Вече писах за разказа „Безупречен свидетел“, част от сборника с разкази на Луиза Кадиян, издаден 2021 г. от изд. Фама, носещ именно заглавието на разказа „Безупречен свидетел“.
Сега ще споделя препоръките си за разказа „Глас“. Затрогващ и мистичен по един особен за Балканите начин. Споделям, че след като прочетох сагата на Душ Сантош „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“ за живота на Калуст Саркисян, бях разтърсена от описанията на Арменския геноцид – наричан още арменски холокост – от края на XIX век, по време на Първата световна война и малко след това над арменското население в Източна Турция, когато са извършени масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци.
Затова разказът „Глас“ ме върна към потресаващите картини и болка от сагата за рода Саркисян.
Разказът на Луиза Кадиян е прекрасен. Млад мъж, бежанец, загубил гласа си от мъка и болка. Напуснал род и родина, напуснал и загубил своето всичко, мете на гарата в София. Спомня си живота преди, привижда му се сякаш котаракът Хипократ, загубен, останал в предишния му живот. Докато странният мъж без глас обикаля като някой луд да търси рижият несъществуващ или съществуващ, но в друг живот, котарак, читателят спомня старата София, гарата, стражарят, „Антим първи“ и „Цар Симеон“, Женския пазар и образите там – шопи, турци и всякакви.
„Женският пазар миришеше на разтопен сняг и семки. Зави му се свят от разноцветната какафония на подканящите гласове на продавачки, кудкудякането на кокошки и фалшивата мелодия на латернаджията, която смътно напомняше любовна песен от родния му край…“
С търсенето на не/съществуващия котарак Хипократ, се връщат спомени и болки, в тежкия сън на героя в малката му таванска стаичка се случват пътешествията на Хипократ. Видения на болка. Която няма глас да бъде изречена. През неговите очи вижда изпепеления дом, в който останал е скелета на изкривена рамка на бебешка количка, вижда как изтребват семейството му, приятелите и целия му род, керваните, съпровождани от заптиета с камшици и на коне, с изнемощели старци, жени и деца, майки, които бълнуват за мъртвите си деца, „жени, разпънати на кръст“ в пустинята, “ с разпрани кореми и бебета оставени да съхнат на вятъра“, вижда кюрди да ровят сред пресните купчини трупове и да търсят скрити накити и златни зъби…….
Цялата болка, смазваща скръб и мъка нахлуват неканени. Мъжът се събужда, плакал насън. Виденията, сънищата и реалността по един лек и магически начин се сплитат: чувайки мяукането на Хипократ, който се мята на гърдите му „и така го одра, че мъжът изкрещя от болка и за пръв път от много отдавна отново чу гласа си“.
