Нерон“ , в който събрани са новели и кратки разкази. „Смъртта на Нерон“ описва, разбира се, краят на Нерон. Императорът е изоставен от фаворитите си, от преторианците си, дори от слугите си. Остават неколцина освободени от него роби, сред които Фаон, Епафродит и любимецът му Спор. Езикът на Лион Фойхтвангер е елегантен, с точен рисунък, без да е подробен, разточителен, но и без да пропуска преживяванията, емоцията и драматизма на края, всъщност превърнал се в гротеска с финалното “Какъв артист светът губи с мене!“, след което с помощта на освободения роб Епафродит Нерон забива камата в гърлото си.

Блестяща историческа сага. „Летопис на смутното време“ е уникален исторически роман, в който по интригуващ и увлекателен начин е разказана историята на събуждането на българите. Изключителен психологизъм и познание за това какво се случва под повърхността, в общността, която бавно и неусетно за османската власт узрява и осъзнава себе си. Твърде трудна и безнадеждна е робската участ на раята в Румелия, векове тъпкана и тормозена, без първенци, без права, без закрилник, 17 в. когато настава размирието и Румелия е опожарявана, разграбвана и насилвана от кърджалийски разбойници, срещу които е безсилна разкапаната армия на Селим III, българите осъзнават, че спасението им е в техни ръце. Румелия не е вече същата.

Романът „Тягостна любов“ е от 2021 г., много очакван, като всеки роман на италианската писателка. Стилът и историята малко напомнят „Дни на самота“, в своята тягостност, неаполитанска жестокост и страст. Разказът е от името на Делия, дъщерята, която минава мислено през целия невесел и труден живот на майка си Амалия. Открива различните лица на миналото, открива и себе си в това горчиво минало, което сякаш е искала да забрави, но без което не може да продължи да бъде. Водена от желание да заличи всяка прилика с нея, необяснимо, Делия открива, че прилича на нея много повече, отколкото е предполагала. А мистериите около нея, свързани с миналото на майка й, я поглъщат.

Романът „Изумление и трепет“ на Амели Нотомб, изд. Колибри е приятен за четене. Много искрен и прям разказ за живота на младата белгийка Амели във фирмата „Юмимото“ в Япония. Една година Амели прекарва във фирмата, в която йерархията и порядките отразяват културата и йерархията на японското общество. Хилядите неписани обществени закони, в смисъла на важащи във всяко едно микро общество там, забрани и мълчания, страхове и унижения, се стоварват върху искрената, жизнена и добронамерена Амели.

Романът на Жозе Родригеш душ Сантуш „Милионерът в Лисабон“ е втората книга от поредицата. Първата е „Мъжът от Константинопол“. Издадени са от ИК „Хермес“. Крикор е край умиращия си баща - Калуст Саркисян, а последните думи, които чува от него са: „Какво е красотата?“. Докато бди край него, прочита неговите неиздавани мемоари, разказът на целия му живот, успехи и неуспехи. Един впечатляващ живот, наситен с интересни събития, включително исторически. Сагата за рода Саркисян от Кайсери, Османска империя, така увлекателно разказана още в първата книга, се развива към нови успехи и завоевания на Калуст Саркисян. Начинът, п който успява да развива петролния си бизнес, лавирайки между сложните и изключващи се интереси на големите държави в една все по-свирепа индустрия – добивът на петрол. Калуст Саркисян остава гениален търговец, наследник на прозорливостта и усета на старите османски търговци на килими, от които произхожда, превръща се в най-богатият човек в началото на ХХ век, а в търсене на красотата, пленила го още като дете, съзерцавайки Златния рог в Константинопол, е завладян от нова страст – колекциониране на върховни произведения на изкуството. В романа все по-плътно се развива още един образ – на Крикор Саркисян, който студен в Германия преди избухването на Първата Световна война се запознава с Мариан и нейното арменско семейство, също от Кайсери, родовият град на Саркисян и Берберян – родителите му. Това е, всъщност най-силната и разтърсваща нишка в романите – историческата трагедия на арменците. Докато арменските кланета от 1896 (от които успява да избяга Калуст), са относително неорганизирани прояви, то сега, през Първата световна война се случва най-голямата човешка трагедия – Арменският геноцид. Разказът за преживяното от арменците в Османската империя по време на войната е разтърсващ, безмерно натъжаващ, без да може да бъде забравен. С този роман приключва арменската сага за Саркисян. „Какво е красотата?“, връща се на този въпрос Крикор. Баща му Калуст я търси цял живот в изкуството, Крикор я открива случайно, с осъзнаването, че красотата не е просто физическата красота или съвършенство, а е истината…Истината е красота.

Романът на Жозе Родригеш душ Сантуш „Мъжът от Константинопол“ е първата книга от поредицата. Втората е „Милионерът от Лисабон“. Издадени са от ИК „Хермес“. Киркор е извикан при умиращия му баща - Калуст Саркисян, а последните думи, които чува от него са: „Какво е красотата?“. Докато бди край него, прочита неговите неиздавани мемоари, разказът на целия му живот, успехи и неуспехи. Един впечатляващ живот, наситен с интересни събития, включително исторически. Романът е плътен, исторически интересен, роман – сага за рода Саркисян и техния път.

„…Животът не е лесен, Калуст — въздъхна примирено баща му. — Нашият народ е древен и

„Тес от рода Д'Ърбървил“ е един от най-добрите романи от Томас Харди. Издадена през 1891 г., била противоречиво приета от тогавашната критика. Романът днес е може би не така остър, доколкото основната тема в него е за предразсъдъците и условностите, но общочовешката му, психологическа страна – за прошката, за падението, надеждата и отчаянието, и днес е непокътната и все така ценна. Авторът Томас Харди е признат класик, поет, романист, критичен към обществото от Викторианската епоха и неговите незаобиколими условности, загрижен за промените в провинцията и съдбата на селяните арендатори, преди независими и будни, често наследници на най-старите родове. Историята на Тес от рода Д'Ърбървил разказва, за това, че всъщност доброто не винаги побеждава, че една чиста душа, макар повярвала, че има право на щастие, всъщност – няма. Че условностите и предразсъдъците, неспособността за прошка, в името на любовта, са избори, от които няма връщане назад. Защото тъжната поредица от скръб и нещастия, е могло да не се случи, но обществените норми и предразсъдъци, оказва се, са единствено възможните. Падналият остава паднал и няма право на щастие.

Някои от съветите са много практични и с доказана полезност – например, че усмихването, дори когато в началото е фалшиво или на сила водят до подобряване на настроението, че ежедневните полезни навици допринасят за успеха на целите, че упражненията чисто физиологично се отрязват добре на самочувствието, че действието е не по-маловажно от самата идея и пр. и пр.

Впечатляваща бе и разказаната история за самотната майка Джоан, която живее на социални помощи и все пак всеки ден до обед пише за деца. Предлага завършената книга, която бива отхвърлена първоначално. Накрая малко издателство заплаща аванс и я публикува. Самотната майка е Джоан Роулинг, а отхвърлената книга е „Хари Потър“. Толкова за това дали да се отказваме веднага щом бъдем отхвърлени или да упорстваме и вярваме до последно в идеите си.

За всеки юрист учебникът на проф. Живко Сталев е настолна и особено ценна книга. Допълнен от неговите ученици Анелия Мингова, Валентина Попова, Огнян Стамболиев и Ружа Иванова, учебникът е с изключително важно значение за практикуващите юристи, тъй като съобразява измененията в нормативната уредба и обилната тълкувателна практика на ВКС, натрупана след влизане в сила на новия ГПК, а така също и съдебната практика на ВКС по конкретни дела, което е много полезно.

Когато се върнем от чужбина, ние все донасяме нещичко от наука и техника, без да можем да пренесем чуждите индустриални тайни, капитали и пазари. Едно нещо обаче ние положително донасяме: европейски вкусове към живота, европейски образци на харчене; лукс, моди, бижута, декоративен блясък и всевъзможни средства за показ. Висшите среди у нас безспорно могат да имат всичко това в нашенски мащаб. Трагедията почна, когато интелигенцията на средните слоеве у нас се зае да им подражава....

Тара пише мемоарите си за да излекува себе си, душата си и да намери път към успокоението в бъдещето. В този смисъл, бих определила романа не просто като интригуващ разказ за един нетипичен начин на живот в Америка, Айдахо, в малка мормонска общност, а като задълбочена съвременна психологическа проза, която дълбае пластовете в човешката душа. Авторката сама признава, че романът е нейното чистилище, нейната изповед и истина, написването на която я спасява и й дава сили да продължи живота си по свой път. Езикът описва точно и хладнокръвно всичко случило се, дори без да съди, без да показва гняв. Сякаш изписването, като прецизно воден дневник, спасява пишещия от съмнение в собствените му възприятия и нормалност. За това може да се каже, че романът е умиротворяващ разказ за една дълга и мъчителна битка за освобождаване, за отстояване правото на собствената личност, окована в един налудничав и самодостатъчен малък свят. Дали е трансформация, метаморфоза, лицемерие, предателство? „Аз я наричам образование“, пише в края на историята Тара Уестоувър. Запомнящ се е и авторовият подход да започва главите с препратки към библейски фигури, извадки от евангелията или други ерудитски препратки като например „Свадлива жена в широка къща“ – „По-добре да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща“ (Книга Притчи Соломонови, 21:9, стр. 338) или препратката към цитата от „Осемнадесети брюмер“ на Луи Бонапарт от К. Маркс, че историята се повтаря – първо като трагедия, после като фарс, каквото е заглавието на 31. глава и т.н. Авторката прави бележката, че разказната история не е за мормонизма, която религия все пак присъства съществено в романа, а е и част от научните интереси и изследвания на Тара Уестоувър. Историята не е и за която и да било друга форма на религиозна вяра. „В нея се разказва за няколко типа хора, някои от които са вярващи, други не са; някои са добри, други – не. Авторът отрича всяка позитивна или негативна връзка между двете.“

Отново чудесно издание на издателство „Изток-Запад“ от 2018 година. Дъглас Мъри е британски журналист, основател на Центъра за социално сближаване и е асоцииран директор на тинк-танк обществото "Хенри Джаксън", както и редактор на елитното британско списание за култура и политика "Спектейтър". В „Странната смърт на Европа“, свободно от цензура, са представени изключително ценни и смели допускания и критики, разсъждава се върху едни от най-наболелите проблеми и теми от съвременния европейски дневен ред, които обаче рядко получават трибуна и обговаряне, различно от официалното, дори официозно представяне на въпросите. Мъри въвежда, изхождайки от констатацията, че днес Европа няма никакво желание да се възпроизвежда, да се бори за себе си и дори да се защити в спор, т.е. намира се в последното действие (преди края) заради две едновременни и взаимосвързани обстоятелства, „от които е почти невъзможно да се възстановим“ – масовото пренасяне на цели народи в Европа, т.е. места, които приличат например на Пакистан във всичко, освен по локацията си. И само по себе си това не е така фатално, ако не е налице и второто обстоятелство – че Европа изгуби вяра в собствените си убеждения, традиции и наследство.

Стефан Цвайг пише този роман-приказка в началото на своя писателски път. А казвам, че е роман-приказка, защото силно напомня преображението, познато от приказката за „Пепеляшка“. Мотивът за феята-кръстница, подпомогнала преобразяването, първоначално само с дрехи, но впоследствие идва и преображение в себеусещането, силата и увереността. Романът започва с тъжно описание на тягостния военновременен свят и унилото положение продължаващо и след войната. Той е особено силно видим в Автрийската провинция, където живее и работи в пощенската станция Кристине Хофленер. Действително съдбата на Кристине е представена като пряка и естествена последица на света, в който е израснала и който я е формирал. Който е превърнал младото момиче в тъжна, безинтересна част от семплия и еднотипен интериор на пощенската станция. Затова шокиращ и силно контрастен е светът на богатите, с който Кристине се сблъсква, поканена от заможните си леля и чичо, дошли от Америка за почивката си в Европа. Бедно облечена, неуверена, уплашена, пристигайки в Швейцарския богаташки курорт, тя се чувства не на място. Това е декорът, на който се разиграва приказното преображение. Приказката за Пепеляшка оживява в самия живот на 28-годишната пощенска служителка. Този непознат за нея живот, със светлина и удоволствия, разбира се, я пленява, безпаметно увлича. И досущ както часовникът бие полунощ и магията свършва, внезапно свършва и нейното гостуване. Разбира се, заблудата, макар и неволна, че тя е една от богатото, доволно от себе си и живота общество, е разкрита. Тук започва втората, по-силна част от романа, а именно частта, в която Стефан Цвайг разкрива грозното лице на бедността, на мизерията и отчаянието в следвоенна Австрия. Показва силата на парите, тяхното огромно всъщност значение, особено когато ги нямаш, както пише авторът. Смазана от бедността и отчаянието, вместо своя принц, Кристине среща Фердинанд, участвал във войната, загубил младостта и илюзиите си, така както ги е загубила и тя.

Разказът е от името на Смъртта. Започва със силното: „ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ - ТИ ЩЕ УМРЕШ.“ Определено това е необичаен подход, но, оказва се, изключително уместен за историята, която разказва. Мястото е Германия, Молкинг, времето е - на Третия райх. Малката Лизел Мемингер е крадецът на книги, а първата книга, която взима без разрешение е „Наръчник на гробаря“, малка черна книжка, която малкият, около 14-годишен гробар, изпуска на снега на погребението на нейния брат. Братчето на Лизел умира във влака, докато пътуват с майка си, за да бъдат дадени в приемно семейство. На улица „Химел“ или „Рай“. Новите й родители са Роза и Ханс Хуберман. Ханс Хуберман е таткото, който я научава да чете, който я утешава и успокоява, който е до нея за да отнеме кошмарите й. Роза е с малко вулгарен език, но сърдечна жена, която се превръща в мама за Лизел. Особено място в живота й има Руди Щайнер, момчето с лимонено жълти коси, както и Макс, който оцелява, до когато е възможно, в мазето им. Книгата е нежен и затрогващ разказ за ужасите, за мъката на добрите хора в тези ужасни години и за човешкото достойнство, намерило начин, все пак, и в тия времена да съществува. Разбира се, на висока цена. Уникалният писателски подход пък прави романът нов и непознат поглед към времето на Хитлер и Втората световна война в Германия.

Разказът се води като дневник от името на Джейн Болейн (вдовица на брата на Ана Болейн Джордж, екзекутиран от Хенри VIII), Анна от херцогство Клев, следващата му съпруга и Катрин Хауърд, млада и амбициозна представителка от влиятелния род Хауърд (към който също принадлежат Мери и Ана Болейн). Филипа Грегъри насочва вниманието и към недотам известния факт за личността и постижението на Анна Клевска – във време, в което жената е придатък, несамостоятелна част от домакинството о на баща си, брат си или съпруга си, тя успява да постигне споразумение за самостоятелно домакинство, самостоятелна издръжка и независим живот. Ана Клевска не просто успява да оцелее, а осъществява невъзможното дотогава за жена. Наследството на Болейн се оказва тежко – Катрин Хауърд е обезглавена, Джейн Болейн, нейната придворна дама и съюзница (всъщност преследваща собствените си интереси) е обезглавена. Така както Ана Болейн и нейния брат Джордж Болейн, срещу които тя бе свидетелствала за да отведе на ешафода. (Историята е част от „Другата Болейн“). След тях не остава нищо освен спомените и историята.

Поредицата продължава с още една интересна историческа драма. А именно - историята на Мери Стюарт, кралица на Шотландия и нейното пленничество в Англия. Автор на множество заговори срещу братовчедка си Елизабет Тюдор и Англия е оставена в плен и пазена от граф Шрусбъри. Всъщност по-интересна е историята на граф Шрусбъри и графинята – Бес Шрусбъри или Бес от Хардуик, интелигентна, практична и значително изпреварила времето си жена. Тя и графът са разорени, докато изпълняват възложената им от Елизабет Тюдор задача да са домакини на Мери Стюарт. Бес загубва освен състоянието си, също и съпруга си, който се влюбва в кралицата на Шотландия.

Част от серията за Тюдорите (The Tudor series). Увлекателна, исторически достоверна, също както и останалите книги от историческата поредица. Неслучайно авторката Филипа Грегъри, историк и д-р по литература на XVIII век е наричана "кралица на историческия роман" – романите й за Тюдорите са блестяща картина на епохата – събитията, нравите и дори духът на времето е точно уловен и завладяващо пресъздаден. Надеждите за край на религиозните гонения, допускани от католичката Мери се оправдават. Едно от първите управленски решения на кралица Елизабет е възстановяването на църковната независимост и поставянето на кралицата начело на Църквата на Англия, което слага началото на англиканството. Романът на Филипа Грегъри проследява тази бурна епоха и сложните отношения, както и на любовта на Елизабет към нейния довереник лорд Робърт Дъдли. След възкачването на Елизабет лорд Робърт Дъдли започва своето ново издигане и реабилитиране и участие в държавническите дела на Англия.

Втората книга от серията за Тюдорите (The Tudor series). Увлекателна, исторически достоверна, също както и останалите от поредицата. След Хенри VIII наследник на короната е болнавия млад Едуард, след чиято смърт се възкачва Мери, дъщерята на Хенри и Катрина Арагонска. А шутът на кралицата е младата еврейка Хана Верде (Грийн), която след бягство от Испания се озовава в Англия, в двора на крал Едуард, а впоследствие и на кралица Мери. Самата тя, притежаваща силна интуиция, дарба или „зрение“ е взета в двора и като шпионин от заговорниците срещу Мери. Вярна едновременно и на Мери, и на наследницата й Елизабет, Хана живее нелекият живот на довереник в сложния свят на дворцовия живот, кроежи и религиозни условности.

Първата книга от серията за Тюдорите (The Tudor series). Увлекателна, исторически достоверна. Разказва историята на крал Хнри VIII и първите три от неговите шест жени. Драмата и историческата значимост на остраняването на кралица Катерина Арагонска и влиянието и ефектът на Ана Болейн – втората съпруга, която дава началото и прави възможно отстраняването на съпруги, нещо немислимо дотогава. Поради откъсването от Римокатолическата църква и безграничната власт и влияние на краля.

След „Ловецът на хвърчила“ бях очарована от стила на Хосейни, от писателската му дарба и историите, които разказва, силно, човешки. „Хиляда сияйни слънца“ е също така силна и прекрасна афганистанска история, като този път темата е за особеното подтиснато положение на жените там и най-вече по времето на режима на талибаните. За женските болки, приятелство и безизходност.

Издателство Изток-Запад, 2020 година. Последната книга от поредицата „Зад завесата…“ на Калин Тодоров. Предстои ли ни „нулиране на света“ и „прекрасен нов свят“, в който ще сме неспособни да мислим и решаваме самостоятелно. Докато много от изложеното често е определяно като „теория на конспирацията“, с ясната цел да бъде омаловажено и дискредитирано, доста от данните са факт, който мейнстрийм медиите подминават - както разкритията в Уикилийкс, така и информацията около разследването на Джефри Епстийн. Но, публичността около тези данни е почти нулева, а анализи и интерпретации на известното усърдно биват квалифицирани като конспиративни теории. „Клеймо“, което подигравателно бива лепнато на всичко, различно от „официалното“, както и авторът отбелязва. Особено интересна е частта за „Пандемията и „Голямото зануляване“. Или все по-очевидният избор между сигурност и свобода, което илюзорно пандемията наложи. Казвам илюзорно, защото такъв избор надали е възможен. Калин Тодоров говори за това, че „хората в паника стават безкритични към всичко, стават тихи и послушни, защото ги е страх“, което пък е първата крачка към измамна сигурност, налагана от една мека диктатура, за да „ти върне нормалния живот“.

Очаквана с нетърпение, излезе през 2020, издадена от Колибри. Отново изключително увлекателна, задъхваща история. Отново Неапол, отново себеизследване, болезнена дисекция на чувствата, характера и същността на личността, живота и всичко… Героинята Джована или Джанѝ е на 13 когато се осъзнава извън розовия, безметежен свят на детството. Изтръгната е от там, чувайки случайно изпусната реплика на бащата, обичания, обожавания от детето Джована Андреа. Тогава започва сложно пътуване и към себе си и към родителите, и към роднините от бедните квартали на Неапол, най-вече странната, мразена Виктория (сестра на Андреа). През него идва разбирането за измамния живот на възрастните, за фалша, лъжите, изневерите, недоизказаните думи. Порастването ѝ е мъчително, болезнено, смазващо. Доскоро идеалното семейство на Нела и Андреа се разпада, опустошено от лъжите и изневерите, скрити дълбоко под привидно идеалния живот на интелектуалци и преподаватели. Дъщеря им Джанѝ трудно намира верния път към себе си, объркана от фалша, в който, оказва се е живяла и в известна степен продължава да живее и на свой ред сама да лъже, наранява и страда.

Публикуван за първи път през 1816 г., романът на Джейн Остин „Ема“ е увлекателен и на моменти доста забавен. Вълненията и нравите във висшето общество в Англия през XIX век, начинът на живот и порядките сред аристокрацията през Викторианската епоха са изключително добре пресъздадени. Общуването, разговорите между дамите и джентълмените са често трогателни, автентични и особено интересни за съвременния читател, твърде отдалечен както в изказа, така и в обноските и динамиката на отношенията, от нравите на тази епоха.

Преследване, мистерия, истини и лъжи са умело „забъркани“ в тази така пленяваща съвременна история, която се разплита малко по малко, изненадвайки те постоянно и до самия край.

Не е точно фантастика, а по-скоро утопия. Открита е свръх развита човешка цивилизация под ледовете на Антарктида, датира се отпреди 900 000 години. Една жена – Елеа и един мъж – Кобан са замразени по невъзможен за нас начин и откривателите, сформирали международни екипи от учени успяват да върнат изумително красивата и интелигентна Елеа към живота. Тя започва да разкрива съдбата на нейната родина – Гондава, унищожена от атомна война между древните, но технологично висши цивилизации – Гондава и Енизорай. И наред с технологиите, напредъка и странния за нас начин на живот и изобщо съществуване, нещо познато нам го има и там. Това е любовта.

Много популярна, много рекламирана, с доста сладка корица и на коледна тематика... Сюжетът е банален. Успехът на Алекс Хайд тук се дължи на това, че се привличат с мъжа – предмет на задачата, за която е наета (да повлияе поведението на опърничавия Локлан Фаркар). В края стават ясни някои загадки, от там – заглавието.

„Детското гости“ е изключителен разказ на Фицджералд. Особено за хора, които са родители. Случката е колкото комична, толкова и педагогическа, но …. за родителите. По-точно за тези родители, които смятат, че на тяхното отроче всичко е позволено, извинимо, допустимо и следва да бъде прощавано, защото то е прекрасно, съвършено и винаги невинно. И да не е невинно, трябва да се гледа като на невинно, защото това е презумпция, а може ли дете да не е невинно? Но и за родителите, които не следва да забравят, че освен родители са и възрастни, предполага се уравновесени хора, нечии приятели, колеги. Въобще, много сладък и твърде поучителен разказ.