Романи

Робърт Галбрейт, Отприщен гроб

9.7
Робърт Галбрейт, Отприщен гроб

Джоан Роулинг е авторката, която публикува през 2013 г. криминалния роман „Зовът на кукувицата“ под псевдонима Робърт Галбрейт. Само няколко месеца след излизането на романа псевдонимът й е разкрит, като се предполага изтичане на информация от членовете на екипа й.  През 2014 г. е публикуван „Копринената буба“, „В служба на злото“, издадена през 2019 г., „Смъртоносно бяло“, от 2021 г. Следват „Тревожна кръв“ и „Мастиленочерно сърце, издаден през 2022 г. През 2023 г. излиза последният до момента, седми роман Отприщен гроб“.

Всички романи от поредицата са изключително добре написани, безапелационно увличащи читателя, който всеки път попада в един изграден убедително и достоверно свят, в който потъва, без да може да се откъсне. Талантливото перо на Роулинг не само ни потапя в света, който създава в романа, но и винаги напипва сфери, проблеми, които буквално са пулсът на времето. Престъпленията, които се разследват в романите за Страйк са такива, каквито само нашата съвременност може да „предложи“ –  неразкрити убийства, в контекстите на сложни пъзели от отношения, смърт на известен модел, изчезнал писател, убийства на жени, онлайн тормоз, дигитални самоличности и въобще всеки път да впечатлява със създаването на един автентичен, но жесток, опасен и измамен свят.

Образът на разследващия частен детектив Корморан Страйк, винаги е бил силен, плътен и уникален. По начин, по който да се запомни и остане в съзнанието. Като Шерлок Холмс. Робин Елакот е добре пасващото допълнение. Двамата са образи, които се изграждат и допълват един друг и с всеки следващ роман развитието им е видимо за читателя.

Отново всяка глава започва със символно, въвеждащо стихче, в случая от „Идзин“ или китайската „Книга на промените“, а заглавието от стиха на Дилан Томас:

Когато като гроб

отприщен времето

застигне те…

Обектът на разследване в романа е една секта, която се представя за универсално учение и „църква“ (Универсална хуманитарна църква (УХЦ)), в което биват привлечени хиляди с идеи и проповеди за доброто и решаването на проблемите на днешния свят – бедност, глад, тероризъм, войни, а фактически изграждат една промиваща съзнанието доктрина, със свой език, терминология и паралелна реалност, в която съзнанието, свободния избор и свободата на членовете на тази „църква“ (секта) биват отнемани стъпка по стъпка, смазвани, така че картината на реалността в „църквата“ силно напомня лагер, затвор. В който има собствена ужасяваща йерархия, собствени, ужасяващи правила, наказания, страх, убийства, злоупотреби с уязвими човешки същества, смазани до там, че никой от тях да няма свободна воля и да не е в състояние дори да регистрира, да отчете престъпния характер на случващото се, бивайки въвличан в съучастие.

Тази зловеща реалност се случва бавно, всеки нов член е професионално индоктриниран, постепенно загубвайки човешката си същност, чрез различни похвати – редуване на обаяние от перфектна реторика, съчувствие, желание да се харесат, да се впишат, страх, глад, умишлено изтощение, подчинение, наказания, сексуален тормоз, та дори и фокуси, създавани да убедят изтерзаното съзнание на всеки от членовете.

Наред с тази паралелна реалност в лагера на „църквата“, наподобяващ концлагер, съществува бляскавата представа за универсалната църква в реалния свят, рекламирана с лъскави рекламни послания, срещу които никой не би възразил, по правилата на PR-a, подкрепата от звезди на шоубизнеса, литературата и въобще публичния светски живот, хора или слабоволеви, или целещи да използват църквата за нещо, което законите в реалния свят забраняват и наказват – педофилия, тъй като в лагерите на църквата сексуалният тормоз е норма, представяна като „избор“ на „духовно единение“, а всъщност по нашите критерии де факто изнасилвания, блудства и всякакви нетърпими форми на сексуален тормоз и престъпления.

Разкрива се трудността (чак до незвъможност) да се противодейства със средствата на закона от нормалния свят срещу целия този паралелен свят от индоктринирани и измъчени души, които за пред света са представяни като доброволни, щастливо обитаващи тези пространства на ада. При натиска, под който живеят, за повечето членове на това „църковно“, сектантско общество, е невъзможно да осъзнаят, че са жертви, а за другите,  за малцината, все пак осъзнали в какво живеят,  пречка се оказва и фактическата, физическа невъзможност да напуснат охраняваната с бодлива тел и камери частна собственост на лагера на църквата. Излишно е да се казва, че всяка връзка с реалния свят е отнемана при постъпването им, връзките със семейства и близки щателно прекъсвани, а финансовите средства на жертвите, внимателно, стъпка по стъпка присвоявани. Всичко протича по един добре смазан, ужасяващ, чудовищен механизъм.

По този начин всъщност се разкриват пред читателя начините, по които човешкото съзнание може да бъде с лекота манипулирано, пристискано, с подходящите дози стрес, ужас, наплашване, преминаване към надежда, поощрение, награда, паралелно с наказание, физическо изтощение, глад, психологически натиск, страх, въвличане в съучастие, изнудване, насилие, невъзможност да мислиш в капана на целия този фалшив свят, в който дори езикът е различен, живеенето е в термините и евфемизмите на „църквата“, например принудителното сексуално общуване между членовете се нарича „духовно  единение“, част от принципите на „църквата“.…

А в реалния свят, човечеството попада ли в капаните на паралелна реалност, създавана от фалшивия език и фалшивите понятия за явления (позитивни или негативни)? В разговор между героите в книгата в съвсем реалния живот днес (не в пределите на „църквата“) се прокрадват чувствителни днес теми:

  • „…Слабоумното момиче…
  • Днес го наричат „лице със затруднения в ученето…– Не може да употребяваш такива изрази.
  • Да де, ама е все същото, нали – раздразнено отвърна полковник Грейвс.
  • Късмет имаш, че вече нямаш допир с образователната система – каза Никълъс. – Големи ядове щеше да береш, задето назоваваш нещата с имената им.“

Особеният език и понятия, които означават обратното в „църквата“ са зловеща част от тази ужасяваща действителност. Сексуалното насилие според понятията на „църквата“ е  хуманен закон за „духовно единение“, с изпълнението на който надвиваш егото си и материалната си същност.

Но читателят се замисля доколко методите на натиск са приложими само в църквата, а не и в живота – например в моментите, в които се описва как на фона на „пост“, т.е. глад и физическо изтощение биват бомбардирани с часове кадри на всички възможни ужаси, които се случват по света. А като отговор се извежда ‚църквата“ с нейните правила и решения, за „доброто“ на света и на всеки член по отделно…. Лъжата е норма.

Разкриването и разобличаването на всичко това е най-сложният случай за кантората на Страйк и Елакот, отнемащ месеци, жертви и костващ неприемливи рискове. Разкриването е трудно, почти невъзможно, рисковано и с неясен успех до самия финал.

9.7
Велик
Резюме

„Отприщен гроб“ от 2023 г. е седмият роман от поредицата трилъри на Джоан Роулин, издавани под псевдонима Робърт Галбрейт. Отново всяка глава започва със символно, въвеждащо стихче, в случая от „Идзин“ или китайската „Книга на промените“, а заглавието от стиха на Дилан Томас: Когато като гроб отприщен времето застигне те… Обектът на разследване е една секта, която се представя за универсално учение и „църква“ (Универсална хуманитарна църква (УХЦ)), в което биват привлечени хиляди с идеи и проповеди за доброто и решаването на проблемите на днешния свят – бедност, глад, тероризъм, войни, а фактически изграждат една промиваща съзнанието доктрина, със свой език, терминология и паралелна реалност, в която съзнанието, свободния избор и свободата на членовете на тази „църква“ (секта) биват отнемани стъпка по стъпка, смазвани, така че картината на реалността в „църквата“ силно напомня лагер, затвор. В който има собствена ужасяваща йерархия, собствени, ужасяващи правила, наказания, страх, убийства, злоупотреби с уязвими човешки същества, смазани до там, че никой от тях д няма свободна воля и да не е в състояние да регистрира, дори да отчете престъпния характер на случващото се, бивайки въвличан в съучастие. Тази зловеща реалност се случва бавно, всеки нов член бива професионално индоктриниран, загубвайки човешката си същност, чрез различни похвати – редуване на обаяние от перфектна реторика, съчувствие, желание да се харесат, да се впишат, страх, глад, умишлено изтощение, подчинение, наказания, сексуален тормоз, та дори и фокуси, създавани да убедят изтерзаното съзнание на всеки от членовете. Наред с тази паралелна реалност в лагера на „църквата“, наподобяващ концлагер, съществува бляскавата представа за универсалната църква в реалния свят, рекламирана с лъскави рекламни послания, срещу които никой не би възразил, по правилата на PR-a, подкрепата от звезди на шоубизнеса, литературата и въобще публичния светски живот, хора или слабоволеви, или целещи да използват църквата за нещо, което законите в реалния свят забраняват и наказват – педофилия, тъй като в лагерите на църквата сексуалният тормоз е норма, представяна като „избор“ на „духовно единение“, а всъщност по нашите критерии де факто изнасилвания, блудства и всякакви нетърпими форми на сексуален тормоз и престъпления. Разкрива се трудността (чак до незвъможност) да се противодейства със средствата на закона от нормалния свят срещу целия този паралелен свят от индоктринирани и измъчени души, които за пред света са представяни като доброволни, щастливо обитаващи тези пространства на ада. При натиска, под който живеят, за повечето членове на това „църковно“, сектантско общество, е невъзможно да осъзнаят, че са жертви, а за другите, за малцината, все пак осъзнали в какво живеят, пречка се оказва и фактическата, физическа невъзможност да напуснат охраняваната с бодлива тел и камери частна собственост на лагера на църквата. Излишно е да се казва, че всяка връзка с реалния свят е отнемана при постъпването им, връзките със семейства и близки щателно прекъсвани, а финансовите средства на жертвите, внимателно, стъпка по стъпка присвоявани. Всичко протича по един добре смазан, ужасяващ, чудовищен механизъм.

  • Съвременна
    10
  • Завладяваща
    10
  • Значима
    9
Следващ Дейвид Лоуентал, "Миналото е чужда страна"
Предишен Анатолий Рибаков, „Децата на Арбат“, кн. 4 „Прах и пепел“

Сходно съдържание

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първия да коментирате!

Оставете коментар

Your data will be safe! Your e-mail address will not be published. Also other data will not be shared with third person. Required fields marked as *