За втори път се срещам с произведение от позабравения Лион Фойхтвангер.
„Смъртта на Нерон“ е първото – новела, издадена в сборник 2018 от Колибри, за която съм писала отзив в блога.
Сега чета романа „Испанска балада“, издаден в далечната 1980 г. на български (в оригинал „Еврейката от Толедо“ (1955). През 2000 и отново през 2017 г. е издавана от „Жар“ под заглавието “Еврейката от Толедо“. Романът е посветен на реконкистата – процесът на отвоюване на Иберийския полуостров от завоевателите мюсюлмани, процес продължил 774 години. Разбира се, освен исторически достоверен, романът е и емоционално вълнуващ, разказва за любовта между крал Алфонсо и еврейката Рахел, дъщеря на неговия еscrivano, т.е. пазител на кралския печат, финансист и съветник от рода Ибн Езра, а така също е написан на брилянтен език и с чудесен превод от немски на Владимир Мусаков.
Езикът на Фойхтвангер е елегантен. Пише красиво, без да е разточително, подробно, с предълги описания, но и без да пропуска преживяванията, емоцията. Но освен емоциите, точно предадени са историческите събития и разните механизми, случайности и отношения, които ги движат.
Особено ценни са мислите и фактическите усилия на ескривано Иеуда Ибн Езра за мир. „Една унция мир струва повече от цял тон победи“ – мъдростта, която по времето на кръстоносните походи е била приемана за еретическа, както от мюсюлманите, така и от християнските владетели-кръстоносци. (Арабската мъдрост, цитирана в “Испанска балада” от Лион Фойхтвангер).
Романът започва с прекрасните стихове:
„И отиде крал Алфонсо
със красивата кралица
във Толедо. Но коварно
любовта ни заслепява —
та подлъга и Алфонсо
да се вгледа, да се влюби
в млада, хубава еврейка.
И тогава кралят беше
заслепен от любовта си
към еврейката, която
бе наричана Fermosa,
да, Fermosa — Хубавица
я наричаха със право;
и забрави с нея кралят
своята кралица.“
Любовната история на Алфонсо Осми с хубавата еврейка/ Романс от Лоренсо де Сепулведа 1551 г.
„Испанска балада“ е апология на мира и животът в мир. Удивителни са описанията на всеобщата лудост обхванала крале, рицари и духовници в подготовка на война и кръстоносен поход. Светът обхванат от жажда за война е страшен, както и владетелят, пренебрегващ мира и благоденствието на мирния живот, без да си дава сметка за опустошението на войната или без да му отдава значение.
Мъдростта не е постижима, не е дадена всекиму. Мирът не е разбиран. Далечен и неразбран е надписът „Алафия“ – мир на влизащия в този дом, който посреща посетителите в Галиана, домът на Рахел.
Светът многократно е изпадал в този бяс и историята помни как е завършвала всяка бясна жажда за война. С война. Войната е смърт и страдание.
Кръстоносните войни са представяни от духовенството и рицарското съсловие като добро, богоугодно дело, но реалността е безпротиворечива – кръв, смърт и страдание. Опустошени държави, опустошени хиляди човешки животи, бедност и нищета.
В послеслова Фойхтвангер пише: “И тъкмо защото обаятелното средновековно рицарство витае зловещо и до днес, смятам, че историята на Алфонсо и Рахел е интересна и за нас. Теоретиците от онова столетие се занимаваха с изясняването на въпроса, допустимо ли е да нападнеш предварително един враг, който навярно би те нападнал; уточняваха дали е позорно да изкупиш мира с цената на големи жертви. Исках да се опитам да възкреся хора, които са се сблъсквали с подобни мисли. Казвах си: който разкаже отново съдбата на тия хора, не пише само история, а осветлява и осмисля проблеми на нашите дни.“
Да, една унция мир струва повече от цял тон победи, както гласи древната мъдрост, но увлечените в измамния блясък и слава на смятаната за богоугодна кръстоносна война не могат да достигнат до нея. Войната е всякога зло, независимо зад каква кауза или лозунг биват строени армиите.
Фойхтвангер е немски евреин, критик на възхода на националсоциализма, книгите му са сред изгорените на 10 май 1933 година заедно с тези на най-изтъкнатите немски писатели. Той е сред писателите, които не само виждат и предричат много от нацистките изстъпления преди още да са се случили, но и ги описват в творбите си. Критиката посочва, че в романа „Успех“ от 1930, (част от трилогията „Чакалнята“, включваща освен романа „Успех“, „Семейство Оперман“ (1933) и „Изгнание“ (1940)) е описан точно възходът и падението на нацизма. Но може би най-известният му роман е „Евреинът Зюс“ (1925). Всички са в списъка ми за четене.
