Чета „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд. Не съм гледала филма. Книгата не е никак лоша. Професионално измислена и написана антиутопия.
Та това е разказът /не дневникът/ на една прислужница-наложница за новото общество, което е плашещо, действително фанатично и готово да разкъса всеки опит за неправилно мислене и действие (ако ви напомня на разни актуални и единствено правилни неща или т.нар. коректен, правилен начин на говорене и мислене, не знам дали говорим за роман-антиутопия или я живеем тази дистопия…). Защото в романа времето е неясно кога. Маргарет Атууд не сочи кога се е сбъднало това правилно общество, дали вече е било /през далечната 1984 примерно или ще бъде 2084 (защо не) или вече го живеем, но не го разбираме още накъде точно отива…
Накратко: Кошмарно общество в един не/съществуващ дехуманизиран свят. Това е Галаад. Естествено по някакъв начин напомня на стряскащите картини от Оруел, Бредбъри или дори Уелбек..(например книгите са забранени, играта на „Скрабъл“ е престъпление и пр.).
Фредова е прислужница в република Галаад. Всъщност е нещо като наложница. Фред-ова. Т.е. на Фред. Жените-наложници нямат имена. Те принадлежат. Тя е една от жените, които все още притежават репродуктивни способности (повечето са загубили тази способност поради начина на живот преди установяването на кошмарната република Галаад). Раждаемостта е отрицателна и плодовитостта на жените се контролира от властта, която просто разпределя ресурса – жените-прислужници-наложници. Фредова е прислужница, разпределяна в различни семейства, като им предоставя веднъж месечно и ритуално тялото си – за да се роди дете. (Ако ви напомня на разпространеното някъде т.нар. сурогатно майчинство, не знам отново дали говорим за антиутопия или я живеем…).
Препоръчвам я!
