Разказът „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“ е част от сборника с проза „Лансароте“, издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева.
Написан е с характерния цинично-ироничен стил на писателя, който не удържа перото си под никакви социални или други норми.
Много сполучливо е ироничното противопоставяне в разказа. Разказвачът започва с това, че се е върнал току-що от Бирма и разбира каква грешка е било да ходи в страна, където преследват дисидентите, където се нарушава свободата на словото и т.н. Но той някак си не го е разбрал, не го е усетил, нито преди това, нито през трите седмици безкрайни разговори с бирманците, не е разбрал, че живеят под игото на военна диктатура.
Поканен да изнесе лекции в САЩ, разказва преживяното с чувство за хумор – още от предварителните разговори, през отношението „на сила“ в посолството, през полета и опита му в Америка.
„На европееца служителите във визовата служба на посолството на Съединените щати биха могли да се сторят излишно избухливи, агресивни и невъзпитани; тяхното отношение обаче трябва да се счита като повод за едно първо упражнение в поведение, което ще ви бъде, веднъж на място, неизменно от помощ – то би могло дори да ви спаси живота, в случай че тексаските полицаи ви арестуват.
Избягвайте да гледате хората в очите; никакви иронични усмивки и най-вече никакви резки движения. Не забравяйте никога, че взаимоотношенията тук за въпрос на кой е по-силният;..“
Уелбек намира, че описанието на Брет Ийстън Елис (авторът на романа „Американски психар“ – историята на нюйоркско юпи с успешна кариера на Уолстрийт, водещ охолен живот, но без емоции, които търси да компенсира с убийства на проститутки и просяци, насилие, секс оргии и посещения на скъпи нощни заведения…) в „По-малко от нула“ е доста точно описание на живота в Америка: „секс, слънчев загар, развитие на мускулите, видео, кокаин, скука; никаква политика, никакви цигари, никакви книги.“ Уелбек се съгласява и с описанията в „Правилата на привличането“ и „Американски психар“: „Във втория си роман „Правилата на привличането“ Елис описва един университетски кампус на Източния бряг като състезателна писта за любовни изстъпления, населена от млади малоумни тузари на ужасяващо ниско интелектуално и морално ниво.“
Всъщност, все още в описателните рамки на Елис, Уелбек смята, че между калифорнийския юноша и нюйоркското юпи има интервал от няколко години: „Правилата на привличането“, най-малко четената от трите, запълва тази празнина; и наистина всичко е безкрайно на място. Действително би могъл да бъде упрекнат, че се ограничава единствено в описанията на млади и изключително богати хора; но всички американци се опитват да останат млади, всички американци мечтаят да станат изключително богати.“
И добросъвестно, но малко цинично признава, че той се интересува обаче от героите на средна възраст, не се интересува нито от богатите, нито от бедните, нито от политиците, нито от дребните престъпници, нито от артистите, с изключение на провалилия се артист. „Всички ние малко сме се провалили, всички ние сме малко артисти“. И защото, независимо от разликите, всяка система има всъщност едно и също намерение: „стреляй право в целта“. Както завършва и разказът – отчетен доклад за командировка.
