Романът на Сароян представлява меланхолен разказ на героя - писателя Йеп Мускат. Действието се развива средата на миналия век. Ню Йорк, артистичната бохема. И в този свят на артистична суета и минало, и спомени, писателят осъзнава живота като отминаващ, така както отминава всеки един пореден ден (от залеза на света).
‹Серотонин› не никак е лесна книга, но, като всеки Уелбеков роман, е изключително силна. Провокативна, недопускаща да бъде пренебрегната. Може привидно да звучи тривиално /то кой от самотните Уелбекови герои – мъже не е подвластен на депресията/, но тук самотата и депресията са тотални, непреодолими плаващи пясъци, от които е невъзможно да се измъкнеш, а само можеш да констатираш потъването…( „…Бях познал щастието, знаех какво означава, мога да говоря компетентно за него, познавам и края му, онова, което се случва обикновено след това. Едно-едничко същество ти липсва и всичко е безлюдно, както казваше онзи…").
Сюрреалистична гора + песента на Бийтълс „Норвежка гора“ и откъсване от живота - буквално и преносно, като състояние на духа.
Изключително ценен сборник с аналитична и практическа информация по всички въпроси, касаещи свободата на изразяване, преди всичко международните актове и налаганите с тях стандарти за защита свободата на изразяване. Изрично се отбелязва, че свободата на изразяване или свободата на словото, е преди всичко свобода за словото, което не харесваме. Нещо, което е важно да с е подчертае, доколкото освен философията (в лицето на Еразъм, Милтън, Волтер, Мил и др.), така също и съдебната практика (на ЕСПЧ) го потвърждава: „Свободата на изразяване съставлява една от съществените основи на демократичното общество, едно от базовите условия за неговия напредък и за развитието на всеки човек. При условията на ал. 2, чл. 10 (ЕСПЧ – бел. моя), тя е приложима не само към „информация“ и „идеи“, които са приети благосклонно или с безразличие, но също и към тези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или която и да е част от населението. Такива са изискванията на онзи плурализъм, толерантност и широки разбирания, без които няма „демократично общество“.
Главната героиня е Пери, израснала в семейството на светски настроен баща и фанатично религиозна майка. Животът ѝ, порастването и тревогите ѝ, формирането на нейния светоглед, са разказани увлекателно на фона на многоликия Истанбул с неговите потайности, суровост и двойственост; И както Истанбул има много лица, хората на Истанбул също – твърде различни и понякога невъзможно далечни…
История, която е толкова чудата, сякаш наистина е нечий сън, започва от живота на двамата руски емигранти-дворяни, построили Двореца на мястото на старо гробище в неконтролируемо разрастващия се Истанбул, после герои са и новите обитатели на блока, техните тайни и скрити истории, развиващи се паралелно. Фон на всичко това е постоянната (и мистериозна) миризма на боклук, пъплещите насекоми и неуловимите легенди за светци и проклятия….
В романа на Джек Лондон е проследена една класическа човешка история на борба, на отчаян стремеж към постигането на целите на героя – в случая любовта му към богатата, но тесногръда и несмела Рут, към мечтата да стане писател, да бъде приет и идеите му четени и слушани. И неизбежното разочароване...
Изследването на Ярослава Генова „Предприятието ползвател на работници за временна работа“, публикувано от Сиела през 2019 е пълно, задълбочено и ценно, защото изяснява не само понятията, а прави сериозен анализ на множеството права и задължения на участниците в това сложно правоотношение, на проблемите, които възникват в практиката, като често тезите са подплатени с актуална съдебна практика, богата цитирана литература и съпоставки между различни изследвания в правната теория.
Свеж разказ за любовта на една южнячка към един янки, изстинала безвъзвратно в ледения дворец на Севера.
Една от тях е прогнозата, че „въпреки че хората ще са нетърпеливи да се върнат към нормалността, те ще открият, че това е невъзможно“... Субективно смятам, че това вече е факт.