Кратка история, смущаващо невъзможна, но и справедлива в абсурда. Напусналият на стари години семейството си с лаконичното, но красноречиво „Усойници“, в което властната му съпруга и дъщеря не могат да му простят непростимия порив да живее последните си години свободен от еснафските, фалшиви условности на така наречения порядъчен свят в Байа.
„Когато най-после през онази утрин един продавач на свети неща, с дюкян на Ладейра до Табуаум, пристигна опечален в малката, но добре подредена къща на семейството Барето и съобщи на дъщеря му Ванда и на неговия зет, че самият Кинкас се е изпънал завинаги, умрял в своята мизерна кочина, една въздишка на облекчение се откъсна от гърдите на съпрузите. Паметта на пенсионирания служител в щатското финансово управление вече нямаше да бъде смущавана и влачена из тинята от безотговорните действия на скитника, в какъвто той се беше превърнал в края на живота си.“
Семейството му, водено от желание да заличи спомена за последните му години финансира погребение и ковчег, преобразява починалия скитник в „обрзов мъртвец“.
„Според тях със смъртта си Кинкас Беро Дагуа ставаше наново онзи някогашен и уважаван Жоаким Соарес да Куня, от добро семейство, образцов служител в щатското финансово управление, човек с отмерени крачки, с добре остъргана брада, с черно сако от вълна на лама, с чанта под ръка, слушан с уважение от съседите, даващ мнение относно времето и политиката, човек, когото никога не бяха видели в някоя кръчма, а ракията си пиеше умерено и вкъщи.“
„Този баща беше един кръст, превърнал беше живота им в една голгота, но сега бяха на върха на хълма. Трябваше да имат още малко търпение. Ванда погледна мъртвия с крайчеца на окото си. Там си стоеше той, усмихвайки се, намирайки всичко това за безкрайно забавно.
… Грях е да се гневи човек на един мъртвец, още повече, ако този мъртвец е собственият ти баща. Ванда се овладя — тя беше религиозна личност, редовно ходеше в черквата Бонфим, също беше и малко спиритистка и вярваше в прераждането. Освен това усмивката на Кинкас сега нямаше никакво значение. В крайна сметка тя е, която заповядва и след малко той отново щеше да стане смиреният Жоаким Соарес да Куня, безупречният гражданин.”
Но на нощното бдение остават само последните му приятели, „старите моряци“, другари от улиците на Байа, леки жени, комарджии и пияници. Това, което се случва е една луда нощ из крайморските кръчми със самия мъртъв, все така усмихващ се Кинкас и една втора, отиваща му свободна смърт в океана…
