Албърт Р. Джонсън, Раждането на биоетиката, С, 2011
„Биоетиката е „систематично изследване на моралните измерения – включително моралните институции, решения, действия и политики – в науките за живота и здравните грижи, използващо различни етически методологии в интердисциплинарен контекст“.
Албърт Р. Джонсън прави обширен преглед на раждането на биоетиката, каквото е и самото заглавие на книгата, като започва от собствената си биография, биографията на един биоетик, защото „биографиите на първите биоетици и раждането на биоетиката са тясно свързани“, преминава през обзорно-исторически преглед на предхождащата биоетиката медицинска етика, теологията, философията и понятията, биоетическите комисии, етиката на научните изследвания върху хора, генетика и етика, етика на трансплантацията, етика на смъртта и умирането, етика на човешкото възпроизводство, биоетическите дебати и т.н.
Книгата обхваща преглед на случващото се в науката биоетика и биоетическите изследвания в периода 1947-1987, от осъждането на 23 лекари по време на Нюрнбергския процес за военни престъпления, извършени под маската на медицински експерименти, приемането на Нюрнбергския кодекс, следващите две десетилетия – времето на натрупване на въпроси и нарастваща загриженост от страна на учените и лекарите във връзка с етическите проблеми, поставени от напредъка в медицината и науката.
МЕДИЦИНСКАТА ЕТИКА ПРЕДИ БИОЕТИКАТА
Биоетиката не се появява от нищото. Тъкмо бавното натрупване на тревога, предизвикана от нееднозначния характер на научния прогрес, поставя началото на превръщането на старата медицинска етика в новата биоетика, пише Албърт Р. Джонсън в Начала на биоетиката (Джонсън, 2011: 23).
През първата книга, която носи заглавието Медицинска етика на английския лекар Томас Пърсивал от 1803 г., която съчетава традиционните добродетели на подобаващото поведение с новите преписания за отношенията между лекарите, през утвърждаването на кодекс на медицинската етика от 1847 г. в САЩ, през Начала на медицинската етика от 1902, 1912,1957, представляващи повече набор от правила, осигуряващи сплотеността на съсловието повече, отколкото етика във философския смисъл на думата.
След Втората световна война настъпват значими промени, свързани с напредъка на медицината, границата между ползва и вреда се размива, пише Джонсън (Джонсън: 36), социалната етика също е поставена под въпрос поради все по-сложните отношения между медицината и правителството, търговията и създателите на нови технологии, налице са и трансформации в сферата на религията, които поставят под съмнение безспорния авторитет, който дълго време е привилегия на професионалния лекар.
Нови въпроси като: Какво е полза? Какво е вреда? Кой има право да живее? Как трябва да бъдат разпределяни недостигащите ресурси в сферата на здравеопазването? Кой трябва да взима тези решения?
Въпросите за живота, смъртта и справедливостта, занимавали умовете на теолози, философи и юристи са поставени. Така се появява биоетиката, пише Джонсън – наследявайки някои от ценностите и идеите на старата медицинска етика, но изправена пред незапознати по-рано проблеми, развиваща нови аналитични подходи и привличаща интереса на много по-широк кръг специалисти.
60-те години са десетилетието на конференциите, на които учени, нобелови лауреати и практици дискутират новите въпроси; 70-те е времето на създаване на институти и центрове, посветени на биоетически изследвания като Центъра „Хейстингс“, института по етика „Кенеди“ и раждането на термина „биоетика“ дарен от г-н Сарджънт Шрайвър, като обединяващ биологията и етиката, но едновременно почти, използван и в статия на Ван Ранселър Потър „Биоетика, науката за оцеляването“, а 1971 г. фондация Кенеди създава едноименния институт с цел да „инициира развитието на нова област на съвместни изследвания, която основателите му наричат „биоетика“.
ТЕОЛОЗИТЕ: ПРЕПОТКРИВАНЕ НА ТРАДИЦИЯТА
Учените, участвали в конференциите от 60-те години на ХХ ек признават безпокойството си, родено от проблемите, възникващи в новата медицина и биология, определяйки ги като етически ( в смисъла на съвкупност от ценности, формиращи човешкото съществуване). Професионалните етици, следвайки критичното и аналитично изследване на човешкото поведени, продават на дискусиите онзи вид, който предполагат техните дисциплини, традициите към които принадлежат и личните им качества, защото биоетиката е плод на човешките ценности и обичаи.
