Действието се развива в Баия, а главната героиня е, разбира се, дона Флор. Жоржи Амаду разказва живота ѝ, като така разкрива пред читателя непознатия бразилски modus vivendi, порядките, разбиранията, култовете и религиите, които са на всяка една крачка и малка стъпка в живота както на най-заможния и уважавания, така и на най-изпадналия бедняк.
Дона Флор се омъжва млада и без съгласието на майка си, вдовица, но злонравна и с еснафски разбирания, амбицирана да се издигне чрез успешен брак на дъщеря си за заможен плантатор или доктор.
(Доктор е уважителна титла за образованите хора в Баиянското общество. Но ето една интересна интерпретация от романа, от майката на дона Флор: „– Истинският доктор – това е лекарят, адвокатът, инженерът. Зъболекар и фармацевт, агроном, ветеринарен, това са доктори от втора ръка, недоносчета, докторчета…Хора, които не са имали мозък да учат докрай…)
Флор се омъжва за чаровния, красив и забавен комарджия Вадиньо, който също се влюбва в нея и ѝ дава любовта си, но е неспособен да се откаже от комарджийството и разгулния живот, изпълнен с рискове, жени, пиянство… Изненадващата смърт на Вадиньо на Карнавала след седем години брачен живот прави младата и красива Флор вдовица, без да има навършени 30 години.
Флор е учителка и основателка на училището по готварство и добър вкус, като така успява да се издържа сама, а дори и комарджията Вадиньо, по време на брака им, но след смъртта му чезне самотна и тъжна. Затова се омъжва повторно за заможния и уважаван д-р Теодоро, собственик на аптека и много почтен и подреден човек, чийто живот е подчинен на строги и стриктни правила.
Флор е щастлива от подредбата и уравновесеността, уважението и благородството, с които се изпълва живота й след брака с Теодоро, но остава липсата, неутешимата липса и глад за онази любов, тръпка и копнеж, които само починалия Вадиньо бе способен да ѝ даде.
И тук развитието на романа получава един особен бразилски мистичен финал – Вадиньо се връща като дух, видим само за дона Флор, става и той неин спътник и законен любовник (все пак й е съпруг), едновременно с „колегата“ Теодоро, както духът на Вадиньо нарича втория ѝ съпруг. Тази духовно-материална „брачна“ тройка на дона Флор и нейните двама съпрузи, мъртвият, но върнал се само за нея, повикан от копнеещата ѝ за него душа и с помощта на един куп свръхестествени духове, магове и шамани, Вадиньо и почтения д-р Теодоро, без рога на главата.
И едновременно с тази необичайна развръзка, Жоржи Амаду очарова читателя с цветисто, ароматно и богато повествование, изпълнено с уникални образи на комарджии, проститутки, медиуми, почетни дами, квартални сплетници, мъже на честта и комарджии.
Романът е завладяващ и необикновен.
