Ема Бовари е един от най-плътните, класически и смели, и противоречиви героини. Революционен за 19 век образ, Ема остава и до днес символ на непримиримата, безразсъдна, чак бунтовна жена.
Флобер с право е определян за един от големите реалисти на 19 век. Стилът му е революционен за властващият до тогава романтизъм, а съдбата на Ема скандализира.
Макар сюжетно, критиката да определя романа като обикновен – историята на един обикновен човек, провинциален лекар, чиято втора жена – чувствителна и непокорна, направила дългове и сложила край на живота си, „Мадам Бовари“ е наистина революционен за времето си. А е един от романите, получили право да съществуват след съдебен процес.
През 1857 г. заедно с издателя на списание „Ревю дьо Пари“, в който е отпечатан на части романът и главния печатар Флобер е призован пред съд с обвинение за „накърняване на обществения и религиозния морал“. Обвинителят, в лицето на прокурорът Пинар иска две години затвор за автора заради това, че „не си е дал достатъчно ясна сметка за границите, които литературата, дори и най-леката, няма право да преминава; подобен метод, приложен към научни произведения, както и към художествени, би довел до един вид реализъм, който е отрицание на красотата и доброто“.
Революционно е, че в романа „Мадам Бовари“ Флобер представя своята героиня мислеща и чувстваща, самотна, бореща се, в непряката реч той описва нейните, а не своите възгледи за нещата. Затова и обвинение и публика се заблуждават, като отнасят към автора разсъжденията на героинята за любовта, обвинявайки романиста във възхвала на прелюбодеянието. Защитникът на Флобер – адвокат Сенари противопоставя на обвинението бляскава защитна реч.
Неслучайно имаме следното посвещение на романа от автора:
„На Мари-Антоан-Жюл Сенари
Член на адвокатското съсловие в Париж, бивш председател на Народното събрание и бивш министър на вътрешните работи.
Скъпи и знаменити приятелю,
Позволете ми да поставя начело на тая книга и над посвещението — Вашето име; защото най-много на Вас дължа нейното публикуване. Минало през Вашата великолепна защита, моето произведение придоби сякаш за самия мене непредвидена значителност. Приемете прочее тук знака на моята благодарност, която, колкото и голяма да е, никога не ще стигне висотата на Вашето красноречие и на Вашата преданост.
Париж, 12 април 1857 г.
Гюстав Флобер“
Флобер е оправдан и романът издаден в книга. Във времето на Флобер повечето отзиви са отрицателни. По-късно, професионалните критици отреждат полагащото се на романа място в литературата.
„Мадам Бовари“ е в не по-малка степен история за Шарл Бовари, този среден човек, съпругът й, който не би имал история, ако не беше свързан с Ема. Но Шарл срещу Ема това са две позиции в света. Дори Шарл и майка му срещу Ема са двете позиции. Старата г-жа Бовари, майка на Шарл в разговор с него казва: “Знаеш ли какво трябва на жена ти?… Усилен труд, ръчна работа! Ако беше принудена, както толкова други, да изкарва прехраната си, тя нямаше да има тия настроения, родени от купищата глупости, с които си тъче главата, и от празнотата, в която живее….-Но тя се занимава – отговаряше Шарл. –О, занимава се! С какво? Да чете романи, лоши книги, съчинения против вярата, дето се подиграват на свещениците с думи, взети от Волтер. Но всичко това ще отиде още по-далеч, клето чедо, и всеки, който няма вяра, винаги свършва зле.“
Въпросите за изневярата, любовта, отегчението, неудовлетворението, което тласка Ема към гибелни страсти, грешна ли е, оправдаваме или я осъждаме и днес продължава да е вълнуваща съдбата и личността на жената Ема Бовари.
