Цитати

Дейвид Лоуентал, „Миналото е чужда страна“

9.5
Дейвид Лоуентал, „Миналото е чужда страна“

Дейвид Лоуентал, „Миналото е чужда страна“, превод Милен Русков, изд. Критика и хуманизъм, серия Етоси, София, 2002

Носталгичните призиви далеч не предшестват нашето време… Оригиналното понятие за носталгичната мъка е било съвсем различно. Носталгията от XVII в. била по-скоро физическо отколкото душевно оплакване, болест с видими симптоми и често с летален изход. За пръв път диагностицирана медицински и изкована като понятие (от гръцкото nosos = завръщане в родната земя и algos= страдание, скръб) през 1688 от Йоханес Хофер, носталгията била вече всеобщо разпространена; отдалечени от родната земя, някои хора слабеели, линеели и дори загивали…. По-късно неврологът Филип Пинел проследява хода на носталгията: „тъжен, меланхоличен вид, упоен поглед,… безразличие към всичко;.. почти невъзможност да станеш от леглото, упорито мълчание….“. Да напуснеш дома си за дълго означавало да рискуваш да умреш. „Страдам от тъга по дома – пше Балзак от Милано – и ако бих останал в това положение две седмици, сигурно бих умрял. Не е нужно да отидеш далеч за да изпиташ тази мъка; Хофер открил симптомите на носталгия у младеж, който напуснал Берн, за да учи на 40 мили разстояние, в Базел.Швейцарските наемници из Европа били първите жертви на носталгията. Само като чуели познатата пастирска мелодия, те изпадали в дълбока тъга по дома и обикнатите алпийски пейзажи….Носталгията се смятала дълго време за органична болест През 1873 г. се появил и отличен медицински трактат за тази болест. Като „заразно неразположение“, което можело „да се разпространява със скоростта на епидемия“ през приемателните пунктове на армията, носталгията фигурирала в американския списък на стандартните болести през Втората Световна война и даже през 1946 г. беше наречена от един виден социолог понякога фатално „психо-физиологическо“ оплакване; психолозите идентифицирали тъгата по дома като характерно студентско нещастие и университетските здравни центрове я лекували наравно с грипа и хепатита. Но социологическите конотации на носталгията вече затъмнили физическата болест. Понастоящем рядко свързвана с тъгата по дома, носталгията е станала в точния смисъл на думата състояние на ума…“

9.5
Велик
Резюме

Носталгията се смятала дълго време за органична болест През 1873 г. се появил и отличен медицински трактат за тази болест. Като „заразно неразположение", което можело „да се разпространява със скоростта на епидемия“ през приемателните пунктове на армията, носталгията фигурирала в американския списък на стандартните болести през Втората Световна война и даже през 1946 г. беше наречена от един виден социолог понякога фатално „психо-физиологическо“ оплакване; психолозите идентифицирали тъгата по дома като характерно студентско нещастие и университетските здравни центрове я лекували наравно с грипа и хепатита. Но социологическите конотации на носталгията вече затъмнили физическата болест. Понастоящем рядко свързвана с тъгата по дома, носталгията е станала в точния смисъл на думата състояние на ума…“ (Лоуентал, Д. „Миналото е чужда страна“)

  • Антропология
    10
  • Културология
    9
  • 9
Следващ Галина Николова, Производството по чл. 51 ЗН. Процесуални предизвикателства и проблеми, Сиела, 2022
Предишен Робърт Галбрейт, Отприщен гроб

Сходно съдържание

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първия да коментирате!

Оставете коментар

Your data will be safe! Your e-mail address will not be published. Also other data will not be shared with third person. Required fields marked as *