Свеж разказ за любовта на една южнячка към един янки, изстинала безвъзвратно в ледения дворец на Севера. Интересни картини, описания и диалози, долавя се атмосферата на американския Юг, нравите и възгледите на южняците, претенциите за аристократизъм и проявяващата се аристократична ленивост. Животът тече различно, усещането за вятърът на промяна на бъдещето и от там идва желанието да се надскочи лежерността на живота, така типична за Юга, с един годеж с момче от американския Север.
Оказва се невъзможно, липсата на топлина и страст към живота липсват и са непреодолима пречка. Дори за любовта.
Имам любим диалог между главната героиня Сали Хапър и друг представител на Юга, в който студените северни хора се обобщават и биват наречени „шведи“:
“–Заинтересувахте ме. Аз имах своя теория за тези хора. Мисля, че постепенно се вкочаняват.
— Какво?
— Струва ми се, че растат като шведи, по ибсеновски. Съвсем бавно ги обзема унилост и меланхолия. Това е от дългите нощи. Чели ли сте нещо от Ибсен?
Тя поклати отрицателно глава.
— Ще откриете в героите му някаква мрачна скованост. Те са добродетелни, ограничени, невесели и без никакви възможности за голяма скръб или радост.
— Без усмивки и сълзи?
— Точно така. Това е моята теория. Тук има хиляди шведи. Предполагам, че идват, защото климатът прилича на техния и постепенно се смесват с местното население. Тази вечер тук са дошли вероятно само пет-шест, но ние сме имали четирима губернатори шведи.
–Напротив, много е интересно.
— Вашата бъдеща етърва е половин шведка. Лично аз я харесвам, но според моята теория шведите се отразяват зле върху нас като цяло. Знаете ли, че скандинавците имат най-висок процент на самоубийства в света?
— Но щом е толкова потискащо, защо живеете тук?
— О, на мен това не ми влияе. Аз съм добре затворен в себе си, а и предполагам, че книгите имат по-голямо значение за мен от хората.
— Но всички писатели говорят за Юга като за нещо трагично. Знаете — испански сеньорити, черна коса, ками и натрапчива музика.
Той поклати глава.
— Не, трагични са северните раси. Те не се отдават на ободрителното удоволствие на сълзите.“
