Най-четени

Мишел Уелбек, „Серотонин“
Романи

Мишел Уелбек, „Серотонин“

‹Серотонин› не никак е лесна книга, но, като всеки Уелбеков роман, е изключително силна. Провокативна, недопускаща да бъде пренебрегната. Може привидно да звучи тривиално /то кой от самотните Уелбекови герои – мъже не е подвластен на депресията/, но тук самотата и депресията са тотални, непреодолими плаващи пясъци, от които е невъзможно да се измъкнеш, а само можеш да констатираш потъването…( „…Бях познал щастието, знаех какво означава, мога да говоря компетентно за него, познавам и края му, онова, което се случва обикновено след това. Едно-едничко същество ти липсва и всичко е безлюдно, както казваше онзи…").

Джордан Б. Питърсън, „12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса“
Съвременни мислители

Джордан Б. Питърсън, „12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса“

Книгата не е в никакъв случай „наръчник“ за психологическа самопомощ, при все че има безспорна практическа ценност (доколкото помага да осъзнаеш къде си се поставил сам в скалата на ценностите и житейските битки), нито чисто философски труд. По-скоро поредица от есета и размисли с безкрайно много неочаквани препратки, позовавания и разсъждения върху широко познати и привидно ясни въпроси. Питърсън е преподавател по психология в Харвард и в университета в Торното, един от най-ярките съвременни мислители. Особено популярен става след публичното си обявяване в защита на реалната, а не привидна „свобода на словото“ във време и на място, където - парадоксално, но факт - това звучи политически некоректно. Неговата позиция е принципна и не почива на никакви крайни политически убеждения, а е практическо изпълнение на основополагащия принцип да се казва истината. Чисто и просто. Натискът над словото или „принудителната реч“ е неприемлив за Джордан Питърсън. („Говори това, което мислиш“, „Да бъдеш откровен, действа наистина ободряващо“, както пише в Предговора Норман Дойджи, д-р по медицина, психиатър).

Жоржи Амаду, „Габриела, карамфил и канела“
Романи

Жоржи Амаду, „Габриела, карамфил и канела“

Началото на XX век, Бразилия, Илиеус – малко градче, богатеещо от какаовите плантации. Тема на времето е натискът, който прогресът и разрастването на града и света, оказват върху старите порядки, старата власт и досегашния начин на живот. След първоначалното натрупване на капитали – заграбването на земя от т.нар. „полковници“, отвоюването й от джунглата, за да се засаждат златоносните какаови плантации…Богатите полковници управляват градчето, властта им е безспорна и безалтернативна, докато не се появява носител на новото, на прогреса, който дава крила и надежди на мижавата до тогава опозиция. Амаду, чрез съдбите на героите, преплетени, разказва изключително живо актуалната тогава (но и винаги, защото е вечна) борба между старото и новото, между това, което е било и това, което ще бъде. Краят на старото е мъчителен, отчаяна е битката за власт между „полковниците“ и носещите прогреса „чужденци“. Властта не се пуска лесно, тя е опияняваща, тя е смисъл дори когато всесилният до скоро полковник е стар и грохнал физически. Съперничеството между управляващата партия на Бастус и опозицията, водена от Капитана и пришълеца Мундиньо Фалкау е на път да стане кърваво, но случайността е избрала друго.

„Свободата на изразяване“, Бойко Боев, Александър Кашъмов, Красимир Кънев, Нели Огнянова, Полина Русинова
Право

„Свободата на изразяване“, Бойко Боев, Александър Кашъмов, Красимир Кънев, Нели Огнянова, Полина Русинова

Изключително ценен сборник с аналитична и практическа информация по всички въпроси, касаещи свободата на изразяване, преди всичко международните актове и налаганите с тях стандарти за защита свободата на изразяване. Изрично се отбелязва, че свободата на изразяване или свободата на словото, е преди всичко свобода за словото, което не харесваме. Нещо, което е важно да с е подчертае, доколкото освен философията (в лицето на Еразъм, Милтън, Волтер, Мил и др.), така също и съдебната практика (на ЕСПЧ) го потвърждава: „Свободата на изразяване съставлява една от съществените основи на демократичното общество, едно от базовите условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. При условията на ал. 2, чл. 10 (ЕСПЧ – бел. моя), тя е приложима не само към „информация“ и „идеи“, които са приети благосклонно или с безразличие, но също и към тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията на онзи плурализъм, толерантност и широки разбирания, без които няма „демократично общество“.

Елена Феранте, „Дни на самота“
Романи

Елена Феранте, „Дни на самота“

В романа е разказана увлекателно история за щастливото семейство, което изчезва. Изневяра, ярост, огорчение и отчаяние и изправянето, което понякога изглежда почти невъзможно. Съпругата, която първоначално отказва да повярва, че всичко това се случва на нея - изоставянето сама с две деца (и вярно и на съпруга й куче). История, колкото банална, толкова и класическа, но винаги случваща се в друго време и на другите - на съседи, случайни познати или в литературата и киното ("Това не може да се случи на мен", но се случва, всичко се случва...). Реалността е много по-смазваща, много по-тежка, чак невъзможна. Води до един безсъзнателен, отчаян порив за отказ от живота, борба и понякога - надделяване над самотата и депресията.

Дона Тарт, „Тайната история“
Романи

Дона Тарт, „Тайната история“

Изключително добре написана история, в която основни действащи лица са шестима колежани в колежа „Хампдън“, Ню Инглънд в САЩ. Избрани от ерудирания, но особен преподавател по класически езици Джулиан Мороу. Той не само ги учи на класически езици и антична философия, поезия и история, той създава за тях и около тях един особен, мистичен и красив свят, в който те потъват, отдалечавайки се от състудентите, типичния колежански живот и интереси.

Елиф Шафак, „Трите дъщери на Ева“
Романи

Елиф Шафак, „Трите дъщери на Ева“

Главната героиня е Пери, израснала в семейството на светски настроен баща и фанатично религиозна майка. Животът ѝ, порастването и тревогите ѝ, формирането на нейния светоглед, са разказани увлекателно на фона на многоликия Истанбул с неговите потайности, суровост и двойственост; И както Истанбул има много лица, хората на Истанбул също – твърде различни и понякога невъзможно далечни…

Дона Тарт, „Щиглецът“
Романи

Дона Тарт, „Щиглецът“

С „Щиглецът“ Дона Тарт печели награда “Пулицър” за 2014 г. за художествена проза. Критиката го определя като красиво написан „роман за съзряването“. През 2019 е филмиран. Разбира се, той не е просто роман за „съзряването“. Пластовете и темите в него са много повече от това. А сюжетът и бързината са перфектни – увличащи, интелигентно написани, и с премерена доза история на изкуството, философия и литература.

Елиф Шафак, „Дворецът на бълхите“
Романи

Елиф Шафак, „Дворецът на бълхите“

История, която е толкова чудата, сякаш наистина е нечий сън, започва от живота на двамата руски емигранти-дворяни, построили Двореца на мястото на старо гробище в неконтролируемо разрастващия се Истанбул, после герои са и новите обитатели на блока, техните тайни и скрити истории, развиващи се паралелно. Фон на всичко това е постоянната (и мистериозна) миризма на боклук, пъплещите насекоми и неуловимите легенди за светци и проклятия….

Уилям Сароян, „Един ден от залеза на света“
Романи

Уилям Сароян, „Един ден от залеза на света“

Романът на Сароян представлява меланхолен разказ на героя - писателя Йеп Мускат. Действието се развива средата на миналия век. Ню Йорк, артистичната бохема. И в този свят на артистична суета и минало, и спомени, писателят осъзнава живота като отминаващ, така както отминава всеки един пореден ден (от залеза на света).

Ярослава Генова, „Предприятието ползвател на работници за временна работа“
Право

Ярослава Генова, „Предприятието ползвател на работници за временна работа“

Изследването на Ярослава Генова „Предприятието ползвател на работници за временна работа“, публикувано от Сиела през 2019 е пълно, задълбочено и ценно, защото изяснява не само понятията, а прави сериозен анализ на множеството права и задължения на участниците в това сложно правоотношение, на проблемите, които възникват в практиката, като често тезите са подплатени с актуална съдебна практика, богата цитирана литература и съпоставки между различни изследвания в правната теория.

Ерих Мария Ремарк, „Мансардата на бляновете“
Романи

Ерих Мария Ремарк, „Мансардата на бляновете“

Главният герой Фриц Шрам е приятел с неколцина младежи, с които води своите разговори за света и живота, за непреходните ценности на битието, за силата на изкуството и изначалната необходимост на човека от него. Самият той, сам, загубил единствената си любима, остава верен на ценностите си като доброта, оптимизъм и човеколюбие. Мансардата на бляновете е неговият дом, неговото ателие, в което рисува и се събира с приятелите, в което разговаря и се наслаждава на пролетта и разцъфналия живот, в което помни и възпоменава загубената любов.

Херман Кох, „Вила с басейн“
Романи

Херман Кох, „Вила с басейн“

Главният герой – Марк е личен лекар, който с блестяща интуиция развива практиката си, казвайки на пациентите си каквото искат да чуят. Да, на всеки е омръзнало да чува, че трябва да отслабне, че холестеролът ще го довърши, че трябва да спре да пие, защото това ще го убие и пр…

Патрик Модиано, „Вила Тъга“
Романи

Патрик Модиано, „Вила Тъга“

Патрик Модиано в интервю споделя, че „романът е най-плебейската форма на литературата“. Неговият роман тече елегично-поетически. Изтъкан е от метафизичност, нереалност и в крайна сметка тъга….

„Разказът на прислужницата“, Маргарет Атууд
Романи

„Разказът на прислужницата“, Маргарет Атууд

Накратко: Кошмарно общество в един не/съществуващ дехуманизиран свят. Това е Галаад. Естествено по някакъв начин напомня на стряскащите картини от Оруел, Бредбъри или дори Уелбек..(например книгите са забранени, играта на „Скрабъл“ е престъпление и пр.). Фредова е прислужница в република Галаад. Всъщност е нещо като наложница. Фред-ова. Т.е. на Фред. Жените-наложници нямат имена. Те принадлежат.

Джек Лондон, „Мартин Идън“
Класика

Джек Лондон, „Мартин Идън“

В романа на Джек Лондон е проследена една класическа човешка история на борба, на отчаян стремеж към постигането на целите на героя – в случая любовта му към богатата, но тесногръда и несмела Рут, към мечтата да стане писател, да бъде приет и идеите му четени и слушани. И неизбежното разочароване...

Патрик Зюскинд, „Контрабасът“
Романи

Патрик Зюскинд, „Контрабасът“

Изповедта на един самотен мъж за живота, за съдържанието и смисълът - през връзката му с неговия инструмент, т.е. с контрабаса. Контрабасът е неговото всичко, неговата любов и омраза, и отмъщение, и живот.

Иван Кръстев, „Утре ли е вече“
Съвременни мислители

Иван Кръстев, „Утре ли е вече“

Една от тях е прогнозата, че „въпреки че хората ще са нетърпеливи да се върнат към нормалността, те ще открият, че това е невъзможно“... Субективно смятам, че това вече е факт.

Димо Казасов, „В тъмнините на заговора“
Цитати

Димо Казасов, „В тъмнините на заговора“

"Политическото безправие, стопанската разруха, моралното разтление, корупцията на държавната администрация, болезнената острота в междупартийните отношения, авантюристичните и неуравновесени попълзновения на Стамболийски – всичко това по единодушната ни оценка водеше страната към неминуема гибел. Да се предотврати тая гибел е дълг на всеки, който я вижда!"

Робърт Грейвс, „Аз, Клавдий“
Класика

Робърт Грейвс, „Аз, Клавдий“

„Аз, Клавдий“ е изключително наситен на събития, богат исторически роман, който завладява и със стила си. Клавдий, историческата личност, по-късно император Клавдий е свидетел и летописец на събитията от времето на края на Републиката, съперничеството между Октавиан и Марк Антоний и властването на Октавиан Август (с незаменимата помощ на съпругата му Ливия, баба на Клавдий), управлението на Тиберий, Калигула и самия Клавдий. Събитията са исторически достоверни и разказани увлекателно и умело. Много са и поуките, които днешният читател може да извлече от историята на Рим. С една дума - достатъчно е да знаеш историята на Рим, за да имаш обяснение за много от днешните порочни явления, знаци и белези за близка, предстояща и неминуема гибел.

Хенрих Сенкевич, Quo vadis
Цитати

Хенрих Сенкевич, Quo vadis

...този свят, опрян върху сила, върху жестокост, за която и варварите дори не са имали никаква представа, върху престъпления и страшен разврат, все пак не ще може да се задържи. Рим беше господарят на света, но и гангрената на света. Той миришеше на труп. Върху загнилия живот падаше сянката на смъртта...

Ерих Мария Ремарк, „Врагът“
Разкази

Ерих Мария Ремарк, „Врагът“

Първата световна война, Голямата война, кървави сражения при Вердюн, Сома, Фландрия … Войниците, изтеглени навътре, за да се възстановяват от досегашните загуби от двете страни на фронта – германци и французи, завързват човешко, смело и странно военновременно приятелство. Започнало с размахана бяла риза и пакет цигари, надпис „Attention!“ и други жестове на човешко отношение, жажда за мир, приятелство и нормалност. Неща, които оръжията ни карат да забравим и забравяме…