Очаквана с нетърпение, излезе през 2020, издадена от Колибри. Отново изключително увлекателна, задъхваща история. Отново Неапол, отново себеизследване, болезнена дисекция на чувствата, характера и същността на личността, живота и всичко…
Героинята Джована или Джанѝ е на 13 когато се осъзнава извън розовия, безметежен свят на детството. Изтръгната е от там, чувайки случайно изпусната реплика на бащата, обичания, обожавания от детето Джована Андреа. Тогава започва сложно пътуване и към себе си и към родителите, и към роднините от бедните квартали на Неапол, най-вече странната, мразена Виктория (сестра на Андреа). През него идва разбирането за измамния живот на възрастните, за фалша, лъжите, изневерите, недоизказаните думи. Порастването ѝ е мъчително, болезнено, смазващо. Доскоро идеалното семейство на Нела и Андреа се разпада, опустошено от лъжите и изневерите, скрити дълбоко под привидно идеалния живот на интелектуалци и преподаватели. Дъщеря им Джанѝ трудно намира верния път към себе си, объркана от фалша, в който, оказва се е живяла и в известна степен продължава да живее и на свой ред сама да лъже, наранява и страда.
Джована е сложна личност. Интелигентна, вглъбена, наблюдаваща (единственият съвет, даден ѝ от леля Виктория е да наблюдава, за да преценява и прави изводи). Но и бунтарка, решителна, дори когато този бунт може да я завлече към дъното.
Образът на баща ѝ Андреа напомня развитието на фигурата на Нино от Неаполитанската поредица (поредицата „Гениалната приятелка“) – от интелигентен и добър младеж от низините, издигнал се с чар и амбиция до кариерата на уважаван учен и преподавател, омагьосващ жените, но всъщност – в дълбочина – егоистичен, фалшив и самовлюбен.
Романът изследва задълбочено сложните отношения в семейството – в двойката и с порастващото, будно чувствително дете. Противоречията, омразата, любовта. Но и не просто отношенията между родители и деца. Историята на семейството на Джована е брилянтен разказ за отминала реалност – суровост, жестокост, бедност, насилие, липса на образование и тежките комплекси от това, амбиция, упорство да избягаш от там, заедно с надежди за по-добро бъдеще ….
Отново присъства образът на особената, харизматичната личност (каквато бе гениалната приятелка). Тук това е личността на Роберто – младия, образован учен, тръгнал от низините на Неапол, омагьосващ слушателите, винаги забележим в компания, в когото се влюбва от пръв поглед Джанѝ. Той изглежда сякаш гори във всичко, разбира и се вглежда в детайлите, което провокира интереса ѝ.
Стилът на авторката Елена Феранте е брилянтен, ясен, увличащ не само заради историята, която се разстила като приказка, а заради самата наслада от думите, подбрани, нанизани, точни. Психологизмът при Феранте е не по-малко силен отколкото у големите майстори на словото. След „Дни на самота“ и тетралогията „Гениалната приятелка“, „Измамният живот на възрастните“ определено е книга, която отново пленява и която горещо препоръчвам.
