Най-нови

Ъруин Шоу, „Нощна работа“
Романи

Ъруин Шоу, „Нощна работа“

За иронията и игрите на съдбата, за случайностите и късмета. И за това, че съдбата помага на смелите. Издаден на български през 2018 г. от изд. „Бард“, романът наистина е измамно безгрижен. Всъщност способен да разкрие цинизма на света на парите, в който без тях си никой. Личността няма значение, всеки е заменим и лесно се открива нов компаньон за забавленията на богатите и овластените, било във Вашингтон, било в скъпите курорти на Европа. Главният герой Дъглас Граймс е пилот, уволнен поради открит при рутинен преглед лек проблем със зрението. Това променя живота му, амбициите му и очакванията, които е имал. Всичко, за което е работил и към което се е стремил, изчезва с едно мигване. Напускайки града и света, който е имал, Граймс започва нощна работа на рецепцията на хотел. През една от нощните смени гост на хотела почива. Дежурният рецепционист установява смъртта, както и че парите в портфейла не са откраднати. Но странно голяма сума пари е скрита небрежно в евтин калъф. Граймс променя живота си кардинално с откритата огромна сума пари в брой. Но случайностите, за добро или лошо, странните игри и намигвания на добрата съдба, тепърва предстоят.

Марк Аврелий, „Към себе си“, превод Богдан Богданов
Цитати

Марк Аврелий, „Към себе си“, превод Богдан Богданов

Размисли и фрагменти в есеистична форма. Приятни за четене фрагменти, непреходни заключения и напътствия към човека. Досег до римската мъдрост 18 века по-късно от времето, в което е живял авторът Марк Аврелий.

Милен Русков, „Чамкория“
Романи

Милен Русков, „Чамкория“

„Чамкория“ е чуден роман. Невероятно талантливо написана книга е. Също както и „Възвишение“, разбира се. Героят Славе е наистина много плътен образ, широк социалист от 20-те. Има страхотни попадения – когато разказва за „тъй нареченото си семейство“, за „тъй наречената си жена“, за политиката, за войната, за хората, за българите и мн. др. Да, така беше и с „Възвишение“. Езикът тук е също различен, доста твърдо „е“-кащ, уникално, чудно просто... Животът и размислите на героя са увлекателно написани, автентично звучащи (нещо, което не може да се каже за много съвременни български романи, които са пълни с изкуствено звучащи диалози и тегави „размисли“). Тук са леещи се по невероятен начин, приятни за четене, но и силни по смисъл. Увличащи те и в епохата, и в живота на героя. Светът е точно такъв, какъвто е през очите на Славе - шЕфьора на омнибус, купен на лизинг. Комично и трагично едновременно. И всичко това в една достоверно уловена страшна епоха. 20-те години на XX век, когато в България се сблъскват различни военно-политически и идеологически формирования. Както разказва Славе, всеки е запасал по един пищов и е готов да те гръмне….

Мишел Уелбек, сборник разкази и есета
Разкази

Мишел Уелбек, сборник разкази и есета

В сборника с проза – разкази есета и новелата „Лансароте“ от 2000 г. , (издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева) са скицирани контурите на много от героите, идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Препоръчвам сборника. Истинско удоволствие е да се чете Уелбек, да се четат неговите смели и непретенциозни, нефризирани, нито политически коректни текстове. За разлика от много от сладките, политически правилни и сдържани текстове на интелектуализиращи себе си модерни писатели.

Мишел Уелбек, „Да излезем от XX век“
Разкази

Мишел Уелбек, „Да излезем от XX век“

Разказът „Да излезем от XX век“ също е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Всъщност е по-скоро есе. Уелбек размишлява за литературата и прави много сполучливи оценки: „Литературата не служи за нищо. Ако служеше за нещо, левичарската паплач, която монополизира интелектуалния дебат в продължение на целия XX век, нямаше изобщо да съществува..."

Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“
Разкази

Мишел Уелбек, „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“

Разказът „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“ е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Написан е с характерния цинично-ироничен стил на писателя, който не удържа перото си под никакви социални или други норми. Поканен да изнесе лекции в САЩ, разказва преживяното с чувство за хумор – още от предварителните разговори, през отношението „на сила“ в посолството, през полета и опита му в Америка. „На европееца служителите във визовата служба на посолството на Съединените щати биха могли да се сторят излишно избухливи, агресивни и невъзпитани; тяхното отношение обаче трябва да се счита като повод за едно първо упражнение в поведение, което ще ви бъде, веднъж на място, неизменно от помощ – то би могло дори да ви спаси живота, в случай че тексаските полицаи ви арестуват. Избягвайте да гледате хората в очите; никакви иронични усмивки и най-вече никакви резки движения. Не забравяйте никога, че взаимоотношенията тук за въпрос на кой е по-силният;..“ Уелбек констатира, че между калифорнийския юноша и нюйоркското юпи има интервал от няколко години: „Правилата на привличането“, най-малко четената от трите, запълва тази празнина; и наистина всичко е безкрайно на място. Действително би могъл да бъде упрекнат, че се ограничава единствено в описанията на млади и изключително богати хора; но всички американци се опитват да останат млади, всички американци мечтаят да станат изключително богати.“ И добросъвестно признава, че той се интересува обаче от героите на средна възраст, не се интересува нито от богатите, нито от бедните, нито от политиците, нито от дребните престъпници, нито от артистите, с изключение на провалилия се артист. „Всички ние малко сме се провалили, всички ние сме малко артисти“. И защото, независимо от разликите, всяка система има всъщност едно и също намерение: „стреляй право в целта“. Както завършва и разказът – отчетен доклад за командировка.

Мишел Уелбек, „Лансароте“
Разкази

Мишел Уелбек, „Лансароте“

Новелата и по-скоро дългият разказ „Лансароте“ от 2000 г. е част от сборника на Мишел Уелбек с проза - разкази и новели. В „Лансароте“ са загатнати и начертани контурите на много от идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Започва с многозначителното посвещение: „Светът е среден на ръст“. И тук виждаме депресираният самотник и отчужден от света и хората герой - разказвач, който познаваме от „По-широко поле за борбата“, от „Серотонин“… - типичният член на все по-дехуманизираното, отчуждено съвременно либерално общество. „На 14 декември 1999 година, посред следобеда си дадох сметка, че посрещането на новата година ще бъде най-вероятно неуспешно – както обикновено. Завих надясно по авеню ‚Феликс Фор“ и влязох в първата туристическа агенция.“

Лион Фойхтвангер, Испанска балада
Исторически романи

Лион Фойхтвангер, Испанска балада

„Испанска балада“ e издаден в далечната 1980 г. на български (в оригинал „Еврейката от Толедо“ (1955). През 2000 и отново през 2017 г. е издавана от „Жар“ под заглавието “Еврейката от Толедо“. Романът е посветен на реконкистата - процесът на отвоюване на Иберийския полуостров от завоевателите мюсюлмани, процес продължил 774 години. Разбира се, освен исторически достоверен, романът е и емоционално вълнуващ, разказва за любовта между крал Алфонсо и еврейката Рахел, дъщеря на неговия еscrivano, т.е. пазител на кралския печат, финансист и съветник от рода Ибн Езра, а така също е написан на брилянтен език и с чудесен превод от немски на Владимир Мусаков. Езикът на Фойхтвангер е елегантен. Пише красиво, без да е разточително, подробно, с предълги описания, но и без да пропуска преживяванията, емоцията. Но освен емоциите, точно предадени са историческите събития и разните механизми, случайности и отношения, които ги движат. Особено ценни са мислите и фактическите усилия на ескривано Иеуда Ибн Езра за мир. „Една унция мир струва повече от цял тон победи“ – мъдростта, която по времето на кръстоносните походи е била приемана за еретическа, както от мюсюлманите, така и от християнските владетели-кръстоносци.

Рута Сепетис, „Сол при солта“
Романи

Рута Сепетис, „Сол при солта“

Романът „Сол при солта“ е драматична военновременна история на неколцина бежанци при настъпването Червена армия. Бежанците са едновременно такива от руснаците, но и от Хитлер и неговите военни. Действието се развива в края на Втората световна война, 1945 година. Разказът се води накъсано, в епистоларна форма, пише или разказва всеки един от героите - бежанци. Пред читателя за разкрива стъпка по стъпка трудният път на бягството, на промъкването, на страха, бедите и рисковете, смъртта, която дебне на всяка крачка. Наред с биографията на всеки от разказвачите, се разкриват факти и исторически данни за войната, за положението на хора като тях – различни, обикновени, тъжни…хора, с разбити от войната животи, разбити мечти, излъгани очаквания….

Венцислав Л. Петров, „Наследяване на задължения и отговорност за завети“
Право

Венцислав Л. Петров, „Наследяване на задължения и отговорност за завети“

Монографията на д-р Венцислав Л. Петров, изд. Сиела, 2020, е изключително ценен аналитичен труд, посветен на актуална и важна материя, каквато е наследяването на задължения, проблеми на приемството в задълженията на наследодателя и удовлетворяване на кредиторите. Специално място е отделено на въпросите за отговорността за заветите. Разбира се, подходено е чрез исторически и сравнителноправен анализ, както и действащата понастоящем система за удовлетворяване на кредиторите и заветниците, със съответни предложения de lege ferenda.

Елиф Шафак, „10 минути и 38 секунди в този странен свят“
Романи

Елиф Шафак, „10 минути и 38 секунди в този странен свят“

„10 минути и 38 секунди в този странен свят“ е роман на Елиф Шафак, който накратко казано, е тъжен, меланхоличен, но и някак си оптимистичен. По един странен начин. Издаден е на български от издателство Егмонт Анишър през 2019. На корицата има сполучлив анонс, че въпросните 10 минути и 38 секунди са времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло. Тази книга е толкова съкрушително тъжна…Защо обаче, освен безкрайната тъга на романа има и оптимизъм? Заради съдбата пак, която събира Лейла с още неколцина Истанбулски странници и несретници, които стават нейно семейство. Както една от тях, транссексуалната Налан казва, когато не сполучиш със семейство по кръв, съдбата ти праща приятели. И те стават твоето семейство по вода.

Исабел Алиенде, „Моята измислена страна“
Разкази

Исабел Алиенде, „Моята измислена страна“

„Моята измислена страна“ не е роман, а изповед на Исабел Алиенде. Едновременно биографичен разказ с много страст и искреност, с чувство за хумор, с вкус и голяма доза талант, разбира се, а така също и уникален народопсихологически портрет на чилийците.

Исабел Алиенде, „Цвят продълговат в морето“
Романи

Исабел Алиенде, „Цвят продълговат в морето“

Издаден през 2020 от „Колибри“ романът има озадачаващо заглавие. Какво означава цвят продълговат в морето се разкрива в хода на повествованието. Цвят продълговат в морето е поетичен образ на новата родина. Така поетът Пабло Неруда описва родината Чили – продълговата, вкопчена в планините, за да не падне в морето. Цвят продълговат в море, във вино, и сняг… с огърлица от черно-бяла пяна…. Историята на рода Далмау, съдбата на лекарят и участник в гражданската война в Испания Виктор Далмау, на Росер Бругера и на чилийският аристократичен род Дел Солар са разказани увлекателно и в контекста на исторически вярно описаните събития – Гражданската война в Испания, разгрома на републиканските бойци, трагедията на стотиците хиляди бежанци от Испания, бягащи от отмъщението и кървавата разправа на Генералисимус Франко. Така Чили става за мнозина нова родина. Достоверно предадени са събитията и ролята на поета Пабло Неруда да организира приемът на над 2000 бежанци от Испания с кораба „Уинипег“, Виктор Далмау, Росер и новороденият Марсел са един от пасажерите на тъжния, но изпълнен с надежда бежански кораб „Уинипег“.

Ъруин Шоу, „Хляб по водите“
Романи

Ъруин Шоу, „Хляб по водите“

Ъруин Шоу описва историята или по-скоро възхода и падението на едно щастливо американско семейство. Бащата Алън е професор по история в държавно училище в Ню Йорк, грижовен баща и глава на семейство, горд от своите три добри и разумни пораснали деца. Безметежният живот на Алън Странд, тривиалните, но безкрайно щастливи мигове със семейството му дават топлина и усещане за щастие, за осъзнато разбиране какъв късметлия е бил и колко радостен и действително безметежен е всъщност живота му. Самият Странд потъва в тези мисли в една петъчна вечер, която, оказва се, ще промени живота му, както и на цялото сплотено семейство. Ъруин Шоу разказва майсторски увлекателно, не съди, не влияе на читателя, улавя и предава достоверно и точно развитието в сложните отношения в едно уж обикновено американско семейство. Информативно и интересно е обрисувана и адвокатската професия, така както я вижда Шоу и представя на читателя чрез образа на властния Ръсел Хейзън. Поуките читателят извлича сам. Размислите за любовта и истински важните неща се налагат от само себе си, но и като противостоящи на силата на парите и властта, която идва с тях. И разказът за съдбата на семейство Странд обяснява началното „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“…

Хенрик Сенкевич, QUO VADIS DOMINE?
Исторически романи

Хенрик Сенкевич, QUO VADIS DOMINE?

Романът QUO VADIS на Хенрик Сенкевич е издаден на български през 1998, а първото му издание на полски е през 1895 г. Сенкевич е историк по образование, но очевидно е познавач на човешката душа, защото най-ценното в романа са не исторически достоверните събития, описания и въобще разказ, а оголването на душата, страстите, паденията и извисяванията. Историческият фон е подходящият обаче, за да покаже точно тези кътчета на душата, каквито са голямата страст, падение, жестокост, отчаяние, но и смелост и сила. Епохата на Нерон съвпада с появата на християнството и жестоките до невъзможност гонения срещу християните, а самият Нерон личност, която и като исторически факт, и като образ, наложил се в колективното знание на европейците, е подходящ за такъв литературно-исторически и психологически епос. Историческите събития са предадени през личните виждания и преживявания на героите на Сенкевич, от най-голямата поквара, през студенината, безразличието, страха и неговото превъзмогване чрез вярата и морала. Злото и покварата, в романа са част от покварата на римските патриции, нотабили и самият император. Надеждата и моралът са представени като характеристики на първите християни, обект на гонения, ненавист и жестокост.

Димитър Иванов, „Публичната продан чрез частен съдебен изпълнител“
Право

Димитър Иванов, „Публичната продан чрез частен съдебен изпълнител“

„Публичната продан чрез частен съдебен изпълнител“ на д-р Димитър Иванов е специализирано изследване, изключително полезно за практикуващите юристи и адвокатите, практикуващи в областта на изпълнителния процес. Издадена е през 2021 от изд. Сиела, книгата обхваща всички аспекти на публичната продан – като започва с кратък исторически преглед, подробно изложение върху фактическия състав на публичната продан върху недвижим имот, анализ на другите видове публични продани, последиците от публичната продан и много интересната глава, посветена на хипотезите на преустановяване на действията на публичната продан конкуренцията между продани.

Марио Варгас Льоса, „Панталеон и посетителките“
Романи

Марио Варгас Льоса, „Панталеон и посетителките“

„Панталеон и посетителките“, издаден 2012 от „Колибри“ е уникален роман. Много рядко се среща истински успешна комбинация и увлекателен сюжет и истински смешни случки. Да, „Панталеон и посетителките“ е смешен роман. Роман, който определено се запомня от читателя и със сюжета, и с езика, и с усещането, което остава като спомен. Хубаво и леко. Капитанът от интендантската служба на Сухопътни войски Панталеон Пантоха е натоварен да организира и задейства Служба за посетителки на гарнизони, гранични пунктове и подобни (СПГГПП) в област Амазония. С една дума секретен, организиран от държавата публичен дом за войската. Посетителките са обикновени проститутки, а капитанът е лично организирайки СПГГПП преценява качеството на изпълнение по така възложената му секретна мисия.

Предизвикай: Неоснователното обогатяване
Право

Предизвикай: Неоснователното обогатяване

˂Предизвикай: Неоснователното обогатяване˃ (Сиела, 2019) е конферентник, както е посочено на корицата, т.е. сборник с авторски правни изследвания и становища по различни аспекти на неоснователното обогатяване: общотеоретични и исторически, в съдебната практика, особени хипотези във вещното, облигационното, семейното и наследствено и търговското право, както и някои публичноправни аспекти. Съставители са Стоян Ставру, Димитър Топузов и Николай Павлевчев. Рецензенти са Поля Голева, Красимир Митев, Стопн Ставру, Албена Бонева и Николай Марков. Автори в сборника или както са наречени „съучастници в конферентника“ са Малина Новкиришка, Янаки Стоилов, Поля Голева, Стоян Ставру и много други доказани специалисти и учени, практици и уважавани автори на правна литература.

Никола Пенчев, „Правен пътеводител на стартиращия бизнес. Първи стъпки, управление и защита“
Право

Никола Пенчев, „Правен пътеводител на стартиращия бизнес. Първи стъпки, управление и защита“

Издаден от Сиела през 2021 г. правният пътеводител е полезен сборник, в който ясно, логически и точно са описани основните правни въпроси и проблеми при стартирането на бизнес. В сборника са изяснени основните процедури, стъпки и условия за неспециалисти, но са супер удобни и систематизирани нещата, така че да са наистина полезни и за специалисти – юристи, счетоводители, управители и административен персонал. От основните понятия на търговското право, различните видове търговски дружества, но и фрийлансърството като възможност за бизнес, процедури по регистрация, данъци, отношения с държавните органи, начините на правене на бизнес онлайн и всички изисквания и условия за това, които са си специфични, предоставянето на услуги извън България – в ЕС и извън ЕС, както и имащите сериозно отношение въпроси за интелектуалната собственост, търговски марки, патенти, права на потребителите и разбира се, защита на личните данни.

Ъруин Шоу, „Младите лъвове“
Исторически романи

Ъруин Шоу, „Младите лъвове“

Романът „Младите лъвове“ на Ъруин Шоу е забележителен епос за Втората световна война. Историите на трима младите мъже, от двете страни на браздата са силно, но много човешки разказани. А ужасът на войната, смъртта, загубата са еднакво силни и за Кристиян, немският войник, за Майкъл, редник от Американската армия и Ноа, евреин, пехотинец и участник в Нормандския десант. Пред очите на читателя се описва как в един обикновен човек, чувствителен поет се ражда войникът, хладнокръвен, смел, отговорен, как физически силни хора се сриват и губят способност за действие и оцеляване в екстремните до крайност условия на войната. Личността се променя и разгръща всичко, което е заложено и г има в нас, в човека. Условията променят и разкриват неочаквани черти от характера и обрати в личността, които не бихме могли да предположим. Но при всички случаи моралният, емоционално силен и честен човек устоява и развива себе си, дори в смъртта, която вилнее, дори сред ужасите на военните действия.

Михаел Морис, „Локдаун“, 2020
Съвременни мислители

Михаел Морис, „Локдаун“, 2020

Михаел Морис e авторът на „Фалшиви новини“ и „Неща, които не би трябвало да знаете“. „Локдаун“, издадена на български от изд. „Дилок“, 2020, е с подзаглавие: „Вирусът не е причината, а удобният виновник за най-големия рискован експеримент с човечеството. Вече няма връщане към старата нормалност.“ Авторът поставя много интересни и важни въпроси. Такива, каквито преди само 2 или 3 години биха звучали конспиративно, а днес вече са на дневен ред, например „как да премахнем използването на пари в брой, без населението да се противопостави“ или „Как да премахнем националните държави и да прехвърлим властта на наднационален експертен съвет“… Прави аналогии на случващото се, най-вече на интерпретациите му от различни политици, с подхода от романа „1984“ и „двумисъла“, т.е. съзнателното преиначаване на фактите в тяхната противоположност, при което хората да се объркат напълно и просто да се откажат от търсене на „истината“. Според Морис последиците на „пандемията“ ще бъдат епохални, а психологическите необозрими - защото „човечеството не е подлагано на подобен мащабен експеримент“, чието проследяване и оценката му са изключително трудни.

Исабел Алиенде, „Отвъд зимата“
Романи

Исабел Алиенде, „Отвъд зимата“

Картини от Латинска Америка, терор, банди, безнаказани и жестоки убийства и единствена надежда – да избягаш, нелегално, с цената на всичко, на живота дори…. Като всеки роман на Алиенде, е увлекателен, приятно написан, талантливо преплитани истории и сюжетни линии, размисли и поуки. Препоръчвам!

Грегъри Дейвид Робъртс, „Шантарам“
Романи

Грегъри Дейвид Робъртс, „Шантарам“

Опредлеяна като епична, духовна, уникална и т.н. книга. На мен не ми се струва нито духовна, нито епична. Клиширана и доста тегава. Главният герой – голям беглец, избягал от затвора, чуди се какво да прави, започва да се мъкне с някакъв местен из Бомбай. Среща естествено зеленоока жена – Карла и въобще бла-бла… Нищо разтърсващо, за разлика от ревютата. Която я описват като „световният бестселър“, автобиографичен роман за живота на автора Грегъри Дейвид Робъртс, развил хероинова зависимост и извършил множество банкови обири. Заловен и осъден, бяга от затвора и след перипетии се озовава в Бомбай, Индия. В крайна сметка отново е заловен и върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Дейвид Робъртс написва романа си „Шантарам“.

Стефан Цвайг, „Клариса“
Романи

Стефан Цвайг, „Клариса“

Оригиналното заглавие, което Стефан Цвайг дава на ръкописа си е „Светът от 1902 г. до избухването на войната чрез преживяното от една жена“. Така надписан е незавършеният роман и това заглавие казва много. Разкрива суровостта на света, особено за една жена. Разработени са теми като самотата, лудостта – на личността и на народите, зараждащата се неврология, психиатрия и психология, темата за семейството и абортът, въпроси като моралността и законността, присъдите, които издава и изпълнява общественото мнение и дългът на човека. „Клариса“ е тъжен роман за войната и лудостта, която обхваща народите и раните, които нанася на човека, на всеки един малък човек. Романът има и лични, автобиографични елементи за писателя Стефан Цвайг и макар да е формално незавършен, напълно успява да плени читателя.

Филипа Грегъри, Орденът на мрака (Книга I Синът на феите)
Исторически романи

Филипа Грегъри, Орденът на мрака (Книга I Синът на феите)

„Орденът на мрака“ е историческа поредица за средновековна Европа, която се различава от биографичните и исторически достоверни романи на Филипа Грегъри, с това, че е поредица насочена към аудиторията на тийнейджъри и че тук исторически достоверна е средата, историческия и обществен контекст са истинни, но самите герои са плод на авторовото въображение. (В България е издадена през 2013 от изд. Еднорог) Изолда, Фриз, разследващият от името на Светия Престол Лука Вери, Ишрах са измислени от Филипа Грегъри образи, чрез които разказва една много интересна средновековна история.

Питър Мей, „Карантина“ (оригинално име: Lockdown (2020)
Романи

Питър Мей, „Карантина“ (оригинално име: Lockdown (2020)

Издадена през съвсем реално карантинната за целия свят 2020 година, книгата на Питър Мей действително шокира. Шокира, защото се оказва, че нещо, което масово бе считано за немислимо в съвременния мирен и свободен свят, е напълно възможно. То просто се случи пред очите ни – блокирани от властите градове, затворени магазини, бизнеси, целия социален и публичен живот. Хората са с маски при силно ограничените случаи, когато изобщо могат да са извън дома си. Има ВИРУС. Епидемия. Карантина. Всичко това, преди да стане реалност, която да изживеем през 2020, е създадено като художествена измислица пред 15 години от писателя Питър Мей. В романа освен стресиращите прилики с реалната карантина има интригуваща линия на разследването на убийство на дете в условията на карантина (lockdown). Напрежението е силно, действието се развива изключително бързо – всичко се случва в рамките на 24 часа, последните, преди разследващият Макнийл да напусне полицията.

Джоан К. Роулинг, „Вакантен пост“
Романи

Джоан К. Роулинг, „Вакантен пост“

„Вакантен пост“ е силна и разтърсваща английска история. Защото романът е изтъкан от английската идилия на малкия град, доброто положение на градските първенци, но и свръхреалистичното, за съжаление и безизходното положение на бедните, зависими изпаднали от тъканта, от връзките на обществото именно като общност от хора, жители на Пагфърдското предградие „Фийлдс“. Разликата е огромна, разделението влудяващо. Реалността коренно различна. Разрезът на обществената същност, който прави писателката е безпощаден, суров, без да съди, просто разказва. Посочва ясно язвите на днешното английско общество, без смекчаващи вкуса подправки. В анонса на книгата, издателят определя романа като „натуралистичен роман с готически привкус“. Да, Роулинг изтъкава един повече от реалистичен роман, свръх натуралистичен, но без цинизъм или умишлено жестоки сцени в него. Животът, такъв какъвто е. А той може да и много спретнат като Пагфърдски градски площад и убийствен, като смъртта на насилвано тригодишно дете от предградието с майка наркозависима, без баща, без опора, без сигурност. Самотен и безнадежден….Контрастът е силен, ножицата на съществуването широко разтворена между идилията и унизителното съществуване, изпълнено с насилие – живот не просто с насилие, то е самото насилилие, физическо, психическо, сексуално. Действието се развива в красивото малко градче в провинцията – Пагфърд. Градът - малък, китен, приказен, с черква, площад и цветни градини край всяка къща, изглежда идиличен. Нишката на разказа, с малки ситни бодове изплита едновременно и външния красив свят на Пагфърд и скритият, съдържащ се в отношенията и същността на хората от провинциалния град. Внезапно умира общинският съветник Бари Феърбрадър. Всички съветници и първи хора на града са потресени. Бавно, неговата смърт започва да разкрива по-дълбоките и всъщност скрити отношения между членовете на общността, семействата, а и личността и значението на самия починал съветник Бари Феърбрадър. Неговата личност и значение се разбират от читателя по последиците, които оставя. Той се разкрива като автентичен, смел и сърцат, увличащ последователи за каузите си и дълбоко справедлив. Затова след неговата смърт идва краят и на всичко по-сърдечно и човешко в политиката и живота на малкото градче. Голямата разделителна линия се оказва тази между добре живеещите, заможни жители на града и бедните, изпаднали от социалната стълбица жители на предградието „Фийлдс“. Скучният, лицемерен живот на градските първенци на Пагфърд и мизерията, отчаянието и безпомощността. Кристъл Уидън е на 16, дъщеря на наркозависима, продаваща себе си за поредната доза, домът им тъне в мизерия, а три годишното братче на Кристъл расте уплашено, самотно и в страх, по отношение на него в романа има контекстови намеци за възможно сексуално насилие от дилъра на майката Тери Уидън. Това са най-тежките и безнадеждни моменти в романа. Самата Тери е жертва, животът й е низ от кошмари и отчаяние. Сестричката му Кристъл отчаяно иска да го спаси, да се спаси. Джоан Роулинг изключително точно и силно разказва тази наистина готически безнадеждна картина. Днес, в модерно общество като Английското сякаш няма път и възможност за изход на истински уязвимите. „Хоуп Стрийт“ остава далечна и невъзможна за Кристъл, за Тери и Роби. Джоан Роулинг описва хладно, но и нежно безизходицата, липсата на смисъл и вяра и за майката, и за децата. Което за мен е доказателство за силната социална чувствителност и ангажираност на самата авторка и майчинската й съпричастност към безнадеждните. Романът е изплетен именно от чувствителността на Роулинг към болезнените въпроси на периферията на обществото, от любов към беззъбите, забравените, безпомощни, самотни, майки, деца, жертви.

Робърт Галбрейт (Джоан К. Роулинг), „Тревожна кръв“
Романи

Робърт Галбрейт (Джоан К. Роулинг), „Тревожна кръв“

Това е петата и последната (досега) книга от серията криминални трилъри, издадена през 2021 г. „Тревожна кръв“, написани от Джоан К. Роулинг под псевдонима Робърт Галбрейт. Само няколко месеца след излизането на първият роман „Зовът на кукувицата“ псевдонимът й е разкрит, като се предполага изтичане на информация от членовете на екипа й. „Тревожна кръв“ е сложен роман за разследването на неразкрито убийство от 1974 г. на млада лекарка. Криминален лабиринт с давност 40 години, който двама последователно разследвали случая не успяват да разплетат. Страйк е ангажиран от порасналата дъщеря на д-р Марго Бамбъро естествено заинтригуван професионално и се заема с тази непосилна задача. Първият разследващ е отстранен поради психически срив, опитвал се е през цялото време да докаже, че е дело на действалия тогава сериен убиец Крийд, но разследването е отнесено в силно нерационална посока, изпъстрено с препратки към зловещите романи на Алистър Кроули, Бафомет, рогати фигури и астрология. Но и доста верен полицейски усет под пластовете свръхестествени обяснения. Вторият разследващ с прецизна полицейска методология също не довежда разследването до успешен край. Разкриват се множество престъпления покрай това разследване. Жестоките убийства извършени от Крийд и зловещата му история стават част от разследването, заедно с част от мафиотските дела и практики на престъпните босове от Малката Италия. Едновременно се разкриват поне още няколко възможни линии, заподозрени и хора, които имат сериозен мотив да убият интелигентната и смела д-р Бамбъро. Романът е дълъг, подробен, изключително прецизно са предавани интервюта, описания, бележки от разследванията, връзки и разговори. Неслучайно е над 900 страници, но е и безкрайно напрегнат, задъхващ, отново неусетно и без да се натоварва сюжета и въобще проследяването на паралелно вървящите няколко линии е изключително увлекателно за читателя.

Робърт Галбрейт (Джоан К. Роулинг), „Смъртоносно бяло“
Романи

Робърт Галбрейт (Джоан К. Роулинг), „Смъртоносно бяло“

Издадена през 2019 г. „Смъртоносно бяло“ е четвъртата книга от поредицата криминални романи, написани от Джоан К. Роулинг под псевдонима Робърт Галбрейт. Само няколко месеца след излизането на първият роман „Зовът на кукувицата“ псевдонимът й е разкрит, като се предполага изтичане на информация от членовете на екипа й. Самата Роулинг, в послеписа с благодарности към многото сътрудници и приятели, допринесли с информация, без която романът не би бил така автентичен и плътен, описва „Смъртоносно бяло“ като най-сложния й роман, „една от най-мъчните книги, писани от мен“. Работата по него е предшествана от комплексно проучване, не само на различните локации, описвани в рамките на сюжета, места като „Пратс“, Камарата на представителите, Уестминистър и Портикулис Хаус, министеството на културата и спорта, Ланксатър Хаус и мн. други емблематични места из Лонодн. Романът е безкрайно напрегнат, развиват се паралелно няколко линии и разследвания, които накрая се оказват част от изключително сложен пъзел от отношения, навици и личности. Неслучайно романът „Смъртоносно бяло“ е представен от издателите от „Колибри“ като „галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество“. Това е точно така, изключително интересни образи и отношения във висшата класа, съпрузи и любими деца, бивши и последващи съпруги и заварени деца, между тях всички и работещите за тях и т.н. Романът е написан с ясен и увлекателен стил, свеж хумор, интересни описания на места, на лица и отношения. На мен субективно ми направи впечатление, направената с чувство за хумор и интуитивен психологизъм ремарка: “Според опита на Страйк онези, които се отказваха да бъдат представлявани от адвокати в съда, бяха или неуравновесени, или толкова арогантни, че пак опираше до същото.“ Да, и това е така. Убиецът в този криминален пъзел отново се оказва…най-малко очакваният… Препоръчвам.