Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“

9.7
Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“

Четвъртата, последна книга от четирилогията „Децата на Арбат“ (Книга Първа, Втора, Трета) обхваща както развитието на историческите събития – сключването на Пакта за ненападение между Хитлерова Германия и Сталиновия СССР (Пакта Молотов – Рибентроп), с който Сталин до самото нападение на Германия над СССР е убеден, че данните на разузнаването за предстоящото нападение – ден и час са дезинформация. Русия не е готова за война, сред военните и сред цялото общество цари ужасяващ страх от постоянните чистки, убийства, показни процеси с абсурдни признания. Висшите военни, най-кадърните хора сред ръководството и обществото, на всички нива са изтребени – убити, заточени, съсипани…

Започването на войната също е съпроводено от поредица грешни решения на Сталин, обграден от уплашени хора, които не смеят да му възразят. Хитлер почти стига Москва. Съобразяването с военните решения на Жуков е това, което все пак, спасява Русия, макар че Сталин винаги се стреми да го отстрани преди победното и благоприятно развитие на операциите му, защото все пак само Сталин е „най-великият маршал на СССР“.

Наред с военните действия, Рибаков описва детайлно живота в Русия в предвоенните години на Сталинова Русия – гонения чистки и страх. Саша Панкратов се мести немил-недраг от град в град, преследван от клеймото „осъждан по чл. 58“ и със забрана да живее в големите градове. Семейството на Лена Будягина е избито, разселено, детето ѝ – изведено и така спасено от благородната Варя в далечния изток при Нина и Макс. Шарок е агент в Париж, пряко действащ по задачата Троцки да бъде убит по поръчение на Сталин. Както винаги хладнокръвен, без идеали, безскрупулен и следващ своя интерес. Без угризения би предал съветите, но и сам съзнава, че: „С изменниците не се церемонят много: щом си предал онези, ще предадеш и нас. Ще измъкнат всичко, което им трябва и ще го захвърлят.“

Налага се и въпросът, който е неизбежен. Защо всички мълчахме, когато терорът започваше? Защо мълчахме когато отвеждаха без причина най-способните и животът им биваше съсипван? Защо позволихме всичко това. Ето, когато дойдоха за нас, вече беше късно и нямаше вече кой да говори.

Така, унижаван ежедневно заради осъждането и заточението, тероризиран с хиляди формалности, бележки, разрешения, Саша с спомня за паспортната регистрация в Москва навремето, когато терорът започваше и отказът за неколцина от неговия блок:

„… Отиде до избирателния участък, яви се пред членовете на избирателната комисия, бяха трима души, провериха му паспорта, включиха го в списъците, връчиха му поканата за гласуване, абсолютно безпричинно пронизваха Саша със злобни погледи, говореха му като автомати.

И веднага в паметта му изплува споменът как в Москва в началото на трийсет и трета година се получаваха паспортите… В домоуправлението се тълпяха обитателите на съответните блокове, вълнуваха се, особено добре си спомняше две бабички, които се тресяха от страх, не смееха да доближат до бюрото, зад което седяха един офицер от милицията, една чиновничка от паспортния отдел и някакъв мършав възрастен тип – представител на обществеността….

Тогава Саша не разбираше защо тази процедура буди у някои хора тревога и вълнение: тук няма престъпници, прекарали са в този блок целия си живот, много от тях Саша познаваше от дете. Пред него на опашката стоеше Гурцев, Саша познаваше и него от малък, вежлив, интелигентен човек, съпруг на известна балерина, починала преди години…

Както му разказа после майка му, на Гурцев не издали паспорт, наредили му да напусне Москва: преди революцията баща м бил фабрикант. Паспорти били отказани на още няколко семейства от техния блок. И на онези две бабички отказали. Говореше се, че „безпаспортните“ били изселени отвъд стотния километър.

 Защо тогава той си мълчеше, не се възмущаваше? А когато засегнаха него, се замисли.“

Трагична е историята на Варя и Саша. Невъзможна любов в такъв жесток, безскрупулен свят. Животът в Сталинова Русия разделя безвъзвратно Варя и Саша, това е свят, в който любовта няма място, защото най-добрите и способните, идеалистите биват убивани, стъпквани и унижавани. Разделени от заточението, тази раздяла се оказва в живота завинаги. Събира ги смъртта.

Те са заедно едва в смъртта, погребани в един гроб – на фронта. Това е трагичният финал на четирилогията – и света, и живота, любовта, всичко е прах и пепел и нищо не остава.

9.7
Велик
Резюме

Четвъртата, последна книга от четирилогията „Децата на Арбат“ обхваща както развитието на историческите събития – сключването на Пакта за ненападение между Хитлерова Германия и Сталиновия СССР (Пакта Молотов – Рибентроп), с който Сталин до самото нападение на Германия над СССР е убеден, че данните на разузнаването за предстоящото нападение – ден и час са дезинформация. Русия не е готова за война, сред военните и сред цялото общество цари ужасяващ страх от постоянните чистки, убийства, показни процеси с абсурдни признания. Висшите военни, най-кадърните хора сред ръководството и обществото, на всички нива са изтребени – убити, заточени, съсипани… Започването на войната също е съпроводено от поредица грешни решения на Сталин, обграден от уплашени хора, които не смеят да му възразят. Хитлер почти стига Москва. Съобразяването с военните решения на Жуков е това, което все пак, спасява Русия, макар че Сталин винаги се стреми да го отстрани преди победното и благоприятно развитие на операциите му, защото все пак само Сталин е „най-великият маршал на СССР“. Наред с военните действия, Рибаков описва детайлно живота в Русия в предвоенните години на Сталинова Русия – гонения чистки и страх.

  • Историческа
    9
  • Увлекателна
    10
  • Завладяваща
    10
Следващ Робърт Галбрейт, Отприщен гроб
Предишен Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“

Сходно съдържание

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първия да коментирате!

Оставете коментар

Your data will be safe! Your e-mail address will not be published. Also other data will not be shared with third person. Required fields marked as *