Романи

Лоран Гунел, Intuitio

9
Лоран Гунел, Intuitio

Лоран Гунел, Intuitio, Колибри, 2022

“Intuitio” е психологически трилър от френския писател Лоран Гунел и се фокусира върху абстрактната тема за интуицията. Разбира се, това е роман, но тази форма позволява свобода и проява на интуиция, която иначе би била невъзможна. Самият Гунел споделя, че е имал преживявания сходни с тези на героите в „Intuitio”.

Интуиция е способността на ума да се сдобива с информация, недостъпна за петте сетива“, нещо, което не може да се види, да се чуе, да се докосне, помирише или вкуси.“

Романът е написан невероятно увлекателно, истински завладяващ трилър, в който обратите и неочакваните развръзки и криволичения на сюжета държат читателя в напрежение до самия финал. Intuitio е книга, която не може да бъде оставена.

Едновременно с увлекателния стил, романът е интересен с темата, която е залегнала и в самото заглавие, която е спойката на събитията – интуицията: „Това може да бъде място, предмет, личност или дори събитие. Нещо, за което не знаем нищо, за което не разполагаме дори с откъслечни сведения, а интуицията  е тази, която позволява на ума ни да събере информация за него.“

В секретен проект на ФБР работи екип учени, които използват (толкова успешно, че проектът е ликвидиран, защото информацията става опасна и безконтролна) особен метод на разследване, а главният герой – писателят Тимъти Фишер попада точно там, където винаги го е водела неговата интуиция. Героят му израства неимоверно, вървейки по своя път и узнавайки много за себе си по пътя на интуицията, преодолявайки всички онези страхове и воденични камъни, които всички влачим и които не позволяват да бъдем докрай себе си и да разкрием потенциала си, всички свои дарби и способности.

Друга важна тема, която романът развива е въпросът за екологията, консуматорството на съвременния човек и завладяването на света от компании-мастодонти, които променят света и живота на обикновения човек. В своите трудни моменти, мисловните монолози на героя интерпретират всички онези теми, които тревожат съвременния човек:

Мнозина си въобразяват, че като писател се радвам на пълна свобода, разполагам с времето си, мога да пътувам където си искам, и сам съм си господар. Вярно е, че пиша където и когато намеря за добре, без да давам отчет на когото и да било. Не в това е истинската свобода: тя зависи от самите нас, тя е в нас и се свежда до начина, по който живеем живота си. Човек или е свободен, или не е. Ако е свободен, това не зависи от конкретна обстановка. За да се убедим, е достатъчно да се вгледаме в нашето обкръжение. Има хора, отчаяно вкопчени в правилата, които постоянно живеят в страх да не ги нарушат; има перфекционисти, които всеки ден сами предявяват към себе си такива изисквания, каквито и най-тираничният работодател не би им наложил. Обратно, познавам хора, които смесват свободата с нехайството и стават роби на собствената си леност, зомбират сами себе си на дивана пред телевизора, неспособни да превърнат каквато и да било идея в план за работа, и понякога губят всякакво желание да свършат нещо. Други губят себе си в дирене на удоволствия, изпадат в зависимост от захарта, алкохола или секса. Свободни ли са наистина те? Познавам и хора, зависими от чуждото мнение, които до такава степен се боят какво ще кажат другите, че не смеят да излязат от дома си, ако предварително не са гладко избръснати и напарфюмирани; страх ги е да отидат на плаж, защото са сложили няколко килограма повече, или да се просълзят в киното, за да не ги помислят за момиченца…

Що се отнася до мен, аз бия всякакви рекорди, защото съчетавам по малко от всички тези слабости. Не, никак не е лесно на нас хората, да се почувстваме наистина свободни, да загърбим страховете и суеверията си, за да можем във всеки един момент да градим живота си такъв, какъвто подхожда на нас самите и на дълбоките ни душевни въжделения.“

Това е Тимъти Фишер в началото на своя път.

Това е Тимъти Фишер, борещ се със себе си и егоистичното желание да бъде по-лесно на самия него и болезнените уроци на изборите, които е направил:

„Когато човек мисли само за себе си, накрая остава сам.

Ако се грижи единствено за собствения си интерес, не след дълго започва да съжалява.“

А това е Тимъти Фишер, който надмогва и страха, и егоизма си, така естествен, така очакван и така присъщ всекиму:

Когато човек се чувства несигурен, най-разумно е да върне доверието си. Доверие в живота, доверие в себе си, в щастливата си звезда… Тревогата ни пречи да използваме възможностите си, прави ни неприятни за самите нас и за околните. Доверието е крайъгълният камък за нашето равновесие, на нашата сила, на способността ни да продължим нататък. Да имаме доверие дори когато всичко е изгубено, когато не виждаме изход, когато бъдещето ни се струва мрачно като ноемврийско небе.“

„…Отново страхът какво ще си помислят за мен… Нима той не беше отражение на вътрешната ни потребност от уважение, от признание?

Спомних си думите на Ана по повод тази нужда от признание, която потиска моята интуиция. Тази проклета нужда от признание постоянно се намесва в живота ни, всеки път влияе върху нашия избор, затваря достъпа до същностните ни желания, пречи ни да бъдем себе си. Тя е причина да се разминаваме с целта, поробва ни и отравя живота ни, без ние да си даваме сметка. При всяка моя публична проява – било когато свиря, когато спортувам или когато вземем думата – присъствието на другите ми пречи да разгърна истинските си възможности.

Толкова по-добре би било, ако можех да бъда себе си, без да си задавам въпроси, без да ме е грижа за чуждите погледи.

За втори път през този ден реших, че трябва на всяка цена да си имам доверие и да продължа напред, съхранявайки това вътрешно усещане. Понякога е достатъчно човек просто да вземе решение, за да постигне реален резултат.“

Понякога в живота страхът да не паднем е далеч по-неприятен от самото падане.

–Месеци наред се тревожех, че това може да ме сполети – сподели тя. – Сега, когато се случи, вече няма от какво да се боя.“

Фишер добива ясно съзнание за силата на интуицията, „това пренебрегвано сетиво, което всеки от нас притежава и от което би могъл да се възползва, ако съумее да го развие. Интуицията ни помага да бъдем в съгласие със себе си, в хармония със света, да бъдем в крак с времето, което отброява часовникът на Вселената.“

За екологията осъзнава, че „ тя е преди всичко екология на духа: ако човек е в мир със себе си, в непрекъснат контакт със своята интуиция, с тялото си и се отнася с уважение към вътрешната си нагласа, налице е шанс да уважава и природата, тъй като ние сме неделима част от природата и природата е вътре в нас.“

За големите финансови компании героят на Гунел разбира това, което е все повече публична тайна – такава е тяхната решаваща роля за нищетата на хората по света, острата жилищна криза като последица на инвестиционните им намерения, замърсяването на моретата от търговски кораби и танкери и т.н.

Intuitio е страхотен роман. Препоръчвам го силно!

9
Велик
Резюме

“Intuitio” е психологически трилър от френския писател Лоран Гунел и се фокусира върху абстрактната тема за интуицията. Разбира се, това е роман, но тази форма позволява свобода и проява на интуиция, която иначе би била невъзможна. Самият Гунел споделя, че е имал преживявания сходни с тези на героите в „Intuitio”. “Интуиция е способността на ума да се сдобива с информация, недостъпна за петте сетива“, нещо, което не може да се види, да се чуе, да се докосне, помирише или вкуси.“ Романът е написан невероятно увлекателно, истински завладяващ трилър, в който обратите и неочакваните развръзки и криволичения на сюжета държат читателя в напрежение до самия финал. Intuitio е книга, която не може да бъде оставена. Едновременно с увлекателния стил, романът е интересен с темата, която е залегнала и в самото заглавие, която е спойката на събитията – интуицията: „Това може да бъде място, предмет, личност или дори събитие. Нещо, за което не знаем нищо, за което не разполагаме дори с откъслечни сведения, а интуицията е тази, която позволява на ума ни да събере информация за него.“ В секретен проект на ФБР работи екип учени, които използват (толкова успешно, че проектът е ликвидиран, защото информацията става опасна и безконтролна) особен метод на разследване, а главният герой – писателят Тимъти Фишер попада точно там, където винаги го е водела неговата интуиция. Героят му израства неимоверно, вървейки по своя път и узнавайки много за себе си по пътя на интуицията, преодолявайки всички онези страхове и воденични камъни, които всички влачим и които не позволяват да бъдем докрай себе си и да разкрием потенциала си, всички свои дарби и способности. Друга важна тема, която романът развива е въпросът за екологията, консуматорството на съвременния човек и завладяването на света от компании-мастодонти, които променят света и живота на обикновения човек. В своите трудни моменти, мисловните монолози на героя интерпретират всички онези теми, които тревожат съвременния човек.

  • Психологически
    8
  • Трилър
    9
  • Съвременен
    10
  • Криминален
    9
Следващ Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“
Предишен Лоран Гунел, Intuitio

Сходно съдържание

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първия да коментирате!

Оставете коментар

Your data will be safe! Your e-mail address will not be published. Also other data will not be shared with third person. Required fields marked as *