Романът на Жозе Родригеш душ Сантуш „Милионерът в Лисабон“ е втората книга от поредицата. Първата е „Мъжът от Константинопол“. Издадени са от ИК „Хермес“.
Крикор е край умиращия си баща – Калуст Саркисян, а последните думи, които чува от него са: „Какво е красотата?“. Докато бди край него, прочита неговите неиздавани мемоари, разказът на целия му живот, успехи и неуспехи. Един впечатляващ живот, наситен с интересни събития, включително исторически.
Сагата за рода Саркисян от Кайсери, Османска империя, така увлекателно разказана още в първата книга, се развива към нови успехи и завоевания на Калуст Саркисян. Начинът, п който успява да развива петролния си бизнес, лавирайки между сложните и изключващи се интереси на големите държави в една все по-свирепа индустрия – добивът на петрол. Калуст Саркисян остава гениален търговец, наследник на прозорливостта и усета на старите османски търговци на килими, от които произхожда, превръща се в най-богатият човек в началото на ХХ век, а в търсене на красотата, пленила го още като дете, съзерцавайки Златния рог в Константинопол, е завладян от нова страст – колекциониране на върховни произведения на изкуството.
В романа все по-плътно се развива още един образ – на Крикор Саркисян, който студен в Германия преди избухването на Първата Световна война се запознава с Мариан и нейното арменско семейство, също от Кайсери, родовият град на Саркисян и Берберян – родителите му. Това е, всъщност най-силната и разтърсваща нишка в романите – историческата трагедия на арменците. Докато арменските кланета от 1896 (от които успява да избяга Калуст), са относително неорганизирани прояви, то сега, през Първата световна война се случва най-голямата човешка трагедия – Арменският геноцид. Разказът за преживяното от арменците в Османската империя по време на войната е разтърсващ, безмерно натъжаващ, без да може да бъде забравен.
Арменският геноцид, наричан още арменски холокост, е провеждан целенасочено и систематично от Османската империя в края на XIX век, по време на Първата световна война и малко след това над арменското население в Източна Турция. Арменският геноцид се характеризира с масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци, извършени от младотурците. Между 1895 г. и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са насилствено изселени.
Авторът посочва историческите източници, от които черпи информация за романа, разказвайки преживяното от Крикор, който се оказва в центъра на събитията, заминал за Османската империя при семейството на Мариан.
Така, романът описва паралелно две невъзможни да съществуват съвместно реалности. Дори по време на световна война. Светът на Европа, Лондон, Париж, където живеят и е бизнесът на Саркисян и Източна Турция – Кайсери, където започва за арменската общност адският път на мъчения, страх и смърт. Крикор и семейството на любимата му попадат в редиците на един от керваните от походите на смъртта. Първо арестувани и избити от властите са мъжете от общността. След това са разлепени обявления до арменците – старци, жени и деца, че трябва да си събират най-необходимото и да тръгват на път. Поемат керваните на смъртта. Разтърсващ е разказът за съдбата на семейство Киносян. Бащата е убит от турците още в Кайсери. Заедно с всички други мъже. Жените и децата поемат на път, обградени от турски войници. Описани са десетки нападения от разбойници, изнасилвания, убийства, умишлено създавани условия на глад, жажда до смърт. Старият дядо Сисаг умира по пътя, изоставащ от кервана, е убит с прикладите на турските войници, както и всички, които не успяват да вървят…Майката на Мариан ражда по време на похода и изоставя в пустинята новороденото си момченце, едната й дъщеричка на 11 години е убита при първото нападение по пътя, другата умираща по пътя от глад, жажда и безсилие, е оставена при една случайна туркиня. Мариан е изнасилвана всяка вечер от турските войници, пазещи кервана, което съсипва Крикор, предрешен като жена. Нападайки войниците, за да защити Мариан, е разкрит. Войниците завързват камъни за краката му, както и ръцете му и го хвърлят в река. По чудо се спасява от удавяне. Тъжни и зловещи са дните на бягство и спасение.
Случващото се с арменската общност в Турция не е широко известно в Европа по това време. Но данни има още тогава. Немските съюзници на Турция във войната също изглежда да са наясно, Крикор в крайна сметка е спасен от немски и австрийски служители, ангажирани със строителство на железопътни линии.
По-късно светът е изправен пред нова война. Избухването на Втората световна война променя живота на Саркисян. Напускането на Лондон и Париж ги води първо във Виши, а после в Лисабон. Лисабон пленява Калуст заради топлите кафяви очи и гостоприемство на хората, които чувства като арменци, но без мъката от робството, заради близостта на цветовете и гледките, така скъпи и напомнящи Константинопол от детството. Португалия става негов дом и пристан, защото наред с военновременните ужаси и страхове, Калуст се сблъсква с войната за петрола и притиснат от американските интереси, подчинили другите съдружници в Турската петролна компания, основана от него, оказва се сам в тази война. Но не и уплашен, нито победен.
С този роман приключва арменската сага за Саркисян. „Какво е красотата?“, връща се на този въпрос Крикор. Баща му Калуст я търси цял живот в изкуството, Крикор я открива случайно, с осъзнаването, че красотата не е просто физическата красота или съвършенство, а е истината…Истината е красота.
