Преследване, мистерия, истини и лъжи са умело „забъркани“ в тази така пленяваща съвременна история, която се разплита малко по малко, изненадвайки те постоянно и до самия край.
Препоръчвам
Не е точно фантастика, а по-скоро утопия. Открита е свръх развита човешка цивилизация под ледовете на Антарктида, датира се отпреди 900 000 години. Една жена – Елеа и един мъж – Кобан са замразени по невъзможен за нас начин и откривателите, сформирали международни екипи от учени успяват да върнат изумително красивата и интелигентна Елеа към живота. Тя започва да разкрива съдбата на нейната родина – Гондава, унищожена от атомна война между древните, но технологично висши цивилизации – Гондава и Енизорай. И наред с технологиите, напредъка и странния за нас начин на живот и изобщо съществуване, нещо познато нам го има и там. Това е любовта.
„Детското гости“ е изключителен разказ на Фицджералд. Особено за хора, които са родители. Случката е колкото комична, толкова и педагогическа, но …. за родителите. По-точно за тези родители, които смятат, че на тяхното отроче всичко е позволено, извинимо, допустимо и следва да бъде прощавано, защото то е прекрасно, съвършено и винаги невинно. И да не е невинно, трябва да се гледа като на невинно, защото това е презумпция, а може ли дете да не е невинно? Но и за родителите, които не следва да забравят, че освен родители са и възрастни, предполага се уравновесени хора, нечии приятели, колеги. Въобще, много сладък и твърде поучителен разказ.
„Амир и Хасан султани на Кабул“. Две момчета, приятели, братя, израснали заедно, свързани по всякакъв начин. Увлекателно написан, разтърсващ с оголеността на събитията и героите, суров както суров е животът и при все това пленителен. Препоръчвам.
Сборник, съставен от Стоян Ставру обхваща съдебна практика по тълкувателни дела по въпроси на вещното право (ЗС и др.) от периода 1961 – 2019. Практиката е изключително добре подбрана, систематизирана тематично по раздели.
„Историята на изгубеното дете“ е четвъртата книга от поредицата, издадена в България от Колибри и краят на Неаполитанската сага. Това, което е започнало в детството, сега достига своя финал. Двете героини достигат до края на пътя. И някак си, читателят започва да бъде несигурен коя от двете е всъщност гениалната приятелка – Лила или Елена. В началото на тетралогията изглеждаше несъмнено, че е Лила, сега не.
Романът е втори от тетралогията на Елена Феранте от Неаполската поредица. Втората част разкрива безжалостното рухване на построената уж с лекота картоненен кула на благопоучието. Бракът на Лила, започнал с приказна сватба и надежди, рухва почти веднага, изпълнен с насилие презрение и лъжи. Успешните предприятия загубват блясъка и уникалността, която Лила им придава и започват едно по едно да фалират. Семейните отношения, започнали като нещо ново, като началото на „нова ера“ се превръщат в руини, досущ като старите семейни крахове, от които младите герои така напористо бягаха. Крахът е повсеместен, крахът е съвършен и безсмислието на живота пропуква надеждите и оптимизма за деятелност. Любовта е измама и няма място за надежда.
Не просто отношения между момичета, деца, приятелки. Разказ за отминала реалност – суровост, жестокост, бедност, насилие, липса на достъп до образование, до надежди за промяна и по-различно бъдеще от настоящето на отчаяните, обезверени безнадеждни родители…. Романът разказва и заплита като приказка нишката на живота на двете момичета – Елена Греко и Лила Черуло. Техният живот, приятелство, борби и падения. Неаполитанска история, която очарова и плаши.
„Аз, Клавдий“ е изключително наситен на събития, богат исторически роман, който завладява и със стила си. Клавдий, историческата личност, по-късно император Клавдий е свидетел и летописец на събитията от времето на края на Републиката, съперничеството между Октавиан и Марк Антоний и властването на Октавиан Август (с незаменимата помощ на съпругата му Ливия, баба на Клавдий), управлението на Тиберий, Калигула и самия Клавдий. Събитията са исторически достоверни и разказани увлекателно и умело. Много са и поуките, които днешният читател може да извлече от историята на Рим. С една дума - достатъчно е да знаеш историята на Рим, за да имаш обяснение за много от днешните порочни явления, знаци и белези за близка, предстояща и неминуема гибел.
Първата световна война, Голямата война, кървави сражения при Вердюн, Сома, Фландрия … Войниците, изтеглени навътре, за да се възстановяват от досегашните загуби от двете страни на фронта – германци и французи, завързват човешко, смело и странно военновременно приятелство. Започнало с размахана бяла риза и пакет цигари, надпис „Attention!“ и други жестове на човешко отношение, жажда за мир, приятелство и нормалност. Неща, които оръжията ни карат да забравим и забравяме…