Разказът „Да излезем от XX век“ също е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева. Всъщност е по-скоро есе. Уелбек размишлява за литературата и прави много сполучливи оценки:
„Литературата не служи за нищо. Ако служеше за нещо, левичарската паплач, която монополизира интелектуалния дебат в продължение на целия XX век, нямаше изобщо да съществува. Този век, за щастие току-що изтече; сега е моментът да се върнем към злодеянията на „левите интелектуалци“, и без съмнение би било най-добре да се позовем на „Бесове“, публикувана през 1872 година, където тяхната идеология е още тогава изцяло описана, където злодеянията и престъпленията им са предизвестени в сцената на убийството на Шатов. Добре, но по какъв начин са повлияли прозренията на Достоевски на хода на историята? Абсолютно по никакъв. Марксисти, екзистенциалисти, анархисти и всякакъв друг вид левичари успяха да процъфтят и да заразят по-бележитите хора, сякаш Достоевски не е написал никога нито ред. Успяха ли да родят поне една-единствена идея, една нова мисъл в сравнение със своите предшественици в романа? Нито една-едничка. Нищожен век, който така и не сътвори нищо. Не само не сътвори, ами на всичкото отгоре е и безкрайно префърцунен.“
