Издадена през съвсем реално карантинната за целия свят 2020 година, книгата на Питър Мей действително шокира. Шокира, защото се оказва, че нещо, което масово бе считано за немислимо в съвременния мирен и свободен свят, е напълно възможно. То просто се случи пред очите ни – блокирани от властите градове, затворени магазини, бизнеси, целия социален и публичен живот. Хората са с маски при силно ограничените случаи, когато изобщо могат да са извън дома си. Има ВИРУС. Епидемия. Карантина. Разликата е, че романният вирус е с особено висок процент смъртност – над 70 %, което, все пак, оправдава крутите мерки и тоталния lockdown.
Всичко това, преди да стане реалност, която да изживеем през 2020 като една „колективна халюцинация“ (изразът е от книгата на Ив. Кръстев „Утре ли е вече“ от 2020 г.) е създадено като художествена измислица пред 15 години от писателя Питър Мей.
В романа освен стресиращите прилики с 2020 г. и реалната карантина има интригуваща линия на разследването на убийство на дете в условията на карантина (lockdown). Напрежението е силно, действието се развива изключително бързо – всичко се случва в рамките на 24 часа, последните, преди разследващият Макнийл да напусне полицията.
Развръзката води към шокиращото разкритие, че голяма фармацевтична компания – производител на лекарства и ваксини срещу вируса е разработила лабораторно мутацията във вируса, позволяваща предаването му от човек на човек.
„Стайн-Франкс“ се стремяха да създадат ваксина и да излязат начело в играта. Но много други правят същото. Онзи, който успее пръв с ваксината, ще спечели милиарди. Знаете, че само Европейският съюз заделя над милиард евро всяка година, за да купува ваксини и антивирусни препарати в случай на пандемия…Но могат да изпреварят другите с получаването на ваксина само ако изкуствено създадат версия на вируса, която лесно се предава от човек на човек. Някак духът е излязъл от бутилката…“
