Издадена от СофтПрес, 2020, „Глина“ се превърна в една от най-популярните книги в България.
Книгата е интересна, ценна е с особената чувствителност, с която авторката разкрива един отминал свят. И близък нам свят, защото е светът на нашите корени. Ценни са историческите данни в романа, ценни са магическите нишки, които са неособено познати за съвременния читател, но близки, топли. Каквато е глината, превърнала се в божия искра, благословия и поминък за инак не особено плодородния, но красив Трънски край.
Авторката разказва история, която е интригуваща, която е замесена от легенди, авторово въображение и историческа истина. Романът е богат и със стари думи, някои от които все още се употребяват в Трънско, Брезнишко и въобще западния край. Някои на мен лично са познати и съм чувала от баба си като например одая, све, сокак, чиня и други. И вграждането им в романа е особено важно, защото ги обрича на незабрава.
Историята е заплетена с любов, клетви, смелост и в крайна сметка – съдба. Никой не може да избяга от съдбата си и привидните случайности в живота и съдбата на всеки от героите, на селото Бусинци, на всички странни и неочаквани събития, са всъщност подредени и отнапред нагласени, наречни бобени зърна, за да се изпълни всичко, както е трябвало да стане. С всичката страст, трудност и тъга.
Романът проследява живота и съдбата на знаялицата Зевна, избягала от тежка клетва и стигнала чак в Бусинче, където е трябвало да стигне и където е трябвало да роди рожбата си Жара, обречена на сила, красота и живот, които в крайна сметка спасяват селото, но погубват самата нея, каквато е била клетвата, от която се е опитвала да избяга майка й. Тя спасява селото, защото нейната красота, претворена и вградена в глината, ражда чудната, боговдъхновена изработка на керамика, която успява да заинтригува дори султана. Легендата е, че майсторите от Бусинци са получили берат от султана да пътуват и продават керамиката си из империята. Романът разказва една приказка за това как може би се е случило всичко това…
