Не просто отношения между момичета, деца, приятелки. Разказ за отминала реалност – суровост, жестокост, бедност, насилие, липса на достъп до образование, до надежди за промяна и по-различно бъдеще от настоящето на отчаяните, обезверени безнадеждни родители….
Романът разказва и заплита като приказка нишката на живота на двете момичета – Елена Греко и Лила Черуло. Техният живот, приятелство, борби и падения. Неаполитанска история, която очарова и плаши.
А също и – има хора с особена харизма, ярка аура. Такава е гениалната приятелка, която гори във всичко, което провокира интереса ѝ, а и успява да запали пламъка и у околните. Тя е факелът, който озарява безрадостния свят на детските следвоенни години в Неапол.
Романът е първата част от тетралогията на Елена Феранте. Стилът й е ясен и запомнящ се. Психологизмът е не по-малко силен отколкото у големите майстори. След „Дни на самота“, това е втората книга, която пленява мен.
