Това е петата и последната (досега) книга от серията криминални трилъри, издадена през 2021 г. от „Колибри“. „Тревожна кръв“, написани от Джоан К. Роулинг под псевдонима Робърт Галбрейт. Само няколко месеца след излизането на първият роман „Зовът на кукувицата“ псевдонимът й е разкрит, като се предполага изтичане на информация от членовете на екипа й.
„Тревожна кръв“ е сложен роман за разследването на неразкрито убийство от 1974 г. на млада лекарка. Криминален лабиринт с давност 40 години, който двама последователно разследвали случая не успяват да разплетат. Страйк е ангажиран от порасналата дъщеря на д-р Марго Бамбъро естествено заинтригуван професионално и се заема с тази непосилна задача. Първият разследващ е отстранен поради психически срив, опитвал се е през цялото време да докаже, че е дело на действалия тогава сериен убиец Крийд, но разследването е отнесено в силно нерационална посока, изпъстрено с препратки към зловещите романи на Алистър Кроули, Бафомет, рогати фигури и астрология. Но и доста верен полицейски усет под пластовете свръхестествени обяснения. Вторият разследващ с прецизна полицейска методология също не довежда разследването до успешен край. Разкриват се множество престъпления покрай това разследване. Жестоките убийства извършени от Крийд и зловещата му история стават част от разследването, заедно с част от мафиотските дела и практики на престъпните босове от Малката Италия. Едновременно се разкриват поне още няколко възможни линии, заподозрени и хора, които имат сериозен мотив да убият интелигентната и смела д-р Бамбъро.
Романът е дълъг, подробен, изключително прецизно са предавани интервюта, описания, бележки от разследванията, връзки и разговори. Неслучайно е над 900 страници, но е и безкрайно напрегнат, задъхващ, отново неусетно и без да се натоварва сюжета и въобще проследяването на паралелно вървящите няколко линии е изключително увлекателно за читателя.
И тук всяка глава започва със символно натоварено мото. Началните четиристишия са смислово подбрани цитати от „Кралицата на феите“ на Едмънд Спенсър, епична поема, възхваляваща във възхвала на династията Тюдор и кралица Елизабет I. В другите книги препратките също бяха много специални и знакови – в „Зовът на кукувицата“ това бяха латински сентенции, в „Копринената буба“ – кратки фрази от различни романи, огромна литературна колекция, в „В служба на злото“ – откъс от песен, от албумите на седемдесетарска рок – банда, в която е свирил един от героите (и основен заподозрян) за серия зловещи убийства. В „Смъртоносно бяло“ мотото е цитат от „Ромерсхолм“ на Хенрих Ибсен. Четириактова пиеса, която завършва с двойно самоубийство.
Образът на разследващия частен детектив Корморан Страйк търпи ново развитие. Но остава все така едновременно съвременен, но и малко старомоден, заради силата и ценностите, които изповядва – честност и крайна нужда от справедливост. Страйк е олицетворение на винаги модерната и привличаща честност и мъжество в най-позитивния смисъл на думата. Заради всичко това, смятам, че той е образ плътен и омагьосващ, без да може да бъде сбъркан или забравен, без да е досаден или неавтентичен.
Образът на Робин също се променя. Разривът със съпруга й, който е от самото начало е предизвестен и настъпва в четвърта книга, след като налице е измяна, тук вече не заема такава съществена част от живота й. Разводът е просто неприятен момент, през който да премине, наред с тревогите и малко досадната загриженост на семейството й заради този развод, но геоинята е много по-свободна от когато и да било в живота си.
Убиецът и в този криминален пъзел отново се оказва…най-малко очакваният…И не просто, защото също се оказва сериен убиец.
Препоръчвам.
