Снобизмът и социалните стратификации винаги са съществували. Доброто образование отваря вратите и дава възможността да достигнеш места, които са недостъпни за недодялания, необразован и говорещ неправилен английски Мартин Идън. Но трупайки познание, трупаш тъга, както се казва във вечния Еклесиаст („защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга“). Героят бива харесан, заобичан, не само допуснат, а желан и добре приет във висшето общество. Опознавайки това общество обаче, Мартин Идън открива колко е кухо, че е просто една луксозна обвивка, изпразнена от смисъл и съдържание. Без искра. Без смисъл. Само фасада. Разочарованието и тъгата, включително в любовта довеждат до избора му да напусне безсмислието на битието. Мартин Идън се отказва от живота, неспособен да понесе разочарованието и празния живот, осъзнал, че силата и страстта да постига мечтите си са били напразни усилия и не ще намери смисъл и утеха повече….
В романа на Джек Лондон е проследена една класическа човешка история на борба, на отчаян стремеж към постигането на целите на героя – в случая любовта му към богатата, но тесногръда и несмела Рут, към мечтата да стане писател, да бъде приет и идеите му четени и слушани. И неизбежното разочароване…Спекулира се, че в романа има множество биографични елементи като например самоубийството на Мартин Идън, който се удавя, и тезите, че смъртта на Джек Лондон също е самоубийство и други.
(Снимката: Корица на първото издание от 1909 г.)
Препоръчвам, романът е вечен!
