Сюрреалистична гора + песента на Бийтълс „Норвежка гора“ и откъсване от живота – буквално и преносно, като състояние на духа. Темата за самоубийството е дълбоко изследвана (през живота на героите), извършването на самоубийство или намерението да го сторят, е твърде присъщо за персонажите на Мураками в „Норвежка гора“, но дори и мъртви присъстват за дълго в реалността на останалите, до края…
Любовната нишка е твърде плаха, загатната и без страст. Всъщност не съм сигурна доколко връзката на Тору и Наоко е любов. По-скоро грижа, привързаност и споделена тъга, общи спомени за самоубилия са най-добър приятел на Тору и бивш любим на Наоко.
И тук се появяват съвсем очаквано два противоположни импулса – към живота и към смъртта.
„Хроника на птицата с пружина“ повече ми допадна. Тихата меланхолия в текстовете на Мураками се усеща и в този текст, разбира се, но в „Норвежка гора“ често повествованието се ниже твърде бавно, което увеличава усещането, внушението за депресия, отчаяние и надвиснала фатална развръзка над съдбата на героите.
