Най-нови

Габор Мате, „Когато тялото казва НЕ“, изд. Кибеа, 2022
Съвременни мислители

Габор Мате, „Когато тялото казва НЕ“, изд. Кибеа, 2022

Книгата на д-р Габор Мате е за неспециалисти-медици, но е базирана на неговия клиничен опит като лекар и наблюдението на множество медицински случаи. Този опит го води към извода на Сократ – стресът и психологическото състояние на човека е неотделим елемент от състоянието на физиологията му. Да, стресът може да провокира заболяване. Да, съществува тясна връзка между мозъка и имунната система. Много лекари през вековете се стигали до извода, че емоциите са вплетени в причините за заболяванията и възстановяването на здравето. Това познание е възкресено с книгата на д-р Габор Мате.

Марк Уолин, „Не всичко започва от теб. Как наследената семейна травма определя кои сме и как са променим това“
Цитати

Марк Уолин, „Не всичко започва от теб. Как наследената семейна травма определя кои сме и как са променим това“

"Едва сега започвах да осъзнавам, че никое преживяване не идва напразно. Всичко се случва с причина, независимо дали осъзнаваме смисъла му, или не. Всяко нещо в нашия живот в крайна сметка ни води нанякъде.“

Лоран Гунел, „Обезумелият философ“
Романи

Лоран Гунел, „Обезумелият философ“

„Обезумелият философ“ е анонсирана от издателство Колибри като „модерна притча, която поставя под съмнение нашата цивилизация“. Това е точно така, защото кратката новела разказва една невъзможна история – на Сандро – университетски преподавател по философия, който смятайки, че любимата му Тифани – журналистка е ритуално убита от индианци в Амазонската джунгла наема група от бивши военни, които да го заведат в индианската общност в Амазония. Неговият план е да ги направи нещастни.

Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“
Романи

Лоран Гунел, „Бог пътува винаги инкогнито“

„Бог пътува винаги инкогнито“ е изключително популярен психологически роман на Лоран Гунел, който описва израстването и осъзнаването на това, което потиска, влияе негативно и се оказва спирачка за свободната изява на личността с всичките ѝ способности и дарби. Романът едва ли има нужда от препоръки, но действително е впечатляващ, завладяващ и мотивиращ, при все че чисто сюжетно не всички нишки са докрай убедителни. Но психологически е много точен, вдъхновяващ и може да отвори очите ни за малки камъчета, които препречват личната ни пътека напред и нагоре.

Лоран Гунел, Intuitio
Романи

Лоран Гунел, Intuitio

“Intuitio” е психологически трилър от френския писател Лоран Гунел и се фокусира върху абстрактната тема за интуицията. Разбира се, това е роман, но тази форма позволява свобода и проява на интуиция, която иначе би била невъзможна. Самият Гунел споделя, че е имал преживявания сходни с тези на героите в „Intuitio”. “Интуиция е способността на ума да се сдобива с информация, недостъпна за петте сетива“, нещо, което не може да се види, да се чуе, да се докосне, помирише или вкуси.“ Романът е написан невероятно увлекателно, истински завладяващ трилър, в който обратите и неочакваните развръзки и криволичения на сюжета държат читателя в напрежение до самия финал. Intuitio е книга, която не може да бъде оставена. Едновременно с увлекателния стил, романът е интересен с темата, която е залегнала и в самото заглавие, която е спойката на събитията – интуицията: „Това може да бъде място, предмет, личност или дори събитие. Нещо, за което не знаем нищо, за което не разполагаме дори с откъслечни сведения, а интуицията е тази, която позволява на ума ни да събере информация за него.“ В секретен проект на ФБР работи екип учени, които използват (толкова успешно, че проектът е ликвидиран, защото информацията става опасна и безконтролна) особен метод на разследване, а главният герой – писателят Тимъти Фишер попада точно там, където винаги го е водела неговата интуиция. Героят му израства неимоверно, вървейки по своя път и узнавайки много за себе си по пътя на интуицията, преодолявайки всички онези страхове и воденични камъни, които всички влачим и които не позволяват да бъдем докрай себе си и да разкрием потенциала си, всички свои дарби и способности. Друга важна тема, която романът развива е въпросът за екологията, консуматорството на съвременния човек и завладяването на света от компании-мастодонти, които променят света и живота на обикновения човек. В своите трудни моменти, мисловните монолози на героя интерпретират всички онези теми, които тревожат съвременния човек.

Лоран Гунел, Intuitio
Цитати

Лоран Гунел, Intuitio

Не, никак не е лесно на нас хората, да се почувстваме наистина свободни, да загърбим страховете и суеверията си, за да можем във всеки един момент да градим живота си такъв, какъвто подхожда на нас самите и на дълбоките ни душевни въжделения.“

Жозе Родригеш душ Сантуш, „Кодекс 632“
Цитати

Жозе Родригеш душ Сантуш, „Кодекс 632“

"...човекът няма достъп до нещата „сами по себе си“, до онтологичната реалност, а само до света на явленията. Ние не познаваме природата на нещата, а само начина, по който ги възприемаме, начин, който е специфичен за нас. Човекът например възприема света различно от прилепите. Хората възприемат образи, прилепите — сонарно ехо. Хората виждат цветове, кучетата — в бяло и черно. Хората разпознават образи, змиите усещат температури. Нито една от тези форми на възприятие не е по-истинна от другата. Те просто са различни. Ние не познаваме нещата „сами по себе си“, а само „явленията“ им, начина, по който сетивата ни ги възприемат. Ако си послужим с прочутата алегория на Платон, онова, което Имануел Кант ни казва, е, че всички сме в една пещера, оковани от ограниченията на нашето възприятие. От реалното ние всъщност виждаме само сенки и никога самото реално..."

Жозе Родригеш душ Сантуш, „Кодекс 632“
Романи

Жозе Родригеш душ Сантуш, „Кодекс 632“

Романът започва с мотото „Времето разкрива истината“ (Сенека, „За гнева“). Така е, забулена от векове, тайната за Колумб (оказал се Колон или Колона) е разкрита след продължителна и трудна историческа работа по издирване и съпоставка с различни източници за произхода и личността и ролята в световната история на Колумб. В романа „Кодекс 632“, Душ Сантош разкрива по много увлекателен начин историята зад личността на Христофор Колумб. Разказът започва със смъртта на професор Тошкано от Нов Лисабонски университет, нает от Американска фондация за историческо проучване. Неочакваната му смърт прави невъзможно довършването на изследването му, заради което е нает друг професор – историк, който да сглоби пъзела. Пътуването му из древни ръкописи, хроники, разгадаване на шифри и загадки през Рио де Жанейро, Италия, Йерусалим е едновременно задълбочено, аргументирано и увличащо читателя нетърпелив да разбере в крайна сметка кой е Колумб и защо изобщо има такава истерия с произхода и личността му.

Жозе Родригеш душ Сантуш, Последната тайна
Романи

Жозе Родригеш душ Сантуш, Последната тайна

Ако в романа „Божият гняв“ Жозе Родригеш душ Сантуш разкрива тайните на исляма и скритите послания за джихад, които остават игнорирани, то в „Последната тайна“ авторът разкрива тайните на Библията – на Стария и Новия завет. Разкрива множество несъответствия и скритите тайни на написването на евангелията, значенията на определени думи, преводи и тенденциозни замени на думи, които така построяват историята и всичко, което знаем за живота на Исус и посланията му. Скандално за много вярващи християни е разкритието, че Исус от Назарет е ортодоксален евреин, който спазва стриктно старозаветните закони. Създаването на текстовете на евангелията и съдържанието им крият тайни, които са едновременно очевидни, но и неясни за вярващите християни. И всички тези исторически бележки, интелектуални загадки и ерудитски препратки се разкриват стъпка по в криминалното разследване на три убийства на професори в три различни държави в Европа – извършени по еднакъв, ритуален начин със сика (кинжал) и с изоставена неясна шарада (символ) в района на убийството.

Жозе Родригеш душ Сантуш, Божият гняв
Романи

Жозе Родригеш душ Сантуш, Божият гняв

От автора на „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“, романът „Божият гняв“ е по същия начин увлекателен и интелигентно написан. Сюжетната линия, свързана с служители на ЦРУ, които разследват възможността откраднат от Руска база по време на Прехода уран, да попадне в ръцете на ислямски фундаменталисти е само решетката, която държи всъщност много ценното и задълбочено представяне на идеите на „радикалния ислям“.

Васил Петров, Приемане на наследството по опис, София, 2023, изд. Сиби
Право

Васил Петров, Приемане на наследството по опис, София, 2023, изд. Сиби

В „Приемане на наследството по опис“ са включени осем статии на д-р Васил Петров (районен съдия), в които подробно и аргументирано са изследвани проблемни в практиката и дискусионни в правната теория въпроси около приемането на наследството по опис.

Галина Николова, Производството по чл. 51 ЗН. Процесуални предизвикателства и проблеми, Сиела, 2022
Право

Галина Николова, Производството по чл. 51 ЗН. Процесуални предизвикателства и проблеми, Сиела, 2022

Монографията на д-р Галина Николова (районен съдия) е посветена на производството по чл. 51 ЗН като охранително производство на безспорна съдебна администрация на граждански отношения, което производство бива все по-често прилагано в практиката, поради спецификата на актуалната икономическа (и не само) ситуация. В разработката са обхванати за първи път всички аспекти на процедурата, теоретичните постановки, практиката и възможните усложнения и предложения de lege ferenda.

Дейвид Лоуентал, „Миналото е чужда страна“
Цитати

Дейвид Лоуентал, „Миналото е чужда страна“

Носталгията се смятала дълго време за органична болест През 1873 г. се появил и отличен медицински трактат за тази болест. Като „заразно неразположение", което можело „да се разпространява със скоростта на епидемия“ през приемателните пунктове на армията, носталгията фигурирала в американския списък на стандартните болести през Втората Световна война и даже през 1946 г. беше наречена от един виден социолог понякога фатално „психо-физиологическо“ оплакване; психолозите идентифицирали тъгата по дома като характерно студентско нещастие и университетските здравни центрове я лекували наравно с грипа и хепатита. Но социологическите конотации на носталгията вече затъмнили физическата болест. Понастоящем рядко свързвана с тъгата по дома, носталгията е станала в точния смисъл на думата състояние на ума…“ (Лоуентал, Д. „Миналото е чужда страна“)

Робърт Галбрейт, Отприщен гроб
Романи

Робърт Галбрейт, Отприщен гроб

„Отприщен гроб“ от 2023 г. е седмият роман от поредицата трилъри на Джоан Роулин, издавани под псевдонима Робърт Галбрейт. Отново всяка глава започва със символно, въвеждащо стихче, в случая от „Идзин“ или китайската „Книга на промените“, а заглавието от стиха на Дилан Томас: Когато като гроб отприщен времето застигне те… Обектът на разследване е една секта, която се представя за универсално учение и „църква“ (Универсална хуманитарна църква (УХЦ)), в което биват привлечени хиляди с идеи и проповеди за доброто и решаването на проблемите на днешния свят – бедност, глад, тероризъм, войни, а фактически изграждат една промиваща съзнанието доктрина, със свой език, терминология и паралелна реалност, в която съзнанието, свободния избор и свободата на членовете на тази „църква“ (секта) биват отнемани стъпка по стъпка, смазвани, така че картината на реалността в „църквата“ силно напомня лагер, затвор. В който има собствена ужасяваща йерархия, собствени, ужасяващи правила, наказания, страх, убийства, злоупотреби с уязвими човешки същества, смазани до там, че никой от тях д няма свободна воля и да не е в състояние да регистрира, дори да отчете престъпния характер на случващото се, бивайки въвличан в съучастие. Тази зловеща реалност се случва бавно, всеки нов член бива професионално индоктриниран, загубвайки човешката си същност, чрез различни похвати – редуване на обаяние от перфектна реторика, съчувствие, желание да се харесат, да се впишат, страх, глад, умишлено изтощение, подчинение, наказания, сексуален тормоз, та дори и фокуси, създавани да убедят изтерзаното съзнание на всеки от членовете. Наред с тази паралелна реалност в лагера на „църквата“, наподобяващ концлагер, съществува бляскавата представа за универсалната църква в реалния свят, рекламирана с лъскави рекламни послания, срещу които никой не би възразил, по правилата на PR-a, подкрепата от звезди на шоубизнеса, литературата и въобще публичния светски живот, хора или слабоволеви, или целещи да използват църквата за нещо, което законите в реалния свят забраняват и наказват – педофилия, тъй като в лагерите на църквата сексуалният тормоз е норма, представяна като „избор“ на „духовно единение“, а всъщност по нашите критерии де факто изнасилвания, блудства и всякакви нетърпими форми на сексуален тормоз и престъпления. Разкрива се трудността (чак до незвъможност) да се противодейства със средствата на закона от нормалния свят срещу целия този паралелен свят от индоктринирани и измъчени души, които за пред света са представяни като доброволни, щастливо обитаващи тези пространства на ада. При натиска, под който живеят, за повечето членове на това „църковно“, сектантско общество, е невъзможно да осъзнаят, че са жертви, а за другите, за малцината, все пак осъзнали в какво живеят, пречка се оказва и фактическата, физическа невъзможност да напуснат охраняваната с бодлива тел и камери частна собственост на лагера на църквата. Излишно е да се казва, че всяка връзка с реалния свят е отнемана при постъпването им, връзките със семейства и близки щателно прекъсвани, а финансовите средства на жертвите, внимателно, стъпка по стъпка присвоявани. Всичко протича по един добре смазан, ужасяващ, чудовищен механизъм.

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“
Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“

Четвъртата, последна книга от четирилогията „Децата на Арбат“ обхваща както развитието на историческите събития – сключването на Пакта за ненападение между Хитлерова Германия и Сталиновия СССР (Пакта Молотов – Рибентроп), с който Сталин до самото нападение на Германия над СССР е убеден, че данните на разузнаването за предстоящото нападение – ден и час са дезинформация. Русия не е готова за война, сред военните и сред цялото общество цари ужасяващ страх от постоянните чистки, убийства, показни процеси с абсурдни признания. Висшите военни, най-кадърните хора сред ръководството и обществото, на всички нива са изтребени – убити, заточени, съсипани… Започването на войната също е съпроводено от поредица грешни решения на Сталин, обграден от уплашени хора, които не смеят да му възразят. Хитлер почти стига Москва. Съобразяването с военните решения на Жуков е това, което все пак, спасява Русия, макар че Сталин винаги се стреми да го отстрани преди победното и благоприятно развитие на операциите му, защото все пак само Сталин е „най-великият маршал на СССР“. Наред с военните действия, Рибаков описва детайлно живота в Русия в предвоенните години на Сталинова Русия – гонения чистки и страх.

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“
Романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 3 „Страх“

„Децата на Арбат“, книга трета, „Страх“ е третата част от четирилогията. Започнал като роман - история за младежката компания от улица „Арбат“ в Москва, с всяка книга, романът става все по-тежък и по-тежък, движи се синхронно на времето, което описва. В трета книга, основен мотив, които е отразен и в заглавието е страхът. Всеобщият, парализиращ, сковаващ, убиващ всичко човешко в човека С Т Р А Х. Това е светът на Сталин и животът на милионите хора, чиято съдба е прекършена в този отвратителен, нечовешки живот, в който доминира само и единствено с т р а х. Романът е истинска библиографска рядкост издадена през 1994 от изд. Мекум, Пловдив. Сталин организира маниакални чистки, нагласени бутафорни процеси, в които живота си губят хиляди. Хиляди изчезват безследно. Хиляди са разселвани, интернирани, заточвани в лагери. А милиони живеят в страх, без капка човечност, без капка искреност дори в най-близката семейна среда. Страх. В романа са пресъздадени художествено интересни, обясняващи епохата и случващото се мисли на Сталин, на писатели и действащи лица от периода. Сталин, размисли: „Идея, в чиято основа лежи омразата към врага, е най-могъщата идея, защото създава атмосфера на всеобщ страх.“ Сталин: „Както казва народът: „У нас няма незаменими хора.“ Сталин: „Човек, примирил се с мисълта за неизбежната смърт, вече се е откъснал от земните дела, не подлежи на въздействие, но на човек, който все още таи надежда за живот, може да се въздейства..“ За да придаде достоверност на скалъпените процеси, които организира, Сталин кани писателя емигрант от еврейски произход, напуснал Хитлеристка Германия, с цел неговите писания да придадат достоверност на процесите за пред света. В разговора на Сталин с писателя Леон Фойхтвангер, той го пита за Запада: “–Въздухът, който дишаме на Запад, е нездрав, замърсен въздух – каза Фойхтвангер, - западната цивилизация е вече лишена от яснота и решителност. Там хората не се осмеляват да се защитят с юмрук или поне с по-силна дума от настъпващото варварство. Там това се прави плахо, с неопределени жестове. Там изказванията на отговорни лица срещу фашизма се представят в захаросан вид, с маса уговорки…“ Размисли пък на писателя Андре Жид, присъстват, прочетени от Шарл, френският съпруг на Вика Марасевич (момиче от Арбатската компания), принудена от Шарок (момче от Арбатската компания, станал част от репресивния НКВД): „В СССР е решено веднъж завинаги, че по всеки въпрос може да има само едно мнение… Всяка сутрин „Правда“ съобщава какво е редно да знаете, за какво да мислите и на какво да вярвате…Няма друга страна освен тази и хитлеристка Германия, където съзнанието да е толкова лишено от свобода, угнетено, наплашено, поробено. Главите тук никога не са били сведени толкова ниско..“

Борис Пастернак, „Доктор Живаго“
Романи

Борис Пастернак, „Доктор Живаго“

Романът „Доктор Живаго“ е написан през 1955. Публикуван е в Русия през 1988 (публикуван е за първи път през 1957 на италиански). На писателя Борис Пастернак през 1958 г. е присъдена Нобеловата награда за литература за романа, но писателят отказва да я получи. В романа много детайлно е разказана драматичната руска история и събитията от XX век, живота и нравите, действителността преди Революцията, по време на Първата световна война и след това. Проследявайки личните истории и съдби на Юрий Андреевич Живаго, неговото семейство и житейски срещи, на Лара (Лариса) и нейния съпруг Антипов - Стрелников, както и нейната лична трагична съдба се разкрива живописно и сложната руска история (а двамата литературно и съдбовно съпоставени, бидейки „вписани редом във страницата черна на съдбата“), така както може да бъде видяна само през призмата на човешката съдба. Лихачов нарича романа лирическа изповед на самия Пастернак. Романът е изпълнен със знаци, съдбовни случайности, които белязват съдбите на героите и доказват, че всичко случващо се така е било замислено от съдбата, така както е описано при случката със свещта на прозореца, незначителен детайл, който, оказва се свързва героите и е увековечено в стиховете на Живаго в „Зимна нощ“. Любовта и трагедията на Юрий Живаго и Лара (Лариса Фьодоровна) допринасят за цялостното чувство за безнадеждност, което се налага в романа. В любовта, и в света на революции и войни. Размислите на д-р Живаго присъстват в целия роман, задълбочени мислени монолози, вдъхновени и провокирани от екстремните събития около него и родени от добротата и чувствителността на един много фин човек и аристократичен ум, провокиран от абсурдността на света, невероятността на случващото се около него обръщане на света. Романът е не само исторически, не само политически, но и за любовта, за невъзможната, пречупвана от обстоятелствата и съдбата, без възможност за щастие. „О, каква любов беше, волна, небивала, безподобна!“ Дълбок и въздействащ роман.

Анатолий Рибаков, „Трийсет и пета и други години“
Исторически романи

Анатолий Рибаков, „Трийсет и пета и други години“

„Трийсет и пета и други години“ е следващият роман от поредицата „Децата на Арбат“. Животът на героите продължава в трагичното русло на Сталиновите години в СССР. Саша Панкратов е заточен в Сибир, но в Москва, във висшите номенклатурни кръгове е предприет невиждан жесток спектакъл: Сталин се разправя с всички потенциални политически съперници, реални или въображаеми. Тогава се провежда театрално подготвения процес срещу троцкистите Зиновиев и Каменев, воден от прокурора Вишински, но подготвен старателно от НКВД. Този процес и следващите са емблематични за времето и остават в историята като „пример“ за политически процес и репресия. Те са замислени специално. Имат особена цел. Не е простото ликвидиране на евентуални политически съперници, могло е да бъдат убити без никакъв съд в някое подземие на НКВД. Тези процеси са спектакълът, който Сталин специално планира: „Буржоазните вестници не признаха януарския процес (срещу уж убийците на Киров) – видите ли, той бил закрит, позовават се на прочутата сентенция на дърдоркото Мирабо: „Дайте ми какъвто и да е съдия – пристрастен, користолюбив, дори мой враг, но да ме съди публично.“ И решава да им даде този процес, воден от Вишински, а подготвен от Ягода, Ежов и най-безскрупулните следователи на „Лубянка“ (централата на НКВД). Историческите ремарки са ценни и информативни за днешния читател и особено интересни са размишленията на Сталин в романа. Защото те обясняват мотивите, които стоят зад репресиите, зловещата идеология, уж в името на която са извършени всички престъпления и „чистки“ от 30–те и нататък. Т.е. това е своеобразно „транскрибиране“ на идеологията на периода за читателя.

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“
Исторически романи

Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“

“Децата на Арбат“ е една от най-добрите книги. Романът е публикуван през 1987 г., когато съм била на 5. Чета го 2023 г. и мисля за мисълта на Уелбек от „Серотонин“ от 2017: „хората сами изработват механизма на нещастието си, навиват пружината докрай и механизмът се задейства, неизбежно“. В „Децата на Арбат“ е описан един зловещ механизъм, изработен прецизно, а вероятно и с най-добри намерения. Още когато романът излиза в края на 80-те, бива определен като политически, исторически, интелектуален и общочовешки роман. Аз се съгласявам с тази оценка. Действието се развива по времето на Сталин, 1934 година, героите на романа са младежка компания от Московското предградие, на двайсет, двайсет и няколко години. Саша Панкратов, Варя и Нина, Макс, Лена Будягина, Вадим, Вика, Юра Шарок са главните действащи лица, чиито съдби са илюстрацията, доказателството за зловещия механизъм, който се задейства и то така, че най-будният, смел и възторжен от тях се озовава в затвора, после в Сибир, а другите нищо не могат да направят, не смеят дори да изразят несъгласието си с тази очевидна несправедливост, водени от мисълта, че нищо не би могло да се промени и техния глас няма значение, а всъщност: страх. Тях ги е страх, че така както се задейства жестокия механизъм за невинния, умен и блестящ Саша Панкратов, ще щракне и за тях.

Борис Акунин, „Турски гамбит“
Исторически романи

Борис Акунин, „Турски гамбит“

„Турски гамбит“ е роман, който разказва за Руско-турската Освободителна война (1877-1878) и по-скоро за обсадата на Плевен. Действието се развива почти изцяло в Руския генерален щаб в Османската империя. Книгата е интересна, защото освен историческа информация за събитията, дава интересен и неочакван поглед към руското разбиране за тази война, гледната точка на воюващата Русия, нейните мотиви, цели. А така също и духът на епохата, предаден чрез образа на главната героиня Варвара Суворова. Сюжетът е заплетен около вероятна диверсия или предателство, забавила напредъка на Руската армия край Плевен и значението на Осман паша и сложното разкриване на това кой е високопоставения шпионин, разкриващ на турците военните планове на Русия във войната и при обсадата на Плевен.

Жоржи Амаду, „Двойната смърт на Кинкас Беро Дагуа“, сборника Старите моряци; Две истории от пристанищните кейове на Байя
Романи

Жоржи Амаду, „Двойната смърт на Кинкас Беро Дагуа“, сборника Старите моряци; Две истории от пристанищните кейове на Байя

Кратка история, смущаващо невъзможна, но и справедлива в абсурда. Напусналият на стари години семейството си с лаконичното, но красноречиво „Усойници“, в което властната му съпруга и дъщеря не могат да му простят непростимия порив да живее последните си години свободен от еснафските, фалшиви условности на така наречения порядъчен свят в Байа. Семейството му, водено от желание да заличи спомена за последните му години финансира погребение и ковчег, преобразява починалия скитник в „обрзов мъртвец“. Но на нощното бдение остават само последните му приятели, „старите моряци“, другари от улиците на Байа, леки жени, комарджии и пияници. Това, което се случва е една луда нощ из крайморските кръчми със самия мъртъв, все така усмихващ се Кинкас и една втора, отиваща му свободна смърт в океана…

Жоржи Амаду, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“
Романи

Жоржи Амаду, „Дона Флор и нейните двама съпрузи“

Действието се развива в Баия, а главната героиня е, разбира се, дона Флор. Жоржи Амаду разказва живота ѝ, като така разкрива пред читателя непознатия бразилски modus vivendi, порядките, разбиранията, култовете и религиите, които са на всяка една крачка и малка стъпка в живота както на най-заможния и уважавания, така и на най-изпадналия бедняк. Дона Флор се омъжва млада и без съгласието на майка си, вдовица, но злонравна и с еснафски разбирания, амбицирана да се издигне чрез успешен брак на дъщеря си за заможен плантатор или доктор. Флор се омъжва за чаровния, красив и забавен комарджия Вадиньо, който също се влюбва в нея и ѝ дава любовта си, но е неспособен да се откаже от комарджийството и разгулния живот, изпълнен с рискове, жени, пиянство… Изненадващата смърт на Вадиньо на Карнавала след седем години брачен живот прави младата и красива Флор вдовица, без да има навършени 30 години. Флор е учителка и основателка на училището по готварство и добър вкус, като така успява да се издържа сама, а дори и комарджията Вадиньо, по време на брака им, но след смъртта му чезне самотна и тъжна. Затова се омъжва повторно за заможния и уважаван д-р Теодоро, собственик на аптека и много почтен и подреден човек, чийто живот е подчинен на строги и стриктни правила. Флор е щастлива от подредбата и уравновесеността, уважението и благородството, с които се изпълва живота й след брака с Теодоро, но остава липсата, неутешимата липса и глад за онази любов, тръпка и копнеж, които само починалия Вадиньо бе способен да ѝ даде.

Никос Казандзакис, „Алексис Зорбас“
Романи

Никос Казандзакис, „Алексис Зорбас“

„Алексис Зорбас“ на Никос Казандзакис е роман за живота, песен за живота. В него по невероятен начин са вплетени едни от най-важните житейски драми, събития. Но в него е вплетена и философията на живота, въпросите за смисъла на живота, за вечното неспокойство на ума и душата, за търсенето на смисъла.

Георги Бърдаров, “Absolvo te”
Романи

Георги Бърдаров, “Absolvo te”

“Absolvo te” е издаден 2020 г. от изд. Musagena. Романът разказва няколко трагични човешки истории, свързани с едни от най-големите, най-острите, жестоки и античовешки конфликти и войни. Чрез съдбата на героите е обрисувана човешката страна и непосилната тежест на всяко от тези нечовешки събития – Холокоста и войната в Палестина. Чудовищните лица на Холокоста и войната в Палестина са изобразени ясно, сурово, безмилостно. Макс Шевченко оцелява в Холокоста с цената на извънмерни страдания, болки, унижения, за да достигне до Израел и да загуби най-близките си в арабо-израелския конфликт, все още не излекувал се от травмите на нацистките лагери. Набил Назер губи пред очите си всичко още на 5 години и израства във война, безкрайно страдание и самота. Загубите и болките не свършват, както не свършва и конфликта. Романът разкрива колко лесно и колко често жертвите стават насилници, водени от непоносимата болка и желанието за справедливост и отмъщение. А всяка загуба и всяка болка остават отворени рани, без опрощение. Темата за опрощението е нишката, която свързва всички тези съдби и събития и слага финал на романа, не щастлив, но и не носещ смърт. Носещ покой чрез простото „absolovo te“.

Халед Хосейни, „ А планините ехтяха“
Романи

Халед Хосейни, „ А планините ехтяха“

След „Ловецът на хвърчила” и „Хиляда сияйни слънца”, третият роман от Халед Хосейни, издаден на български от „Осидиан“ през 2013 „А планините ехтяха“ разказва множество истории и съдби. Авторът е изградил романа на сложна плетеница от истории, срещи, раздели загуби и намирания. Афганистански истории, които са тъжни и които успяват да трогнат и развълнуват. Всичко започва с „продажбата“ на малката Пари (означава „Фея“) от баща й в богато семейство в Кабул. Изключително детайлно, достоверно и силно е описана мизерията, бедността и безпътицата за семейството на Сабур, след смъртта на жена му при раждане. Двете му деца Абдулах и Пари имат невероятно силна връзка и близост, доверие и любов, толкова силни, че тази раздяла оставя неизлечима рана и екзистенциална липса в живота на двамата завинаги. Около така заплетената нишка, се появяват и са разказани съдбите на другите герои, развиват се и други сюжетни линии, съдби на герои, които в живота си някак си се докосват до Пари и Абдулах, а в тези множество драматични съдби и трагедии, „хиляди трагедии на квадратен километър“, се чете големият исторически разказ за съдбата на Афганистан – войните, болките и страданията.

Цветелина Цветкова, „Лейди Гергана“
Романи

Цветелина Цветкова, „Лейди Гергана“

„Лейди Гергана“ е написана с изключително чувство за хумор книга, която разказва за Гергана Кметска, дъщеря на кмета в село в Северозападна България. Най-ценното е, че авторката разказва преживяванията и размислите на героинята на неподражаемия северозападен диалект, използван умело като от познавач, с всички ударения, интонации и диалектни думи, които само някой близък на северозапада е в състояние да разбере и оцени. Но ако читателят има понятие и е наясно със специфичната мелодичност на този диалект, книгата ще достави огромно удоволствие и голяма доза смях. В анонс на книгата се представя това въведение, което е подходящо, защото хем въвежда и представя лейди Гергана, хем дава представа за езика на романа и чувството за хумор, с което се разказва житието и битието в Северозапада: „Казвам се Гергана, ама сички ми викат Кметска. Я съм от едно северозападно село. И съм кметска, що баща ми е кмет, преди него и деда̀ ми е бил кмет, а съ̀га ме гласат и мене, ама има още леб да едем, докато станем. То не е и много убаво да едем кой знае колко много леб, че че станем дебела, ама такава е приказката. У Северозапада отдавна нема живот, камо ли живи ора, але па у наше село. Ама я реших да останем. Абе не че реших, ама така се случѝ. И я съм се била кметската. Така ми и вика̀ха от малка. И се съм си правѝла кво съм си сака̀ла. У училище ако некой ми пише двойка, на другия ден му се не връщаше козата от паша. Или му не даваха леб у магазина на пирон. Така завърших пълна отличничка. Ако некое дете ми речеше нещо на̀преко, му се виждаше тесно селото. Ако не сакаше да си игра с мене, макя му и баща му го кара̀ха насила. И ги водат и викат, че они вече сакат да си играме. И они, децата ревеха, като ме видеха, ама си игрaат с мене, нема кво да прават.“

Елена Феранте, „Непознатата дъщеря“
Романи

Елена Феранте, „Непознатата дъщеря“

„Непознатата дъщеря“ излиза на български 2021 г. от изд. Колибри в превод на Тонина Манфреди. Романът е вълнуващ и изцяло в стила и тематиката на Елена Феранте, авторката, която пише под псевдоним тетралогията „Гениалната приятелка“, на романите „Дни на самота“, „Измамният живот на възрастните“ и др. Романът е различен и едновременно близък до темите от Неаполската поредица. Миналото на неаполитанка или копнежът за бягство от това травматично, неизискано и първично минало е основен подсъзнателен мотив за действията на главната героиня. Леда е майка на две дъщери – Бианка и Марта, като връзката с тях, е която е подложена на анализ и е мотив в действията й. Вече пораснали и на свой ред изоставили я, тя си спомня с болезнена реалистичност всички травми на майчинството, на плановете и провалите й – като майка, жена и учен и като самата тя дъщеря на неаполитанската си провинциална майка. „Когато дъщерите ми се преместиха в Торонто, където баща им живееше и работеше от години, открих изненадана и смутена, че не изпитах никаква болка, а се чувствах лека, сякаш едва в онзи момент окончателно ги бях довела на белия свят. За първи път от почти двайсет и пет години не усетих тревогата, че трябва да се грижа за тях…“ Спомняйки си своите собствени травми на дъщеря: „Спомням си диалекта в устата на майка ми, когато губеше сладката интонация и ни крещеше с отровно недоволство: “Не мога повече да се разправям с вас, не мога повече!“ Заповеди, крясъци, обиди, животът се разтегляше в думите й като износен нерв, който едва докоснат, болезнено изличава всяка сдържаност. Веднъж, два, три пъти заплаши нас, дъщерите си, че ще си отиде: „Ще се събудите някоя сутрин и няма да ме намерите!“ Всеки ден се събуждах разтреперана от страх. В реалността тя беше винаги там, в думите си изчезваше от вкъщи непрекъснато“ Травмите на собственото й майчинство, в момент, в който изоставя професионалните амбиции на учен, който се опитва да остане на работа в университета заради семейството и майчинството: „Бях толкова опустошена през онези години. Вече не успявах да уча, играех без радост, чувствах тялото си безжизнено, без желания..“ А по-късно, когато дъщерите й порастват: „Постепенно се оттеглих. Научих се да присъствам само ако ме искат и да се обаждам само ако ме попитат. Това изискваха от мен и аз им го дадох. Какво исках аз от тях – това никога не разбрах, дори сега не знам.“ Първоначално се чувства щастлива и уверена, заминава на почивка вярвайки, колко е подмладена, еманципирана и самодостатъчна. Там, една среща с непознатата дъщеря Елена, болезненото наблюдение на нейната връзка с майка й, с куклата, на която тя е майка, започват капка по капка да достигат до дълбините на съзнанието й, на спомените и непреодолените травми. Книгата е сурова, болезнена дисекция на майчинството, на майчинството с търпението, страха, разочарованията, срама, егоизма и самотата. Тя ще допадне и ще открие нещо необходимо на всяка жена – с майчинство или с липсващото майчинство. Тя ще разкаже неща, които интуитивно чувстваме близки, но никога не сме изказвали гласно.

Николай Гочев, Историософия (за историята, България, словесността и Църквата), София – 2023, изд. Студио Беров
Съвременни мислители

Николай Гочев, Историософия (за историята, България, словесността и Църквата), София – 2023, изд. Студио Беров

Посвещението на Историософия е следното: „Издава се в чест на 300-годишнината на св. Паисий Хилендарски и 260 години от завършването на „История славянобългарска“. Това посвещение не е случайно и аз го намирам за съвсем уместно и тая надежда, че рано или късно, ще има силата и значимостта на онази малка книжка. Книгата на проф. Гочев обхваща множество фрагменти и размисли по важни теми и въпроси и читателят има шанса да се докосне до дълбочината на съвременна философска мисъл, която е не само извън калъпа на „мейнстрийм“ – мислителите, с които сме свикнали, а по проникновеност и същинска философия е явление за България.

Николай Гочев, Историософия (за историята, България, словесността и Църквата), София – 2023, изд. Студио Беров
Цитати

Николай Гочев, Историософия (за историята, България, словесността и Църквата), София – 2023, изд. Студио Беров

„Освен това словото е свободно тогава, когато има неудобство (опасност) от произнасянето му… Някои достигат виртуозност в преструването, че говорят свободно. Те или говорят нещо, което прилича на истина, но не е, или казват истина, но без какъвто и да било риск заради това.“