Началото на XX век, Бразилия, Илиеус – малко градче, богатеещо от какаовите плантации. Тема на времето е натискът, който прогресът и разрастването на града и света оказват върху старите порядки, старата власт и досегашния начин на живот. След първоначалното натрупване на капитали – заграбването на земя от т.нар. „полковници“, отвоюването й от джунглата, за да се засаждат и разработват златоносните какаови плантации…Богатите полковници управляват градчето, властта им е безспорна и безалтернативна, докато не се появява носител на новото, на прогреса, който дава крила и надежди на мижавата до тогава опозиция.
Амаду, чрез съдбите на героите, преплетени, разказва изключително живо актуалната тогава (но и винаги, защото е вечна) борба между старото и новото, между това, което е било и това, което ще бъде. Краят на старото е мъчителен, отчаяна е битката за власт между „полковниците“ и носещите прогреса „чужденци“. Властта не се пуска лесно, тя е опияняваща, тя е смисъл дори когато всесилният до скоро полковник е стар и грохнал физически. Съперничеството между управляващата партия на Бастус и опозицията, водена от Капитана и пришълеца Мундиньо Фалкау е на път да стане кърваво, но случайността е избрала друго. Полковник Рамиру Бастус умира от старост, все още властващ, но гневен, което неочаквано събитие довежда до присъединяването на довчерашните му съратници към групата на прогресистите на Мундиньо.
На фона на политическите и идеологически битки са разказани няколко истории – любов, ревност, смърт и чест са думите, които най-точно могат да дадат словесен облик на случващото се с героите, чиито живот минава в градчето. Но освен любовта и ревността, която в Илиеус на старите традиции води до убийства на честта и политическото противопоставяне, в романа през цялото време неуловимо присъстват ароматите, гозбите и въобще съществуването на уникалната Габриела, усеща се осезаемо, чрез изразителните слова на Амаду ароматът й – на карамфил и канела, долавя се почти магическото й умение да подправя ястията (и живота).
Това е фонът, на който се разкриват няколкото вълнуващи истории.
Централна е любовната история на Габриела и Насиб, за малко не изгоряла във вихъра на невъзможната промяна, налагана на момичето, но интересни емоции и преживявания са отредени и на другите персонажи, умело сплетени са историите на непокорната ученичка и дъщеря на един от полковниците Малвина, на Мундиньо, донесъл прогреса в Илиеус, но сам бягащ от невъзможна любов в Рио де Жанейро и Жеруза, внучката на политическия му опонент Бастус, на държанката на полковник Кориолану Глория и поетът Жозуе, на мамената съпруга Олга и Тонику Бастус…
Романът на Жоржи Амаду е богат, многопластов, изящен и увлекателен, героите и техните съдби драматични, достоверни и разказани с любов. Така, както се разказва за Латинска Америка.
