„Отдавна ни преследва божественото проклятие поради това. Защото сме дали клетва на Картаген в името на най-почитаните ни божества, включително и на Аполон, клетва за приятелство и закрила, а сетне, завидели му, че бързо се съвзема от разрушенията на Втората пуническа война, сме го подмамили да захване Третата пуническа война и сме го разрушили до основи, избили сме населението му и сме посипали нивите му със сол. „Златната грамада“, това е средство, с което се е изпълнило проклятието — една същинска сребролюбива лудост, която просто задавя Рим, откакто унищожи своя главен търговски съперник и сам стана господар на всичките богатства на Средиземноморието. А с богатството нахлуха леността, алчността, жестокостта, непочтеността, малодушието, женствеността у мъжете и още много неримски пороци.“
Издаден наскоро отново – през 2019 г. от Сиела, романът заслужава да бъде препоръчан горещо. „Аз, Клавдий“ е изключително наситен на събития, богат исторически роман, който завладява и със стила си. Клавдий, историческата личност, по-късно император Клавдий е свидетел и летописец на събитията от времето на края на Републиката, съперничеството между Октавиан и Марк Антоний и властването на Октавиан Август (с незаменимата помощ на съпругата му Ливия, баба на Клавдий), управлението на Тиберий, Калигула и самия Клавдий. Събитията са исторически достоверни и разказани увлекателно и умело.
Много са и поуките, които днешният читател може да извлече от историята на Рим. С една дума – достатъчно е да знаеш историята на Рим, за да имаш обяснение за много от днешните порочни явления, знаци и белези за близка, предстояща и неминуема гибел.
Например, когато император Калигула е искал да заграби нечие богатство са скалъпвали нелепо обвинение за „държавна измяна“ или за обида на някое божество (примерно на обожествения след смъртта му Октавиан Авсуст).
Естествено, това е било повече от лесно, Калигула е съчетавал всички най-важни държавни длъжности, а Сенатът, напълно обезличен е гласувал каквото му каже Императорът, както е добре известно от историята (разказана и тук), гласували са дори сенаторска длъжност на коня му Инцитат…
Древният Рим напомня съвременни личности и събития, глобално погледнато, а и в нашия, локален контекст – било в заграбването на нечии олигархични богатства, било в обезличаването на държавните институции, загубили всяка възможност и воля за действие под нечия еднолична власт, било в разпуснатостта на нравите.
Краят е ясен и тъжен – Sic transit gloria mundi…Тъжен е краят на самия Октавиан Август, на наследниците му Тиберий, Калигула и на самия Клавдий.
