В сборника с проза – разкази есета и новелата „Лансароте“ от 2000 г. , (издаден 2016 от изд. Факел експрес, превод Александра Велева) са скицирани контурите на много от героите, идеите и пред-вижданията на автора, които впоследствие развива в романите си.
В „Лансароте“ виждаме депресираният самотник и отчужден от света и хората герой, който познаваме от „По-широко поле за борбата“, от „Серотонин“… – типичният представител на все по-дехуманизираното, отчуждено съвременно либерално общество.
В разказа „Отчетен доклад за командировка: стреляй право в целта“ в характерния цинично-ироничен стил на писателя, са нахвърляни наблюдения и сравнения с представите за Америка и американците от романите на Брет Ийстън Елис (авторът на романа „Американски психар“).
В есето „Да излезем от XX век“, Уелбек размишлява за литературата и прави много провокативни, но и сполучливи оценки.
В „Клеопатра 2000“ Уелбек разказва опита си с клубове за ешанжисти, от началото на собствения му опит с тях от август 1977, 1998, 1999 и промените, които наблюдава. Завършва с това, че при последното му посещение през 2001 заведението се „беше превърнало в дискотека за педали“.
В „Техническо утешение“ разсъждава за бъдещето на човешкото възпроизвеждане по много Улебеков начин, включително за клонирането и отстранението на човека от човешкостта.
Сборникът завършва с епилога, които можем да видим в „Небе, земя, слънце“, лични размисли и допускания на писателя, живеещ на брега на морето в Ирландия.
Препоръчвам сборника. Истинско удоволствие е да се чете Уелбек, да се четат неговите смели и непретенциозни, нефризирани, нито политически коректни текстове. За разлика от много от сладките, политически правилни и сдържани текстове на интелектуализиращи себе си модерни писатели.
