Posts From Даниела Симеонова-Коруджиева

10
Елена Феранте, „Тази, която си отива, тази, която остава“
Романи

Елена Феранте, „Тази, която си отива, тази, която остава“

Романът е третата част от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Продължава да се разкрива започналото във втория роман от поредицата първо съзидание и надежда, а после безжалостно рухване на построената уж с лекота картонена кула на благополучието.

10
Елена Феранте, „Новото фамилно име“
Романи

Елена Феранте, „Новото фамилно име“

Романът е втори от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Втората част разкрива безжалостното рухване на построената уж с лекота картоненен кула на благопоучието. Бракът на Лила, започнал с приказна сватба и надежди, рухва почти веднага, изпълнен с насилие презрение и лъжи. Успешните предприятия загубват блясъка и уникалността, която Лила им придава и започват едно по едно да фалират. Семейните отношения, започнали като нещо ново, като началото на „нова ера“ се превръщат в руини, досущ като старите семейни крахове, от които младите герои така напористо бягаха. Крахът е повсеместен, крахът е съвършен и безсмислието на живота пропуква надеждите и оптимизма за деятелност. Любовта е измама и няма място за надежда.

10
Елена Феранте, „Гениалната приятелка“
Романи

Елена Феранте, „Гениалната приятелка“

Не просто отношения между момичета, деца, приятелки. Разказ за отминала реалност – суровост, жестокост, бедност, насилие, липса на достъп до образование, до надежди за промяна и по-различно бъдеще от настоящето на отчаяните, обезверени безнадеждни родители…. Романът разказва и заплита като приказка нишката на живота на двете момичета – Елена Греко и Лила Черуло. Техният живот, приятелство, борби и падения. Неаполитанска история, която очарова и плаши.

9
Робърт Грейвс, „Велизарий“
Исторически романи

Робърт Грейвс, „Велизарий“

Историята на Флавий Велизарий, един от най-способните пълководци на Византия или Източната Римска империя по времето на император Юстиниан Велики и неговата съпруга Теодора.

9.5
Робърт Грейвс, „Божественият Клавдий и неговата съпруга Месалина“
Исторически романи

Робърт Грейвс, „Божественият Клавдий и неговата съпруга Месалина“

Управлението на император Клавдий доказва собственото му виждане, че монархията е развала. Че поемането на властта от способен и справедлив в началото владетел е само прелюдия към покварата, която неминуемо настъпва от безконтролната власт. Че държавните институции и длъжности са важни и незаменими за доброто държавно управление и са единствената гаранция срещу деморализация, произвол и жестокост. Историята, разказана от историка Клавдий за събитията в неговия живот (включително собственото му управление) са безспорно доказателство за правилността на възгледите му…

9.3
Робърт Грейвс, „Аз, Клавдий“
Исторически романи

Робърт Грейвс, „Аз, Клавдий“

„Аз, Клавдий“ е изключително наситен на събития, богат исторически роман, който завладява и със стила си. Клавдий, историческата личност, по-късно император Клавдий е свидетел и летописец на събитията от времето на края на Републиката, съперничеството между Октавиан и Марк Антоний и властването на Октавиан Август (с незаменимата помощ на съпругата му Ливия, баба на Клавдий), управлението на Тиберий, Калигула и самия Клавдий. Събитията са исторически достоверни и разказани увлекателно и умело. Много са и поуките, които днешният читател може да извлече от историята на Рим. С една дума - достатъчно е да знаеш историята на Рим, за да имаш обяснение за много от днешните порочни явления, знаци и белези за близка, предстояща и неминуема гибел.

9
Ерих Мария Ремарк, „Врагът“
Разкази

Ерих Мария Ремарк, „Врагът“

Първата световна война, Голямата война, кървави сражения при Вердюн, Сома, Фландрия … Войниците, изтеглени навътре, за да се възстановяват от досегашните загуби от двете страни на фронта – германци и французи, завързват човешко, смело и странно военновременно приятелство. Започнало с размахана бяла риза и пакет цигари, надпис „Attention!“ и други жестове на човешко отношение, жажда за мир, приятелство и нормалност. Неща, които оръжията ни карат да забравим и забравяме…

9.3
Дона Тарт, „Щиглецът“
Романи

Дона Тарт, „Щиглецът“

С „Щиглецът“ Дона Тарт печели награда “Пулицър” за 2014 г. за художествена проза. Критиката го определя като красиво написан „роман за съзряването“. През 2019 е филмиран. Разбира се, той не е просто роман за „съзряването“. Пластовете и темите в него са много повече от това. А сюжетът и бързината са перфектни – увличащи, интелигентно написани, и с премерена доза история на изкуството, философия и литература.

10
Хенрих Сенкевич, Quo vadis
Исторически романи

Хенрих Сенкевич, Quo vadis

...този свят, опрян върху сила, върху жестокост, за която и варварите дори не са имали никаква представа, върху престъпления и страшен разврат, все пак не ще може да се задържи. Рим беше господарят на света, но и гангрената на света. Той миришеше на труп. Върху загнилия живот падаше сянката на смъртта...

7
Жоржи Амаду, „Габриела, карамфил и канела“
Романи

Жоржи Амаду, „Габриела, карамфил и канела“

Началото на XX век, Бразилия, Илиеус – малко градче, богатеещо от какаовите плантации. Тема на времето е натискът, който прогресът и разрастването на града и света, оказват върху старите порядки, старата власт и досегашния начин на живот. След първоначалното натрупване на капитали – заграбването на земя от т.нар. „полковници“, отвоюването й от джунглата, за да се засаждат златоносните какаови плантации…Богатите полковници управляват градчето, властта им е безспорна и безалтернативна, докато не се появява носител на новото, на прогреса, който дава крила и надежди на мижавата до тогава опозиция. Амаду, чрез съдбите на героите, преплетени, разказва изключително живо актуалната тогава (но и винаги, защото е вечна) борба между старото и новото, между това, което е било и това, което ще бъде. Краят на старото е мъчителен, отчаяна е битката за власт между „полковниците“ и носещите прогреса „чужденци“. Властта не се пуска лесно, тя е опияняваща, тя е смисъл дори когато всесилният до скоро полковник е стар и грохнал физически. Съперничеството между управляващата партия на Бастус и опозицията, водена от Капитана и пришълеца Мундиньо Фалкау е на път да стане кърваво, но случайността е избрала друго.