„Малкият приятел“ е роман, издържан напълно във вече познатия елегантния стил на писане на американската съвременна писателка Дона Тарт. Както безспорно „Щиглецът“, с който Тарт печели награда „Пулицър“ и „Тайната история“, романът „Малкият приятел“ също безсъмнено може да бъде много високо оценен.
Професионално, интелигентно и увлекателно написана южняшка история в открояващ се и забележителен стил. Романът е високоиздържан художествено, сюжетно, с увлекателен разказ, през цялото време читателят сякаш е в очакване в застиналото мъчително време в малкия южняшки забравен от Бога град да се случи отново нещо тайнствено, необяснимо и зловещо.
„Любимата снимка на Хариет от кутията с форма на сърце, която разучаваше под светлината на фенерчето до безкрай, беше край Коледното дърво в салона на „Трибюлейшън“ и на нея бяха тя, Робин и Алисън. Доколкото й бе известно, това бе единствената снимка, на която бяха тримата заедно. Беше и единствената й фотография в старата семейна къща. Тя по никакъв начин не загатваше за всички злощастия, които щяха да ги застигнат. Старият съдия щеше да си отиде след около месец, „Трибюлейшън“ щеше да бъде загубена завинаги, а Робин щеше да умре през пролетта, но, разбира се, тогава никой не знаеше това. Беше Коледа, в дома имаше ново бебе, всички бяха щастливи и си мислеха, че винаги ще бъде така.“
Изключително силно е началото на романа, в който героите биват представени – описанията на хора, събития и случки са сполучливо драматично предадени. Сякаш си там, в прашния малък американски град на Юга, през топлия и сънлив празничен следобед, когато къщата е пълна с роднини и лели, а се случва най-лошото. Деветгодишният Робин е мъртъв и никой нищо е видял, нито чул. Трагедията преобръща живота на семейството, то се превръща в странно, необяснимо плашещо, дори зловещо и избягвано от жителите на градчето.
Така Хариет израства в разбито от мъка и отчуждение семейство, с майка, която не може да се пребори с депресията и тъгата, с баща, който пък не може да живее в тъжната, мрачна къща, в която цари скръбта. Затова, водена от неспокойния си дух, Хариет започва да търси, да чете старите вестници, да разпитва роднини и близки, опитвайки се да намери истината – кой е убил Робин. Така неусетно се заплита в нишка, водеща към престъпните предградия, към наркотици, убийства и бедност.
Дона Тарт създава толкова подробен и реалистично описан свят на белите бедни семейства на Юга, със смазващата му безизходица, липсата на бъдеще, избор и шанс изобщо. Семействата Одъм и Ратлиф са така достоверно и силно описани, че читателят се потапя в непосилната тъга и суровост на бедняшкия Американски Юг.
„Хариет мрачно се взираше навън в антисептичния мрак. Един товар лежеше на плещите й, и една тъмнина. Беше научила неща, които досега не знаеше, неща, които не бе искала да узнава и въпреки това, по един странен начин именно това бе и скритото послание на капитан Скот – че понякога победата и провала бяха едно и също нещо.“
Напълно резонна е оценката на Дейли Мейл, представена в анотацията на книгата: „Тревожна южняшка история в готически дух…хипнотично увлекателна…“
