Несравним е със силните и въздействащи романи на Ремарк като „Трима другари“, „На Западния фронт нищо ново“ или „Триумфалната арка“. „Мансардата на бляновете“ е първият роман на Ремарк. Нежен, с изящна словесност, диалози, от които струи нежност, любов към живота и човека. „Мансардната на бляновете“ е поетичен, звучи като песен, която свършва в края му.
Главният герой Фриц Шрам е приятел с неколцина младежи, с които води своите разговори за света и живота, за непреходните ценности на битието, за силата на изкуството и изначалната необходимост на човека от него. Самият той, сам, загубил единствената си любима, остава верен на ценностите си като доброта, оптимизъм и човеколюбие.
Мансардата на бляновете е неговият дом, неговото ателие, в което рисува и се събира с приятелите, в което разговаря и се наслаждава на пролетта и разцъфналия живот, в което помни и възпоменава загубената любов.
Фриц и събеседниците му често обсъждат вечни философски въпроси и съмнения, а и такива, породени от новите времена, свързани с еманципацията, увличането по модата и новия начин на живот в търсене на удоволствието. Интересни разсъждения има в диалозите в романа, включително в диалога му с Трикс Берген, млада жена, търсеща смисъла и надеждата за смисъл, водена от отчаяна необходимост да води тези разговори и да спаси бъдещето, независимо от миналото, което я убива.
„Свободата и независимостта не се заключават в материална независимост. Най-важното е вътрешната свобода.“
„Ние сме длъжни да се стремим да живеем така, както изисква нашата същност. Животът – това е вътрешният процес, а не неговите външни проявления. За мен имат цена само ценностите на вътрешния порядък, които добивам по начина, по който живея. А тези ценности, които придобивате вие, намирайки се във водовъртежа на външния блестящ живот, за мен нямат значение.“
„- Съществуват натури, за които е необходимо всичко – и бури, и покой. За жената пътят към познанието, към висшето благо лежи през пълното отрицание в името на любимия човек и детето.
-И това е свойствено на всяка жена?
-Почти на всяка..“
Трикс сама е търсила път към спасението от безпътния живот на лека жена, сама е търсила път към себе си, към същността си, необходимост от спасение, която Фриц безпогрешно разбира.
В романа, наред с личната история на героя Фриц и изящните дискусии, в които води в мансардата на бляновете с младите си приятели за пътя към себе си, за устойчивото и истинното, вечното в живота, е разказана историята на Елсбет и Ернест Винтер – част от приятелите на Фриц. Тя е невинно, почти дете – момиче, но в нея има изключителен дух, тя всъщност въплъщава силата и смелостта на жената, на всеопрощаващата, обичащата. Ернест заминава за Лайпциг, където започва връзка с примата от операта – фаталната и неустоима Лана Райнер, преситена, уморена от живота и удоволствията. Ернест намира сили да се върне към себе си след смъртта на Фриц, намира отново и пътя към Елсбет, защото еднаква е тяхната същност и заблудите, грешките са само част от него, от пътя, който имат да извървят.
