Издаден 2020 г., преводач Нели Пигулева, романът на руската писателка Мария Метлицкая от 2019 г. „Дневникът на свекървата“ впечатлява с оригинално чувство за хумор, самоирония и в същото време задълбочено познаване на човешката душа, слабости и комплекси.
Романът се чете леко, защото е написан с удивително хумористичен стил, разказва свекървата, не само своята лична история, а вплита историите на приятелки, близки и разказвани на самата нея истории за свекърви, снахи и синове и изобщо за драмата на живота.
Светът от романа на Мария Метлицкая е близък и твърде приличащ на нашия, пост-комунистически свят, в който има и битови проблеми и проблеми свързани с културната и емоционална отдалеченост на новобогаташите или олигарсите, горчив плод на същия този пост-комунистически свят.
Лена е майката на Даня, тя излива душата си, размислите си, срещайки ни не само със своите проекто-снахи, настоящи и бивши, които са много, много различни: красавици, провинциалистки, дъщери на олигарси, невзрачни касиерки в кварталния супермаркет, а и с много други снахи, с много други съдби, затрогващи и поучителни.
Героинята Лена не спестява на самата себе си упреците и обвиненията, разбира отлично, че въпреки всичко, тя е длъжна да обича сина си, дори когато е неудачник, дори особено когато е неудачник, защото той е плод на нейното възпитание, комплекси и разбирания и никога не отказва да поеме своята отговорност.
Нейните съвети към свекървите, с които завършва романът са забавни, написани с чувство за хумор и мъдрост. Например: „ Помисли за собствените си перспективи. Например за старостта. Защото всичко се връща като бумеранг и се заплаща стократно…“
„Всички ние см сложни хора. Със своите навици, възпитание, образование, произход, ниво на култура. Със своите вкусове, пристрастия, здраве и странности. Уважаеми свекърви! И уважаеми снахи! Уважавайте се една друга! Дори да не сте могли да се заобичате… Защото всички ние, дори да не сме свекърви, то със сигурност сме снахи.“
„И последно. „Докато ние недоволстваме от живота и роптаем срещу него, той, както е известно, в това време отминава“, е казал един мъдрец. И освен това ни се присмива.“
