„Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева е исторически роман, написан с интересен и неочакван подход – под формата на свидетелски показания на действащите лица около една от най-големите теми и въпроси на Средновековието – съдбата на Джем Султан, брат на Баязид, двамата синове на Завоевателя. Джем Султан е претендент за престола срещу брат си Баязид след неочакваната смърт на султан Мехмед Завоевателя.
След смъртта си Мехмед Завоевателя оставя двама синове – Баязид и Джем. Съгласно тогавашния Закон за братоубийството, е трябвало по-младият да бъде убит, за да няма претенденти за престола.
Джем Султан, красивия рус и харизматичен османски принц (шехзаде) обаче вярва, че багрянороден, т.е. роден след като баща му Мехмед Завоевателя е възкачен на трона. Затова и вярвайки, че ще бъде подкрепен от спахийството, решава да се противопостави и предяви претенции за престола и да избегне съдбата да бъде убит. След неуспешна военна кампания решава да търси помощ от йоанитите (известни като Хоспиталиери или Малтийски орден с пълно име: Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта), владеещи остров Родос, които да му помогнат да мине в Румелия и да търси съюз с Маджарско и християните срещу Баязид.
Джем Султан успява да стигне до остров Родос, а тогавашния Велик магистър на йоанитите Пиер д’Обюсон е особено прозорлив да прецени какъв шанс е да има под властта си Джем Султан. Повечето християнски владетели и Папството са достатъчно прозорливи да оценят възможността за образуване на антимюсюлманска коалиция и отблъскване на османците от Европа. Особено искрен и деен е маджарският крал Матияш Корвин, който смята, че повечето от пашите в Румелия биха подкрепили претендента Джем Султан и в тази борба съзира шанс за отблъскване на османците от Европа.
Но вместо това, става ясно как Джем Султан е използван от ордена и християнските владетели, затънали в междуособици и собствени борби и интереси, за да получават от Баязид годишната издръжка – колосалната сума от 45 хиляди дуката и множество търговски споразумения, привилегии и други техни интереси от края на Източните европейски християнски държави. Баязид далновидно преценява, че изкушението на златото хем ще го освободи от претендента, хем ще въвлече християнските владетели и Папството в междуособици, които ще ги скарат и ще потушат всеки опит за Кръстоносен поход или Коалиция срещу османците. Корвин се противопоставя и прави опити да убеди владетелите, че сега е уникалният исторически шанс за изтласкване на османците и възраждането на християнските източни държави, сред които и България, но западните владетели си затварят очите, водени от своите интереси като волно или не съвсем неволно пропиляват този исторически шанс. Затова се смята, че тогава, със случаят Джем е възникнал ранният етап на т.нар. Източен въпрос.
Златото, плащано от Баязид, му осигурява огромен и двоен успех – практически затвор на Джем – претендента за престола му и все по-остра конфронтация между европейските владетели и Папството кой да държи да факто заложника Джем Султан и да получава издръжката за него. Историята доказва, че този Баязидов ход осигурява укрепването на Османската империя във вътрешно и външнополитически план в смутното време на готвени нови кръстоносни походи и войнствена Европа.
Държан като заложник в различни замъци в Европа години, докато огромните суми, плащани от Баязид се преразпределят, Джем Султан умира в Капуа на 25 февруари 1495 г.
Романът е изключително увлекателен, ерудистки (напомня по някакъв начин и на „Името на розата“, заради постоянното участие на братята от Ордена в действията и плановете) и разкрива неочаквани за читателя исторически факти и изводи от дистанцията на времето. Брилянтен писателски замисъл и познания по темата. Препоръчвам.
„В случая Джем за цяло десетилетие и половина самият край на петнайсетия век — съвсем явно, просто голо се очерта политиката на Изтока и Запада. По-късно нарекоха този случай „начало на Източния въпрос“, и може би с право, ако.
Нека приемем, че „Източният въпрос“ започва не с напредването на Русия към топлите морета и с усилията на Запада да попречи на това напредване, а с усилията на същия Запад да задържи развитието на Европейския изток, изоставяйки го, дори подлагайки го на многовековни мъки. Никога повече — отколкото по време на случая Джем — не е било така леко постижимо освобождението на току-що заробените Балкани. Западът пропусна този случай не случайно. Някой считат — от лоша сметка. Не е вярно, сметката беше добра.
На нея ние дължим твърде много. Най-общо казано — своето закъсняло развитие; за мъките не говорим, в историята не са уместни сантиментални съображения.
Ето, заради това най-вече се връщаме към случая Джем. Много дълго ни убеждават, че произлязлото на Балканите и завършило с тяхната балканизация (термин ако не пряко обиден, то поне снизходителен) е въпрос на историческа фапалност. „Няма що — искат да кажат, — кой е виновен, че Балканите са преддверие към Изтока и поемат върху себе си всички варварски нашествия. Разбираме болката ви — искат да кажат, — но географията си остава география, извън човешката воля.“
Разбират ни впрочем. Но защо да премълчаваме, че разбираме по нещо и ние? Това например, дето в случая Джем (както в случая изобщо) не бива да търсим нито историческа фаталност, нито география. Извън тях наистина е стояла човешката воля — волята на редица хора, направлявали „Източния въпрос“ в неговото начало. За тях са били добре дошли и географията, и фаталността. Те са ги използвали умело.
Всъщност работата не е толкова сложна. И ние, и другите знаем добре, че в историята няма съчувствие. След като сме били обречени на всичко онова, което благовидно се нарича историческо предопределение, излишно е да приемаме благовидността. Наша тъжна печалба е, че можем да разкрием истината по случая Джем.
Свидетелите по този случай са отдавна мъртви, но при съвременните методи на съдопроизводството не е трудно мъртвите да заговорят, щом става дума за голям случай. Едва ли ще се противят, тяхната е лесна. Могат да очакват само присъдата на историята. Тя не вреди никому, такава присъда, защото е задочна и условна.“
