Разкази

9
Лион Фойхтвангер, „Смъртта на Нерон“
Разкази

Лион Фойхтвангер, „Смъртта на Нерон“

Новелата „Смъртта на Нерон“ е издадена 2018 от изд. „Колибри“ в сборник озаглавен „Смъртта на Нерон“ , в който събрани са новели и кратки разкази. „Смъртта на Нерон“ описва, разбира се, краят на Нерон. Императорът е изоставен от фаворитите си, от преторианците си, дори от слугите си. Остават неколцина освободени от него роби, сред които Фаон, Епафродит и любимецът му Спор. Езикът на Лион Фойхтвангер е елегантен, с точен рисунък, без да е подробен, разточителен, но и без да пропуска преживяванията, емоцията и драматизма на края, всъщност превърнал се в гротеска с финалното “Какъв артист светът губи с мене!“, след което с помощта на освободения роб Епафродит Нерон забива камата в гърлото си.

10
„Детското гости“, Ф.С. Фицджералд
Разкази

„Детското гости“, Ф.С. Фицджералд

„Детското гости“ е изключителен разказ на Фицджералд. Особено за хора, които са родители. Случката е колкото комична, толкова и педагогическа, но …. за родителите. По-точно за тези родители, които смятат, че на тяхното отроче всичко е позволено, извинимо, допустимо и следва да бъде прощавано, защото то е прекрасно, съвършено и винаги невинно. И да не е невинно, трябва да се гледа като на невинно, защото това е презумпция, а може ли дете да не е невинно? Но и за родителите, които не следва да забравят, че освен родители са и възрастни, предполага се уравновесени хора, нечии приятели, колеги. Въобще, много сладък и твърде поучителен разказ.

9
Ерих Мария Ремарк, „Врагът“
Разкази

Ерих Мария Ремарк, „Врагът“

Първата световна война, Голямата война, кървави сражения при Вердюн, Сома, Фландрия … Войниците, изтеглени навътре, за да се възстановяват от досегашните загуби от двете страни на фронта – германци и французи, завързват човешко, смело и странно военновременно приятелство. Започнало с размахана бяла риза и пакет цигари, надпис „Attention!“ и други жестове на човешко отношение, жажда за мир, приятелство и нормалност. Неща, които оръжията ни карат да забравим и забравяме…