Съвременни мислители

Габор Мате, „Когато тялото казва НЕ“, изд. Кибеа, 2022

9
Габор Мате, „Когато тялото казва НЕ“, изд. Кибеа, 2022

Д-р Габор Мате пише увлекателно и успява да обясни на неспециалиста – читател своето виждане за здравето – а именно, че то почива на целостта и хармонията между три стълба – тяло, душа и духовна връзка. Фокусирането единствено върху тялото и неговото заболяване, без да бъдат търсени и отчитани другите два, не можем да постигнем изцеление: „Не бива никога да забравяме, че думата изцеление произлиза от древен корен: цял. Да бъдеш здрав, означава да бъдеш цял. Но как е възможно да сме по-цели, отколкото сме сега?“

Авторът разказва, че още „в един от диалозите на Платон Сократ цитира тракийски лекар, критикуващ гръцките си колеги: Както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на тялото отделно от душата. Причината елинските лекари да не успяват да се справят с повечето болни е в това, че нямат знание за цялото; за това, че ако е болно и се нуждае от лекуване, е невъзможно да бъде оздравена отделната част. Не можете да делите ума от тялото, казва Сократ – близо 2500 години преди появата на психоневроимуноендокринологията“.

Книгата на д-р Габор Мате е за неспециалисти-медици, но е базирана на неговия клиничен опит като лекар и наблюдението на множество медицински случаи. Този опит го води към извода на Сократ – стресът и психологическото състояние на човека е неотделим елемент от състоянието на физиологията му. Да, стресът може да провокира заболяване. Да, съществува тясна връзка между мозъка и имунната система.

Много лекари през вековете се стигали до извода, че емоциите са вплетени в причините за заболяванията и възстановяването на здравето. Това познание е възкресено с книгата на д-р Габор Мате и неговите ясни и смислени тези:

„Основният ефект от съвременните тенденции, влияещи върху семейството в преобладаващата социално-икономическа среда и усилени от стремежа към глобализация, е подриването на семейната структура и разпадането на връзките, които някога ни вдъхваха чувство за смисъл и принадлежност. Никога в човешката еволюция децата не са прекарвали толкова малко време с грижовни възрастни. Средата на разширеното семейство, селото, общността, квартала бе заменена с институции като детски градини и училища, в които децата се ориентират повече към връстниците си, отколкото към родителите си и техни надеждни наместници. Дори семейството в тесен смисъл – уж основна единица на обществото, е подложена на неимоверен натиск. Вече в много семейства се налага и двамата родители да работят, за да осигурят базовата материална задоволеност, за която преди няколко десетилетия стигаше и една заплата. Отделянето на кърмачетата от майките и всички други релокации, не оставящи голям избор за междуличностен контакт, са често срещани форми на сензорна депривация и могат да се превърнат в значими фактори на заболеваемост – проницателно отбелязва Ханс Селие.“ (316)

Друга водеща идеология на нашата култура е разделянето на ума от тялото, характерно за медицинска практика. Рядко мислим за социално-икономическите структури и практики като за определящи фактори на здравето и болестта. Те обикновено не са част от уравнението. И все пак научните данни са безспорни: социално-икономическите взаимоотношения имат силен ефект върху здравето. Въпреки че медиите и медиците, вдъхновени от фармацевтичните изследвания, неуморно ни натякват, че най-голям риск за сърдечни заболявания редом с хипертонията и тютюнопушенето носи високият холестерол, статистиката ясно сочи, че напрежението на работното място има по-голямо значение от всички останали рискови фактори, взети заедно. Да не говорим, че стресът по принцип и напрежението на работното място конкретно са водещи фактори както за високото кръвно налягане, така и за повишените нива на холестерола.“ (317)

Основен фактор за много заболявания – всички примери, които разгледахме – е прекомерният стрес, предизвикан от несъзнателни убеждения. Ако искаме да се излекуваме, много важно е да се заемем с болезнената задача да променим биологията на убежденията, която сме възприели от най-ранна възраст. На каквито и външни терапии да се подлагаме, изцелението е вътре в нас. Трябва да променим вътрешната среда на организма си. Пътят към здравето и пълноценното му преживяване минава през центъра на собствената ни биология на убежденията. Това означава да преосмислим и преоткрием живота си….

Съществуват най-различни начини да открием вродената си човешка способност за свобода, за която говорят много учения, книги и други източници. Освобождаването от потискащите стресиращи външни обстоятелства е много важно, но първо трябва да се избавим от тиранията на собствените си дълбоко вградени убеждения.“ (335)

„През XIX  век се води разгорещен десетилетен дебат по темата между двама великани в историята на медицината: пионера на микробиологията Луи Пастьор и физиолога Клод Бернар. Пастьор твърди, че ходът на болестта се диктува от вирулентността на микроба, а Бернар смята, че определяща е уязвимостта на приемника. На смъртния си одър Пастьор признава: Бернар имаше право. Микробът е нищо, почвата е всичко…

Оттогава насам и особено с настъпването на антибиотичната ера в средата на XX век всички някак забравихме, че  почвата за заболяването е конкретното човешко същество в конкретен момент от житейската му история. Защо този пациент е болен от това заболяване сега? – пита Джордж Енгъл, изследвайки естеството ум-тяло в медицината през 1977…“.

„Никое заболяване няма една-единствена причина. Дори там, където се откриват значителни рискови фактори – като генетично предразположение при някои автоимунни заболявания и тютюнопушене при рак на белия дроб, те не съществуват изолирано от всичко останало… Системният модел взима предвид факта, че във формирането на заболяване и създаването на здраве участват множество процеси и фактори. В тази книга изложихме един биопсихосоциален модел на медицината. Според него индивидуалната биология отразява историята на човешкия организъм в контекста на взаимодействието със заобикалящата го среда и постоянния обмен  на енергия, в който психологичните и социалните фактори са също тъй важни, както и физическите. Както казва д-р Гелмън, изцелението е въпрос на баланс и хармония.

Не бива никога да забравяме, че думата изцеление произлиза от древен корен: цял. Да бъдеш здрав, означава да бъдеш цял. Но как е възможно да сме по-цели, отколкото сме сега?“(339)

Препоръчвам!

9
Велик
Резюме

Книгата на д-р Габор Мате е за неспециалисти-медици, но е базирана на неговия клиничен опит като лекар и наблюдението на множество медицински случаи. Този опит го води към извода на Сократ – стресът и психологическото състояние на човека е неотделим елемент от състоянието на физиологията му. Да, стресът може да провокира заболяване. Да, съществува тясна връзка между мозъка и имунната система. Много лекари през вековете се стигали до извода, че емоциите са вплетени в причините за заболяванията и възстановяването на здравето. Това познание е възкресено с книгата на д-р Габор Мате.

  • Медицина и психология
    9
  • Самопознание и самопомощ
    9
  • Културология
    9
Предишен Марк Уолин, „Не всичко започва от теб. Как наследената семейна травма определя кои сме и как са променим това“

Сходно съдържание

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първия да коментирате!

Оставете коментар

Your data will be safe! Your e-mail address will not be published. Also other data will not be shared with third person. Required fields marked as *