Издателство Изток-Запад, 2020 година. Последната книга от поредицата „Зад завесата…“ на Калин Тодоров. Предстои ли ни „нулиране на света“ и „прекрасен нов свят“, в който ще сме неспособни да мислим и решаваме самостоятелно, обвързани всячески от елитите и жадни за потребление, в което затъваме?
Авторът започва с „бръснача на Окам“ – принципа за простота в науката или иначе казано – за изборът на най-простата теория, която е обикновено вярната, а останалите версии следва да бъдат безмилостно изрязани като с бръснач. Следва тъжен, но правдив в немалка степен разказ за превземането на България от мафията – от 1990 г. до днес…
Големите пари са Големият брат, който ни контролира, направлява и подчинява правителства, служби и пр.
Авторът разказва за норвежкият професор Йохан Галтунг, допуснал краят на СССР години преди това да се случи. Сега същият учен пише за краят на Pax Amerikana като подплатява прогнозата си с няколко сериозни противоречия в американското общество като напр. противоречие между икономическия растеж и разпределението на благата, водещо до концентрация на богатство в ръцете на много малко хора, между различните раси пр. Завършва с коментари около битката между глобализма и национализма и изолационизма.
Наред с горното, авторът прави изложение на някои от терорите които, разбира се няма как да бъдат подплатени с доказателства (то ако има, много от фигурите на световната политическа сцена са директно за затвора), но косвените данни за пипалата на т.нар. „дълбока държава“, педофислки и други кръгове са налице (особено след скандалите с Харви Уейнстейн и Джефри Епстийн и множество публикации в Уикилийкс). Всичко, което води до създаването на движението QAnon.
Докато много от изложеното често е определяно като „теория на конспирацията“, с ясната цел да бъде омаловажено и дискредитирано, доста от данните са факт, който мейнстрийм медиите подминават – както разкритията в Уикилийкс, така и информацията около разследването на Джефри Епстийн. Но, публичността около тези данни е почти нулева, а анализи и интерпретации на известното, усърдно биват квалифицирани като конспиративни теории. „Клеймо“, което подигравателно бива лепнато на всичко, различно от „официалното“, както и авторът отбелязва. Едва ли някой ще се изненада от факта на жестока цензура в мейнстрийм медиите като „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Поуст“, Си Ен Ен, Би Би Си, цензурата е факт и в социалните мрежи. Новото, допълващо понятие е „разпространители на фалшиви новини“, особено популярно в ерата на Фейсбук и Туитър. Зад това определение стоят всички въпроси и версии, различни от мейнстрийма. Включително разследвания и статии за педофилията и скандалите около Епстийн и влиятелните му гости пристигащи с „Лолита Експрес“. Твърде удобно, нали? И ако смятате, че името на частния му самолет, използван от посетителите му е твърде красноречиво, то е и проверимо. И не, не е fake.
Особено интересна е частта за „Пандемията и „Голямото зануляване“. Или все по-очевидният избор между сигурност и свобода, който илюзорно пандемията наложи. Казвам илюзорно, защото такъв избор надали е възможен. Калин Тодоров говори за това, че „хората в паника стават безкритични към всичко, стават тихи и послушни, защото ги е страх“, което пък е първата крачка към измамна сигурност, налагана от една мека диктатура, за да „ти върне нормалния живот“. Разбира се, конспирации около случващото се действително има, но и кое е истината – не е съвсем ясно – ние все още сме твърде далеч от доброто разбиране на ситуацията, на кризата, в чието око, все още, очевидно сме.
Самата терминология – „великото нулиране“ се съдържа в речи на Джъстин Трюдо и на председателя на Световния икономически форум (това е частна организация) – Клаус Шваб, а и други го използват, понякога и като „рестарт“. Факт е, че за „нулирането“ говорят официални документи, качени на сайта на World Economic Forum които авторът цитира. Търсен резултат според тези документи и предстоящи теми е липсата на частна собственост, неконсумиране на месо, наплив от бежанци в Стария свят, такса върху емисиите въглероден диоксид, САЩ да не са суперсила, изчезване на парите в кеш, универсален базов доход (без собственост), сливане на физическа, цифрова и биологическа идентичност на хората и т.н.
Но това, което ще е след рестарта, на мен лично не ми става съвсем ясно, особено по отношение на досегашните достижения в областта на гражданските права. Но при всички положения ми беше интересно да прочета „Зад завесата: Големия брат“.
Авторът завършва с любопитна кореспонденция между Джордж Оруел („1984“) и Олдъс Хъксли („Прекрасният нов свят“). Или – власт чрез сила (ботуш) срещу внушението хората да обичат робството си….
