Публикуван за първи път през 1816 г., романът на Джейн Остин „Ема“ е увлекателен и на моменти доста забавен. Вълненията и нравите във висшето общество в Англия през XIX век, начинът на живот и порядките сред аристокрацията през Викторианската епоха са изключително добре пресъздадени. Общуването, разговорите между дамите и джентълмените са често трогателни, автентични и особено интересни за съвременния читател, твърде отдалечен както в изказа, така и в обноските и динамиката на отношенията, от нравите на тази епоха.
Ема е образована и будна млада дама, живее в общество, което превъзхожда интелектуално, но пък често се оказва изпаднала в заблуда поне що се отнася до чувствата на околните. След поредица от грешки и комични недоразумения в любовта или просто по отношение на това кой кого харесва, двойките в малкото благородническо общество се оказват съвсем различни от допусканите от Ема първоначално. Объркване, отчаяние и срам, изпитва неуспялата сватовница Ема, особено объркване в душевния й свят настава, когато самата тя, необичаща брака и гледаща да стои далеч от сърдечните трепети, се оказва влюбена в интелигентния мистър Найтли. Нещо, което никога не е смятала за възможно.
Интересен и трогателен, романът „Ема“ може би е далеч от очакванията на днешната публика, диалозите тук са дълги, заплетени, изобилстващи от любезности, приветствия и завоалирани фрази, чиито точен смисъл винаги остава леко прикрит. Добрият вкус и възпитание са особено ценени и всяка проява на простащина бива забелязана и обсъждана. Разбира се, и тогава доброто положение и богатството са средства, които често извиняват липсата на добър вкус и изисканост.
На снимката: Титулна страница на тиража от 1816 г., Jane Austen, Public domain, via Wikimedia Commons
