Издадена през 2019 г. „Смъртоносно бяло“ е четвъртата книга от поредицата криминални романи, написани от Джоан К. Роулинг под псевдонима Робърт Галбрейт. Само няколко месеца след излизането на първият роман „Зовът на кукувицата“ псевдонимът й е разкрит, като се предполага изтичане на информация от членовете на екипа й.
Самата Роулинг, в послеписа с благодарности към многото сътрудници и приятели, допринесли с информация, без която романът не би бил така автентичен и плътен, описва „Смъртоносно бяло“ като най-сложния й роман, „една от най-мъчните книги, писани от мен“. Работата по него е предшествана от комплексно проучване, не само на различните локации, описвани в рамките на сюжета, места като „Пратс“, Камарата на представителите, Уестминистър и Портикулис Хаус, министеството на културата и спорта, Ланксатър Хаус и мн. други емблематични места из Лонодн.
Романът е безкрайно напрегнат, развиват се паралелно няколко линии и разследвания, които накрая се оказват част от изключително сложен пъзел от отношения, навици и личности. Макар официално кантората да разследва един случай, част от него се оказват поредица загадки, една от които за неразкрито убийство на дете. Има нещо от приказната увлекателност на „Хари Потър“, тя се усеща във всичките криминални романи, чието действие се развива в Лондон.
И тук всяка глава започва със символно натоварено мото. В ‚Зовът на кукувицата“ това бяха латински сентенции, в „Копринената буба“ – кратки фрази от различни романи, огромна литературна колекция, в „В служба на злото“ – откъс от песен, от албумите на седемдесетарска рок – банда, в която е свирил един от героите (и основен заподозрян) за серия зловещи убийства. В „Смъртоносно бяло“ мотото е цитат е „Ромерсхолм“ на Хенрих Ибсен. Четириактова пиеса, която завършва с двойно самоубийство. Какъв е смисълът на този литературен похват, не мога да кажа, но основна линия на разследването и фактор за успешното разрешаване на убийството, изглеждало като самоубийство е разделянето по двойки. При Ибсен е Ребека Уест и високоетичния Йоханес Росмер. В „Смъртоносно бяло“ отчетливо е подчертаван на няколко пъти разривът между старите семейства тори, от които част е Чийзъл и другите.
Неслучайно романът „Смъртоносно бяло“ е представен от издателите от „Колибри“ като „галерия от сложни психологически образи, покриващи цялата социална гама на съвременното британско общество“. Това е точно така, изключително интересни образи и отношения във висшата класа, съпрузи и любими деца, бивши и последващи съпруги и заварени деца, между тях всички и работещите за тях и т.н.
Романът е написан с ясен и увлекателен стил, свеж хумор, интересни описания на места, на лица и отношения. На мен субективно ми направи впечатление, направената с чувство за хумор и интуитивен психологизъм ремарка: “Според опита на Страйк онези, които се отказваха да бъдат представлявани от адвокати в съда, бяха или неуравновесени, или толкова арогантни, че пак опираше до същото.“ Да, и това е така.
Образът на разследващия частен детектив Корморан Страйк е вече изяснен и напълно изграден. За познаващите го от предишните три книги, няма изненади. Съвременен, но и малко старомоден, заради силата и ценностите, които изповядва – честност и крайна нужда от справедливост. Страйк е олицетворение на винаги модерната и привличаща честност и мъжество в най-позитивния смисъл на думата. Заради всичко това, смятам, че той е образ плътен и омагьосващ, без да може да бъде сбъркан или забравен, без да е досаден или неавтентичен.
Образът на Робин се променя и тук става по-ясен. Всъщност мога да направя съвсем интуитивната аналогия за Робин. Заклещена в брак без любов със счетоводителя Матю, ученическата й любов, тя е в позицията на Нора от „Къща за кукли“ отново на Ибсен. Съпругът на Нора се смята за високоетичен, както Мат се смята за стабилен и обещаващ член на обществото и по-висшите класи, а Робин е в ролята на безотговорна и вятърничава по отношение на семейството и позицията им в социалната стълбица, заради работата си в детективска кантора. Разривът, който е от самото начало предизвестен настъпва едва в тази четвърта книга, след като вече налице е измяна, изневяра.
Убиецът в този криминален пъзел отново се оказва…най-малко очакваният…
Препоръчвам.
