Романи

Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“

9.3
Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“

Ясно беше, че металната пластина е паднала случайно, но случайността е, казал Айнщайн, това е Бог, който се разхожда инкогнито.“

Бог пътува винаги инкогнито“ е изключително популярен психологически роман на Лоран Гунел, който описва израстването и осъзнаването на това, което потиска, влияе негативно и се оказва спирачка за свободната изява на личността с всичките ѝ способности и дарби.

Романът едва ли има нужда от препоръки, но действително е впечатляващ, завладяващ и мотивиращ, при все че чисто сюжетно не всички нишки са докрай убедителни. Но психологически е много точен, вдъхновяващ и може да отвори очите ни за малки камъчета, които препречват личната ни пътека напред и нагоре.

Главният герой е младеж, който е преживял тежко и самотно детство, изоставен от биологичния си баща, а впоследствие от пастрока си, отгледан от нещастна майка, който възлага върху му всичките си нереализирани мечти. Оказва се в Париж, където преживява любовта и красиви мигове на щастие, но и изпитва голямо разочарование, напуснат от приятелката си, без особени успехи в работата си, която не харесва, сред колеги, които не изпитват симпатии към него, та чак до натрапчивата и злобна хазяйка. Алън е самотен, отчаян от безсмислието на живота си и не вижда смисъл да продължава да живее. В сюрреалистичната ситуация  в момента, в който той се е отказал да живее, в живота му се появява непознат и странен мъж, с който той сключва облог. Този облог променя не само живота му, но най-вече личността му, отваря очите и съзнанието му за всичко случващо му се досега и му дава най-ценните уроци.

Романът е увлекателно написан, с майсторски описания на душевното състояние на героя, предадено чрез силни метафори:„… видът на парижани, които с посърнали физиономии отиваха на работа като на кланица…“

* Психологическите обяснения на Дюбрьой или Игор могат да бъдат определени като точни анализи на влиянието на миналото:

 „Преживял си неща, които са наложили своя отпечатък върху теб, определяйки начина, по който възприемаш света, по който се държиш, отношенията ти с другите, чувствата ти. Всичко това, ако трябва да сме откровени, не те е довело до никъде. Създало ти е проблеми и те е направило нещастен. Ако продължаваш така, животът ти никога няма да те задоволява. Следователно трябва да се направят някои промени.“

„Трябва да придобиеш определен опит, който да развие гледната ти точка, който да ти позволи да преодолееш страховете, съмненията, притесненията си.“

„Всъщност ти имаш множество взаимно свързани проблеми. В центъра им стои страхът ти от хората. Не знам дали го осъзнаваш, но ти не само не смееш да се наложиш, нито дори истински да изразиш желанията си, но и много трудно можеш да се изправиш срещу волята на другите и открито да формулираш отказ. Накратко, ти не живееш своя живот, твърде много се съобразяваш с другите, тъй като се страхуваш от техните реакции…“

„После трябва да приемеш, че не си длъжен на всяка цена да отговаряш на очакванията на околните, да се съобразяваш с техните критерии и стойности, че трябва да посмееш да заявиш своите различия, дори когато понякога дразнят. Накратко да се освободиш от представата, която искаш да изградиш за себе си у другите, и да се научиш да не те е грижа особено какво мислят за теб.

Когато напълно приемеш различията си, ще можеш да огледаш тези на другите и ако е необходимо, да се нагодиш към тях. Така ще се научиш да общуваш по-добре, да влизаш в контакт с непознати и да изграждаш отношения на доверие, да бъдеш приеман от хора, които са различни от теб. Но най-напред трябва да приемеш собствената си уникалност, иначе ще продължиш да се свиваш и да бъдеш засенчван от другите.“

„– Всички се раждаме с еднаква увереност в себе си – каза той. – После чуваме коментарите на родители, бавачки, учители…

Ако за нещастие – продължи той – всички те са по-скоро отрицателни, ако близките ни критикуват, упрекват, привличат вниманието ни върху нашите пропуски, грешки и провали, то тогава в мисловните ни навици се загнездва чувство на непълноценност и самокритичност.

С течение на времето и най-малката непохватност започва да ни притеснява, и най-незначителният провал ни кара да се съмняваме в себе си, и най-нищожната критика ни изкарва от равновесие и ни обърква. Мозъкът ни свиква да действа отрицателно, невронните връзки укрепват при всеки следващ опит.“

„– Необходимо е … да се създадат нови умствени навици. Достатъчно често да се възпроизвеждат утвърждаващи мисли, свързани с положителни емоции, докато новите невронни връзки се създадат, укрепят и накрая станат преобладаващи. Това изисква време.

„Питах се колко ли е дълбока браздата на моята неувереност. Щях ли някога да успея да издълбая в себе си самочувствие, спокойно приемане на всевъзможните критики? Щях ли да успея да развия в себе си онази вътрешна сила, която прави човека непристъпен, защото, както изглежда, преследвачите нападат единствено най-уязвимите сред нас?“

„– В никакъв случай не трябва да се оправдавате пред необосновани упреци, иначе играете неговата игра…Принуди го да се отбранява. Попитай го какво му позволява да твърди това, което казва и не го оставяй да се крие зад общи приказки. Дълбай, изисквай точни сведения, факти…“

„Имах предчувствието, че животът ми изпраща това изпитание, за да ми даде шанс да  се развия, и че ако не се възползвам от предоставената ми възможност, така и ще продължа да бъда роб на страховете си.“

* Друга тема, която е интересно интерпретирана в романа е темата за бързината на съвременния живот, на свърхактивността, която ни преследва във всяка една сфера на живота, а накъде води това бързане?

„…не успявах да разбера тази мания за скорост. Защо винаги да бързаме? До какво води това впрочем? Бързащите хора са мъртви хора.“

Освен безсмислието на въртележката на вечното бързане, важен аспект на личностното израстване е готовността и желанието за промяна като противовес на инерцията на живота:

Ганди: „Ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в света.“

Дюбрьой: „–Убеден съм, че всяка промяна трябва да дойде от теб, а не отвън… Истината е, че никой освен теб самия няма да промени живота ти. Именно затова човек трябва да се вземе в ръце.“

„В наш интерес е не само да приемаме, но и да предизвикваме промените, за да можем да се развиваме в подходяща за нас посока.“

„Когато човек не желае повече да се развива, той бавно започва да умира.“

„Ако искаш да останеш млад през целия си живот, продължи да се развиваш, да учиш, да откриваш и не се затваряй в навици, които склерозират духа, нито в затъпяващия уют на вече познатото.“

„Приеми света на твоя ближен и той ще се отвори за теб.“

“… рядко на мига си даваме сметка, че трудните моменти имат скрито въздействие и скрит смисъл – да ни помогнат да израснем.“

* Самочувствието на Алън се променя постепенно, започвайки с малки стъпки, с малки, незначителни битки и промени, които се осмелява да води, изпълнявайки облога. Тези малки стъпки в романа започват от казването на истината, от осмеляването да се противопоставиш и осъзнаването, че с противопоставянето не свършва света, а едно малко, но важно усилие и умение да отстояваш себе си, своите желания и нужди:

За първи път бях посмял да кажа всичко, което мисля, без задръжки, на един непознат, и започвах да се чувствам лек и най-вече свободен. Финият дъждец лекичко ме шибаше през лицето, като че ли за да ме събуди за живота.“

„Впрочем гадните ръководители, които обичат да тормозят служителите си, не нападат всеки от тях, не избират жертвите се случайно…просто казвам, че тя (жертвата бел. моя) се държи по такъв начин, че прави тормоза възможен…. Може да съществуват най-различни причини, но може би най-определящата е липсата на самоуважение. Ако дълбоко в себе си човек не е достатъчно убеден в собствената си стойност, той проявява известна слабост, която гаднярите веднага улавят. Достатъчно е да натиснат там, където боли.“

„… няма щастлива жертва. Чуваш ли? Не съществува.“

Дюбрьой предлага психологическият лек, механизъм, чрез който травмите на миналото, негативният житейски опит на жертва и неудачник да бъде превъзмогнат:

„…ще те науча да получаваш онова, което искаш във всекидневието. Ако успееш, няма да е нужно да се изживяваш като жертва.“

„Забавлявай се. Това е най-добрият съвет, който мога да ти дам. Ако успееш, печелиш. Престани да приемаш всичко насериозно. Погледни се отстрани и приеми изпитанието за игра. Защото това е игра, нали? Просто игра. Няма какво да губиш, само пробваш различни неща.“

Промяната, която настъпва в себеусещането на героя е осезаема, шокираща, като внезапно събуждане от сън:

„Идвайки на себе си, започнах ясно да осъзнавам смисъла на току-що изживяното – отношението на другите към мен се обуславяше от моето собствено поведение. Аз предизвиквах техните реакции.“

„Бях открил дълбоко в себе си неподозирани възможности да се държа по друг начин… откривах и че не съм длъжен да влизам в ролята на следовник. Впрочем въпросът не бе там. Разбрах, че съм способен на неща, които не бях свикнал да върша, и единствено това имаше смисъл за мен.

Може би тесният тунел на живота ми започваше лека-полека да се разширява.“

Романът на Гунел е заслужена класика в областта на съвременната психологическа литература, отклоненията, препратките и разсъжденията на героите насочват вниманието към истински важните, необходимите за съзнателно живеене въпроси и проблеми на човека днес:

„… истинската увереност в себе си не зависи от погледа на останалите. Тя е здраво вкоренена, личностна характеристика. Отговаря на своеобразна непоклатима вяра на човека в собствената му стойност, в способностите му, и поради това не може да бъде нарушена от външна критика. Докато необоснованата или престорена увереност в себе си не издържа на враждебната среда и личността губи съществена част от възможностите си.“

“За да се случи наистина магията в дадена връзка, човек задължително трябва да се отпусне и да обича другия. Да обичаш другия. Очевидно това беше ключът. Ключът на всички отношения – и приятелски, и професионални.“

Етиен (клошар): „Трябва да казваш к‘вото мислиш. Да слушаш сърцето, не страха. И тогава няма за какво да се притесняваш.“

Колкото повече се опитваш да убедиш някого, толкова повече предизвикваш съпротива у него. Колкото повече искаш да си промени мнението, толкова по-малко той си го променя… Законът на динамиката. Исак Нютон е доказал, че всяко действие има равно по сила и противоположно по посока противодействие.

Препоръчвам!

9.3
Велик
Резюме

„Бог пътува винаги инкогнито“ е изключително популярен психологически роман на Лоран Гунел, който описва израстването и осъзнаването на това, което потиска, влияе негативно и се оказва спирачка за свободната изява на личността с всичките ѝ способности и дарби. Романът едва ли има нужда от препоръки, но действително е впечатляващ, завладяващ и мотивиращ, при все че чисто сюжетно не всички нишки са докрай убедителни. Но психологически е много точен, вдъхновяващ и може да отвори очите ни за малки камъчета, които препречват личната ни пътека напред и нагоре.

  • Психологически
    10
  • Мотивиращ
    9
  • Съвременен
    9
Следващ Лоран Гунел, „Обезумелият философ“
Предишен Лоран Гунел, Intuitio

Сходно съдържание

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първия да коментирате!

Оставете коментар

Your data will be safe! Your e-mail address will not be published. Also other data will not be shared with third person. Required fields marked as *