„10 минути и 38 секунди в този странен свят“ е роман на Елиф Шафак, който накратко казано, е тъжен, меланхоличен, но и някак си оптимистичен. По един странен начин.
Издаден е на български от издателство Егмонт Анишър през 2019. На корицата има сполучлив анонс, че въпросните 10 минути и 38 секунди са времето, през което мозъкът все още продължава своята дейност, въпреки че сърцето е спряло.
Главната героиня Лейла е момиче, роденото в провинциален във всички смисли град Ван, в Турция в странно семейство. Бащата освен официална съпруга, има и втори брак, религиозен, сключен пред имама с млада жена от крайно бедно семейство. Тази млада жена е майката на Лейла, а самото й дете е „подарено“ от нея на официалната съпруга, докато тя остава да живее в дома като негова леля. С която бащата спи.
Порядките и традициите, на които жертва всъщност са всички жени в семейството, са жестоки, тиранични и неприемливи.
Освен тази тъжна и жестока раздяла на бебе от майка му, Лейла страда и защото детството й е убито заради сексуално насилие в семейството, на което става жертва от 6-годишна. Нейният чичо, брат на баща й, й посяга за първи път, когато е едва на 6. То излиза наяве чак, когато Лейла е тийнейджърка и забременява. А разкриването на истината води до това да й бъде уреден брак с малкия й братовчед.
Лейла бяга в огромния мегаполис Истанбул, където става жертва на трафик и е принудена да проституира. Докато не среща младия художник с леви убеждения Дали, който задлъжнява за да я откупи от публичния дом. Жестоката съдба отново отнема мимолетното щастие на Лейла, тъй като Дали умира стъпкан на левичарска демонстрация в Истанбул.
И животът се изнизва между пръстите, Лейла е убита и захвърлена в кофа за боклук, където мозъкът й изживява в спомени последните си 10 минути и 38 секунди. Тъга и мимолетно щастие. И пак тъга, тъга, тъга….
Тази книга е толкова съкрушително тъжна…Защо обаче, освен безкрайната тъга на романа има и оптимизъм? Заради съдбата пак, която събира Лейла с още неколцина Истанбулски странници и несретници, които стават нейно семейство. Както една от тях, транссексуалната Налан казва, когато не сполучиш със семейство по кръв, съдбата ти праща приятели. И те стават твоето семейство по вода.
