Романи

9.3
Дона Тарт, „Щиглецът“
Романи

Дона Тарт, „Щиглецът“

С „Щиглецът“ Дона Тарт печели награда “Пулицър” за 2014 г. за художествена проза. Критиката го определя като красиво написан „роман за съзряването“. През 2019 е филмиран. Разбира се, той не е просто роман за „съзряването“. Пластовете и темите в него са много повече от това. А сюжетът и бързината са перфектни – увличащи, интелигентно написани, и с премерена доза история на изкуството, философия и литература.

7
Жоржи Амаду, „Габриела, карамфил и канела“
Романи

Жоржи Амаду, „Габриела, карамфил и канела“

Началото на XX век, Бразилия, Илиеус – малко градче, богатеещо от какаовите плантации. Тема на времето е натискът, който прогресът и разрастването на града и света, оказват върху старите порядки, старата власт и досегашния начин на живот. След първоначалното натрупване на капитали – заграбването на земя от т.нар. „полковници“, отвоюването й от джунглата, за да се засаждат златоносните какаови плантации…Богатите полковници управляват градчето, властта им е безспорна и безалтернативна, докато не се появява носител на новото, на прогреса, който дава крила и надежди на мижавата до тогава опозиция. Амаду, чрез съдбите на героите, преплетени, разказва изключително живо актуалната тогава (но и винаги, защото е вечна) борба между старото и новото, между това, което е било и това, което ще бъде. Краят на старото е мъчителен, отчаяна е битката за власт между „полковниците“ и носещите прогреса „чужденци“. Властта не се пуска лесно, тя е опияняваща, тя е смисъл дори когато всесилният до скоро полковник е стар и грохнал физически. Съперничеството между управляващата партия на Бастус и опозицията, водена от Капитана и пришълеца Мундиньо Фалкау е на път да стане кърваво, но случайността е избрала друго.

7
Ерих Мария Ремарк, „Мансардата на бляновете“
Романи

Ерих Мария Ремарк, „Мансардата на бляновете“

Главният герой Фриц Шрам е приятел с неколцина младежи, с които води своите разговори за света и живота, за непреходните ценности на битието, за силата на изкуството и изначалната необходимост на човека от него. Самият той, сам, загубил единствената си любима, остава верен на ценностите си като доброта, оптимизъм и човеколюбие. Мансардата на бляновете е неговият дом, неговото ателие, в което рисува и се събира с приятелите, в което разговаря и се наслаждава на пролетта и разцъфналия живот, в което помни и възпоменава загубената любов.

8.7
Дона Тарт, „Тайната история“
Романи

Дона Тарт, „Тайната история“

Изключително добре написана история, в която основни действащи лица са шестима колежани в колежа „Хампдън“, Ню Инглънд в САЩ. Избрани от ерудирания, но особен преподавател по класически езици Джулиан Мороу. Той не само ги учи на класически езици и антична философия, поезия и история, той създава за тях и около тях един особен, мистичен и красив свят, в който те потъват, отдалечавайки се от състудентите, типичния колежански живот и интереси.

10
Елена Феранте, „Дни на самота“
Романи

Елена Феранте, „Дни на самота“

В романа е разказана увлекателно история за щастливото семейство, което изчезва. Изневяра, ярост, огорчение и отчаяние и изправянето, което понякога изглежда почти невъзможно. Съпругата, която първоначално отказва да повярва, че всичко това се случва на нея - изоставянето сама с две деца (и вярно и на съпруга й куче). История, колкото банална, толкова и класическа, но винаги случваща се в друго време и на другите - на съседи, случайни познати или в литературата и киното ("Това не може да се случи на мен", но се случва, всичко се случва...). Реалността е много по-смазваща, много по-тежка, чак невъзможна. Води до един безсъзнателен, отчаян порив за отказ от живота, борба и понякога - надделяване над самотата и депресията.

7.5
Уилям Сароян, „Един ден от залеза на света“
Романи

Уилям Сароян, „Един ден от залеза на света“

Романът на Сароян представлява меланхолен разказ на героя - писателя Йеп Мускат. Действието се развива средата на миналия век. Ню Йорк, артистичната бохема. И в този свят на артистична суета и минало, и спомени, писателят осъзнава живота като отминаващ, така както отминава всеки един пореден ден (от залеза на света).

10
Мишел Уелбек, „Серотонин“
Романи

Мишел Уелбек, „Серотонин“

‹Серотонин› не никак е лесна книга, но, като всеки Уелбеков роман, е изключително силна. Провокативна, недопускаща да бъде пренебрегната. Може привидно да звучи тривиално /то кой от самотните Уелбекови герои – мъже не е подвластен на депресията/, но тук самотата и депресията са тотални, непреодолими плаващи пясъци, от които е невъзможно да се измъкнеш, а само можеш да констатираш потъването…( „…Бях познал щастието, знаех какво означава, мога да говоря компетентно за него, познавам и края му, онова, което се случва обикновено след това. Едно-едничко същество ти липсва и всичко е безлюдно, както казваше онзи…").

8
Елиф Шафак, „Трите дъщери на Ева“
Романи

Елиф Шафак, „Трите дъщери на Ева“

Главната героиня е Пери, израснала в семейството на светски настроен баща и фанатично религиозна майка. Животът ѝ, порастването и тревогите ѝ, формирането на нейния светоглед, са разказани увлекателно на фона на многоликия Истанбул с неговите потайности, суровост и двойственост; И както Истанбул има много лица, хората на Истанбул също – твърде различни и понякога невъзможно далечни…

8.5
Елиф Шафак, „Дворецът на бълхите“
Романи

Елиф Шафак, „Дворецът на бълхите“

История, която е толкова чудата, сякаш наистина е нечий сън, започва от живота на двамата руски емигранти-дворяни, построили Двореца на мястото на старо гробище в неконтролируемо разрастващия се Истанбул, после герои са и новите обитатели на блока, техните тайни и скрити истории, развиващи се паралелно. Фон на всичко това е постоянната (и мистериозна) миризма на боклук, пъплещите насекоми и неуловимите легенди за светци и проклятия….

  • 1
  • 2