Романът „Вакантен пост“ е издаден 2012, в България през същата година, от изд. „Колибри“. Той е първият роман на Джоан К. Роулинг, без фантастични и приказни елементи. Даже бих казала, че е свръхреалистичен роман, написан с блестящия разказвачески стил на Роулинг.
Бих могла да определя „Вакантен пост“ като една силна и разтърсваща английска история. Защото романът е изтъкан от английската идилия на малкия град, доброто положение на градските първенци, но и свръхреалистичното, за съжаление и безизходното положение на бедните, зависими изпаднали от тъканта, от връзките на обществото именно като общност от хора, жители на Пагфърдското предградие „Фийлдс“. Разликата е огромна, разделението влудяващо. Реалността коренно различна. Разрезът на обществената същност, който прави писателката е безпощаден, суров, без да съди, просто разказва. Посочва ясно язвите на днешното английско общество, без смекчаващи вкуса подправки. В анонса на книгата, издателят определя романа като „натуралистичен роман с готически привкус“. Да, Роулинг изтъкава един повече от реалистичен роман, свръх натуралистичен, но без цинизъм или умишлено жестоки сцени в него. Животът, такъв какъвто е. А той може да и много спретнат като Пагфърдски градски площад и убийствен, като смъртта на насилвано тригодишно дете от предградието с майка наркозависима, без баща, без опора, без сигурност. Самотен и безнадежден….Контрастът е силен, ножицата на съществуването широко разтворена между идилията и унизителното съществуване, изпълнено с насилие – живот не просто с насилие, то е самото насилилие, физическо, психическо, сексуално.
Действието се развива в красивото малко градче в провинцията – Пагфърд. Градът – малък, китен, приказен, с черква, площад и цветни градини край всяка къща, изглежда идиличен. Нишката на разказа, с малки ситни бодове изплита едновременно и външния красив свят на Пагфърд и скритият, съдържащ се в отношенията и същността на хората от провинциалния град.
Внезапно умира общинският съветник Бари Феърбрадър. Всички съветници и първи хора на града са потресени. Бавно, неговата смърт започва да разкрива по-дълбоките и всъщност скрити отношения между членовете на общността, семействата, а и личността и значението на самия починал съветник Бари Феърбрадър. Неговата личност и значение се разбират от читателя по последиците, които оставя. Той се разкрива като автентичен, смел и сърцат, увличащ последователи за каузите си и дълбоко справедлив. Затова след неговата смърт идва краят и на всичко по-сърдечно и човешко в политиката и живота на малкото градче.
Голямата разделителна линия се оказва тази между добре живеещите, заможни жители на града и бедните, изпаднали от социалната стълбица жители на предградието „Фийлдс“. Скучният, лицемерен живот на градските първенци на Пагфърд и мизерията, отчаянието и безпомощността.
Кристъл Уидън е на 16, дъщеря на наркозависима, продаваща себе си за поредната доза, домът им тъне в мизерия, а три годишното братче на Кристъл расте уплашено, самотно и в страх, по отношение на него в романа има контекстови намеци за възможно сексуално насилие от дилъра на майката Тери Уидън. Това са най-тежките и безнадеждни моменти в романа. Самата Тери е жертва, животът й е низ от кошмари и отчаяние. Сестричката му Кристъл отчаяно иска да го спаси, да се спаси. Джоан Роулинг изключително точно и силно разказва тази наистина готически безнадеждна картина. Днес, в модерно общество като Английското сякаш няма път и възможност за изход на истински уязвимите. „Хоуп Стрийт“ остава далечна и невъзможна за Кристъл, за Тери и Роби. Джоан Роулинг описва хладно, но и нежно безизходицата, липсата на смисъл и вяра и за майката, и за децата. Което за мен е доказателство за силната социална чувствителност и ангажираност на самата авторка и майчинската й съпричастност към безнадеждните. Романът е изплетен именно от чувствителността на Роулинг към болезнените въпроси на периферията на обществото, от любов към беззъбите, забравените, безпомощни, самотни, майки, деца, жертви.
Макар в романа да има и известен оптимизъм в разказа й, надежда, че нещо може да се промени – Кристъл е будна, умна и борбена. Реалността излиза по-силна. Краят е суров и болезнен.
Починалият съветник Бари Феърбрадър е израснал също в предградията и се е борил искрено и в голяма степен успешно за шанса на деца като Кристъл. Под негово ръководство и лично участие е създаден отбор по гребане и Кристъл е една от най-добрите. А собственият му кураж и надежда за бъдеще вдъхват сила. Със смъртта му всичко обаче тръгва надолу. Кристъл е на 16 и няма силите, социалните умения и възможности да се пребори за себе си, колкото и да е силна. Смъртта на братчето й Роби я довежда до решителната крачка и отчаян избор да го последва.
На този фон, авторката изследва дневния ред на малкото провинциално градче, чиито първенци се надпреварват за вакантния пост на съветник. Мястото на съветника Бари Феърбрадър се оказва желано от негови приятели, съмишленици и опоненти, които се вкопчват в битка да го спечелят. Което пък излага на показ отчуждението, фалша и лицемерието между самите членове на по-първите Пагфърдски хора. Отношенията в семействата са отровни, неискрени, и в крайна сметка – много тъжни. Самотни хора, живеещи за лустрото, за външния образ, слепи за искрените човешките отношения и топлота.
Разтърсващ е края на романа – мърляво, три годишно дете плаче и се лута само, подминато от уж най-грижовните и ангажирани с общността дами. Дори неговата безкрайно тъжна, нелепа смърт не може да провокира катарзис.
Романът „Вакантен пост“ е наистина модерен, но тъжен, суров, свръхреалистичен разказ за живота, но истинския живот, без маска и без грим, разтърсващ роман за множеството остри социални проблеми на уж богатите съвременни общества. И не само социалните проблеми са на фокус – така и отровните отношения в семейството, между отчуждените родители, между родители и самотни тийнейджъри, и домашно насилие в най-различни форми.
Романът дърпа завесата, зад която олицетворението на английската идилия – малък провинциален град, с паваж, с китния площад и абатството, е допълнено с всичко онова, което се крие зад блестящата фасада – лицемерие у едни и непреодолима мизерия, без надежда за пробив.
Силно препоръчвам!
