Романът на Зюсак е издаден в България от изд. „Пергамент“, 2010 г. Отзивите на литературната критика са възторжени, което, разбира се, привлече и моето внимание.
Разказът е от името на Смъртта. Започва със силното: „ЕТО ЕДИН МАЛЪК ФАКТ – ТИ ЩЕ УМРЕШ.“ Определено това е необичаен подход, но, оказва се, изключително уместен за историята, която разказва.
Мястото е Германия, Молкинг, времето е – на Третия райх. Малката Лизел Мемингер е крадецът на книги, а първата книга, която взима без разрешение е „Наръчник на гробаря“, малка черна книжка, която малкият, около 14-годишен гробар, изпуска на снега на погребението на нейния брат. Братчето на Лизел умира във влака, докато пътуват с майка си, за да бъдат дадени в приемно семейство. На улица „Химел“ или „Рай“.
Новите й родители са Роза и Ханс Хуберман. Ханс Хуберман е таткото, който я научава да чете, който я утешава и успокоява, който е до нея за да отнеме кошмарите й. Роза е с малко вулгарен език, но сърдечна жена, която се превръща в мама за Лизел.
Особено място в живота й има Руди Щайнер, момчето с лимонено жълти коси, което е неин най-добър приятел, неин съюзник и съучастник в кражбите на книги, ябълки и други неща…Saumench (я нарича той, както и Роза, когато се кара, но и в двата случая е с любов), тя – saukerl (дума, която „не прави разлика между половете). Животът на две бедни деца в Германия тогава е често тъжен, суров и гладен, но често и щастлив, окрилен от малки победи като успешната кражба или устояването на предизвикателство, на достойнство, било срещу издевателствата в организацията на Хитлеровата младеж, било в отношенията с улични банди и техните главатари. Кражбите на книги, освен че сближават двете деца, са извор на вдъхновение за Лизел, утеха и надежда и за хората около нея, на които чете…Макар Лизел никога да не дава целувката, за която Руди я моли до смъртта му, внезапна и шокираща като бомбена атака, този момент е най-тъжния в книгата. По-тъжен от недокрай успешното укриване на евреина Макс в мазето (син на човека, спасил живота на Ханс Хуберман по време на Първата световна война), по-тъжен от минаващите конвои с тъжни човешки конвои към Дахау, по-тъжен от последното сбогом с притихналите тела на мама и татко на улица „Химел“, която изчезна след бомбардировката на Молкинг. Лизел оцелява, защото е в плиткото мазе на къщата, укривало Макс, а и мястото където започна да пише историята на „Крадецът на книги“, уж изгубена след унищожаването на къщата, а и цялата улица, но всъщност, оказва с е спасена от нашия разказвач – от Смъртта. Лизел я вижда отново чак когато идва нейния ред, след много години, Смъртта да отнесе душата й.
Книгата е нежен и затрогващ разказ за ужасите, за мъката на добрите хора в тези ужасни години и за човешкото достойнство, намерило начин, все пак, и в тия времена да съществува. Разбира се, на висока цена. Уникалният писателски подход пък прави романът нов и непознат поглед към времето на Хитлер и Втората световна война в Германия.
