Новелата или по-скоро дългият разказ „Лансароте“ от 2000 г. е част от сборника на Мишел Уелбек с проза – разкази и новели. В „Лансароте“ са загатнати и начертани контурите на много от идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си. Започва с многозначителното посвещение: „Светът е среден на ръст“.
И тук виждаме депресираният самотник и отчужден от света и хората герой – разказвач, който познаваме от „По-широко поле за борбата“, от „Серотонин“… – типичният член на все по-дехуманизираното, отчуждено съвременно либерално общество.
„На 14 декември 1999 година, посред следобеда си дадох сметка, че посрещането на новата година ще бъде най-вероятно неуспешно – както обикновено. Завих надясно по авеню „Феликс Фор“ и влязох в първата туристическа агенция.“
Времето в разказа е преди настъпването на 2000 година. Светът е в очакване на новото хилядолетие. Безсмислено очакване, защото всичко е същото и безсмислието на съвременния начин на живот, независимо от смяната на хилядолетието, си е все така депресиращо. Все едни и същи тъпи дискусии по телевизията – с все едни и същи клишета, участниците – генетик левичар, десен академик и порноактриса.
Героят търси дестинация за самотен туризъм, също една отработена у Уелбек линия на безсмисленото човешко съществуване, каквото е. Особено на туриста -ерген. В „Платформата“ е описано това „неудобство“: „….особено по време на отпуска. Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами – все големи егоисти им се струват, че и в определени пороци ги подозират; не бих казал, че не са прави.“ („Платформата“)
Лансароте е остров със слабо развит туризъм. Направо е нещо средно между лунен пейзаж и ол-инклузив хотел. Тук туристическата агентка изпраща не особено платежоспособния самотен пътешественик. И други като него.
В разговорите на героите са засегнати и други Уелбекови теми като „ислямският интегризъм“, тероризма, съдбата на Лондон, Брюксел, Париж, в които се вижда убежище за тероризъм, забрадени жени, крайнодесни партии и конфликти на ръба на гражданската война.
Туризмът на западния консуматор, егоизма, самотата, ислямизацията, клонирането и генетичните разработки, десните екстремисти, са все теми, които са част от романите на Уелбек. Също и депресията. Депресията тук също е тема – самотникът, бивш полицай Руди, изоставен от жена си, която взима и двете им дъщери, върви към отчаяние, следващата стъпка е включването в сектата на т. нар. Раелианска религия, в която пък са включени други болезнени, опасни теми на днешното разглезено, отчаяно в безсилие, безсмислие и егоизъм общество – педофилията, представяна като нещо естествено и неосъдително, едва ли не като право на децата да бъдат „учени“ и на сексуалност. Уелбек има негативна оценка, каквато е и обществената оценка, все още, Слава Богу, но уклоните в „осъвременяването“ на сексуалното образование могат да бъдат уличени в подобни намеци. Още 2000 г. Уелбек го е доловил. Днес е дори по-силно усещането.
Виждаме също някак си познатия образ на двойната сексуално освободени германки, типичните модерни момичета, без определена сексуалност или задръжки. Туризмът на отчаяните, депресираните, егоистичните модерни хора. Да, според мен Пам и Барбара също са основополагащи образи за Уелбек. Сексуалните сцени отново присъстват с характерното хладно описание на детайлите, част от брутално-реалистичния стил на писателя.
