„Историята на изгубеното дете“ е четвъртата книга от поредицата, издадена в България от Колибри и краят на Неаполитанската сага. Това, което е започнало в детството, сега достига своя финал. Двете героини достигат до края на пътя. И някак си, читателят започва да бъде несигурен коя от двете е всъщност гениалната приятелка – Лила или Елена. В началото на тетралогията изглеждаше несъмнено, че е Лила, сега не.
Сюжетно, в тази последна част Лила и Елена се сдобиват с момиченца почти по едно и също време. Децата им са на еднаква възраст. Лила и Енцо имат Тина. Детето на Елена е от ученическата й любов Нино Сараторе, заради когото Лила напусна съпруга си, отказа се от всичко, но беше излъгана в надеждите и очакванията си.
Елена също напуска съпруга си и дъщерите си Аделе и Елса заради него, но остава в ролята на любовница – Нино Сараторе не напуска съпругата си. Образът на Нино тук е развит до едно почти пълно копие на баща му – Донато Сараторе от първата книга – „Гениалната приятелка“. Спонтанен ухажор, мъж с много едновременни връзки, способен на убедителни комплименти и омайващи приказки. Една по-изтънчена версия на баща му Донато, който младия Нино ненавиждаше. Този архетипен измамен мъжки образ изобщо може да бъде открит и у другите книги на Феранте – обаятелният, образован и на пръв поглед грижовен мъж, който обаче мами съпругата, а и любовниците си. Такъв образ има и в „Дни на самота“, а и в най-новата книга на Елена Феранте, издадена 2020 от Колибри – „Измамният живот на възрастните“.
Нино изневерява на любовницата си, на всичките си жени – изневерява брутално, като Елена дори го заварва с възрастната непривлекателна бавачка на бебето, което е шок за нея и слага окончателен край на връзката им. Той не се интересува от детето си. Елена остава сама, връща се в квартала, близо до Лила и двете гледат заедно момиченцата си.
Ужасяващото в разказа тук – Тина, детето на Лила на 4 г. изчезва. Злото се случва неочаквано, неразбираемо и внезапно като мигване. Необяснимо. Страшно. Така и не се намира. Това е началото на края за всичко за Лила и Енцо. Те не се съвземат никога.
Самият квартал умира. Убити са братята Солара, всичко е различно. Тогава Елена за втори път в живота си напуска квартала и издава повестта „Приятелство“, свързваща метафорично мистериозното изчезването на куклите в детството им и изчезването на Тина. Нейната кукла също се казваше Тина. Краят е някак си отворен – получава в пакет изчезналите кукли анонимно.
